събота, март 28, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Covil: The Dark Overlords – Та-да да-да-да, инспектор Гаадже…
Covil: The Dark Overlords – Та-да да-да-да, инспектор Гаадже…

Covil: The Dark Overlords – Та-да да-да-да, инспектор Гаадже…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Като хлапе съм израснал с анимациите на прехода. Не говоря за политическия, а по-скоро за стилистичния преход на това, кое се счита за модерно и кое вече за напълно нормално. 90-те бяха странен период, защото все още се откриваха класически детски филмчета с банален сюжет и клиширана графика, но се наблюдаваха опити за разчупване на стереотипите и преминаване към малко по-смела и крайна посока. Най-добрият пример биха били Cow and Chicken и всичко от този… „франчайз“. За мен там се преминаха границите на добрия вкус, но ако съдя по масовата мода сега, очевидно вече се намираме в епоха, в която всичко е позволено -когато абстракцията и търсената изкривена до грозота реалност създава чувство на идентификация, която аз не разбирам. Не казвам, че това е грешно, а само, че носталгията ми по детските анимационни филмчета достига своя предел до средата на 90-те. Тоест, носталгията ми никога не е преминавала в 21-ви век.

Виждате накъде бия. Covil: The Dark Overlords ни праща назад във времето с директни препратки към десетки образи и стереотипи познати ни от онова време, като към тях добавя и някои сравнително модерни образи от последните десетина година. Разбира се, за целта компанията би трябвало да раполага с милиони, за да плати интелектуалната собственост. Точно поради тази причина, никъде няма да срещнете конкретни имена, а дори и илюстрациите, макар и сто процента разпознаваеми, не са точно като оригинала. Това не ми пречи, защото всяка една карта те удря прави в сърцето не само с препратката към носталгията, но и с това, че самата илюстрация е жива, с характер и й е предадено нещо ново, нещо специфично само за играта – добавен е космически костюм или оръжие, което в друг случай не бихте могли да го видите на този образ.

Признавам, това не е първата игра маркетираща деветдесетарите, като най-добрият пример би била Boss Monster поредицата. Да, Covil не е заложила тренда, но със сигурност е с най-добра презентация към отминалото време. Илюстрациите са професионални, хумористични, живи и най-вече… много. Играта пристига с огромни тестета с карти, като освен картинките, някои от картите имат и „flavor” текст, за да ви подсили захаросаното нафталинче.

Дотук добре. Геймплеят работи ли? Ох… Почти!

Играта е отлична, но има два проблема. Първият е чисто субективен – преди няколко дни играх Heroes of Land, Air and Sea и въпреки че на кутията на Covil пише 45 минути, всяка една наша игра се е доближавала до 2/3 от дължината на вече една от най-добрите игри за контрол на територии, които съм играл.

Вторият проблем ме озадачи изключително много и си мисля, че именно той е този, който срива играта до проблемно ниво. Това е липсата на ресурс за победни точки.

В тази игра всичко е пари. С пари се купуват единици, но тази цена, която давате ще ви е и краен резултат. Когато контролирате територии, вие печелите пари. Картите с магия също могат да се ползват за пари и те също ви помагат за спечелване на играта.

Ето и основния проблем – Всеки играч може да има максимум 5 пари и единственият начин да вдигате тези пари, когато купувате е да ползвате картите с магия. Това означава, че вие не можете да „трупате“ пари. С други думи, играта губи стратегическа стойност и се превръща в тактическо упражнение. Разбирам, че ако можехте да „Трупате“ пари, това би довело до ефект на снежната топка и някой би избягал с победата от рано… но всъщност този проблем съществува и сега. Видно е всеки колко точки има по всяко време, с изключение на картите в ръката ви, които са много по-ценни за използване, заради техните счупени умения.

Тук контролът на територии се обезсмисля, защото вие не печелите нищо от там, ако сте макснали трака си с парите.

Също така нищо не печелите и ако биете някого, защото въпреки че бихте взели пара, вие може би сте на максимума. А и загубилият не губи чак толкова, защото следващият ход ще си върне човека. Единствено би могъл да загуби действие или контрол на територия, но пак… ако сте макснали трака (което не е необичайно) едва ли ще ви пука чак толкова.

Като цяло – системата „всичко е пари“ за мен не работи и превръща рундовете в еднообразни.

Което е жалко, защото механиките на играта са отлични! Необичайно е за мен да започна с лошото, но просто исках да свърша с хубавото.

Всеки играч има собствено табло, върху което си събира наемници. Всеки наемник има пасивно и активно умение, както и стойност на атака или защита. Можете да използвате наемниците по различни начини, като често тези начини се комбинират. Играта пристига с ОГРОМНО тесте и използвате само малка част, а да не говорим, че всеки играч си е с лидер от също немалко тесте. С други думи – преиграваемост има, и то не малка.

Върху централното табло, тези ваши наемници са част от армии, които са представени с мийпълчета, които пък се движат по региони и завземат територии. Там се биете с други мийпълчета, завземате и централния град, откъдето точите магии, но ако прекалите, ще ви сбият бунтовниците… а това не е яко.

Механиките работят, но отново – всичко ви носи само пари, а не точки, а през повечето време вие вече сте на максимума и гениалните ви ходове си остават без отплата, което ме кара да pla4a.

Компоненти в играта са отлични и се събират перфектно в малкия размер кутия. Времетраенето на играта обаче далеч не е 45 минути, както пише на кутията. Може би е, ако се играе само от двама човека би достигнало до там.  Това също натежава в посока групите за продажба втора ръка.

Ако обаче се кефите на темата и искате да дадете шанс на играта, трябва да знаете, че съществуват и два малки разширения, които биха ви освежили играта и дали малко по-епично усещане. Не твърде много, но помагат.

Outposts

Това са няколко кули, които можете да строите за малко пари и от там можете да вадите единици. Освен това дават и точки, ако са здрави в края на играта. Да, тези точки може да са решаващи, но като цяло това разширение може и да го подминете, ако не ви се дават пари.

Chaotic Evil

Това е по-голямо разширение, което според мен трябва да си вземете заедно с базовата игра. Първо – добавя още дооста карти и наемници, като някои от наемниците са дори по-силни. С това разширение можете да играете още два рунда, което далеч не ви го препоръчвам, защото си отивате към 3 часа.

В разширението има и гигантски чудовища, което добавя нова фигурка, движеща се из полето и гълтаща по-лесно другите мийпъли. Готино разширение е и ви дава насока за битките.

Тук имате и малки мисии в началото на играта, които ще ви концентрират първите ходове в конкретна стратегия и бихте могли да имате достъп до магиите по-лесно.

Има и още някоя друга благинка, но като цяло бихте не знам защо бихте си взели базовата игра без това разширение.

Заключение

Covil: The Dark Overlords би могла да бъде една от любимите ми игри, ако просто беше добавила система за печелене на точки, които са различни от парите.

Всичко останало играта заковава. Комбинациите между уменията са безобразно добри, разнообразието е чутовно, артът и темата са велики, а правилата са достатъчно лесни за запомняне и обясняване.

Всичко работи идеално, но тази система чупи преживяването и го прави безсмислено през повечето време. Жалко – близо беше.

ПЛЮСОВЕ:

  • Темата и арта ме удрят в сърцето
  • Комбинациите от уменията са отлични
  • Разнообразието е огромно

МИНУСИ:

  • Системата за точкуване е счупена
  • Играта продължава по-дълго, отколкото би трябвало

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*