Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- Verona Twist – Игра на криеница насред открит веронски площад - ноември 16, 2018
- Quinque – Колкото просто, толкова и сложно - ноември 14, 2018
- Folded Space Rising Sun Insert – Хем българско, хем хубаво! - ноември 13, 2018
Напоследък блъф игрите стават все по-значима част от настолните и картовите игри по света. За справка, само погледнете популярността на The Resistance и Love Letter. Предполагам, че причината това да се случва е скрита в самото усещане, което носи играта, тази мистерия и това чувство, че не знаеш какво се случва, този адреналин, който носи неизвестността и това, че не знаеш кой казва истината и кой не. Малко като в криминален роман – понякога до самия край не знаете кой е лошия, а в други случаи разбирате и гледате да го блокирате през цялата игра. Игри на усет, дедукция и доста късмет – една доста свежа комбинация за нашето ежедневие.
Преди да започна със същинското ревю, искам да подчертая, че аз не съм много голям блъф фен. Самата идея, че трябва да лъжеш и мамиш, за да не те изгонят или изолират от играта, за мен е доста отблъскваща и повечето блъф игри, които съм играл използват тази механика (The Resistance, Werewolf, Werewolf:Inquisition, има и други, но явно са били скучни и не се сещам в момента за тях). Според мен не е хубаво един човек да седи и да гледа как другите играят без да му дадат кой знае какъв шанс да се включи, а дори когато се включи, да няма кой знае какво да направи, защото другите са подготвени. В най-добрият вариант, цяла игра се криеш без да разберат кой си, но дори тогава могат да те набележат, понеже не знаят нищо за теб. Не го разбирам това като идея, но предполагам че е умишлено добавен елемент –допълва и без това големия хаос по време на игра и прави играта още по-непредсказуема за играчите. Не може всички да са доволни и въпреки, че аз съм от недоволните, все още намирам интересни идеи в този тип игри, дори играя някои от тях.
Стига съм философствал, нека вложим малко смисъл в това ревю.
Coup
Coup е от онези игри, които на пръв поглед изглеждат съвсем непретенциозни, съвсем обикновени така да се каже. Някакви карти, някакви картонени монети и… това е, няма провече компоненти. Както аз, сигурно и много други хора в този момент биха си помислили, че тази игра трябва да е много скучна, но мога да ви убедя, че не е така. В играта има някои чудесни идеи и механизми (като за блъф игра, разбира се), които няма как да не се отбележат – просто това са елементите, които не дават възможност на играчите да почувстват играта еднообразна и да ги карат да играят с напрежение до самия край.
Разбира се, играта разчита най-вече на елемента…
Блъф
В тази игра блъф елемента е почти 90 процента от цялата игра, нещо което не съм срещал досега. В други игри, които съм играл, блъф елементът винаги е бил около това да не разкриеш ролята си, да се предпазиш от лошите, да залъжеш добрите. Тук не е така. В Coup нещата стоят по доста различен начин и това беше първото нещо, което силно ме впечатли – дори когато нападате някой, можете да излъжете за ролята си. Принципът на блъфа е абсолютно същия като в играта лъженка – докато някой не ви предизвика че лъжете, можете да казвате каквото си искате. Разликата е, че за да се подсили несигурността и силата на измамата в играта, ако загубите някое предизвикателство сте задължени да убиете едната от двете си роли. Понякога дори е приятно да кажете истината с надеждата, че някой няма да ви повярва. Това абсолютно премахва онзи елемент на изолиране или скука за някои от играчите и според мен е една гениална идея, която може да се използва в бъдеще – разделението на добри и лоши в игрите вече започна да ми омръзва.
Действията
Действията в Coup са измислени доста хитро, особено частта с блокирането на действия. Това е и основния елемент на изненада в играта. Ако го нямаше.щяха да правят безпрепятствени действия цяла игра и, честно казано, никога не бих харесал такава игра. Много е интересен моментът, в който казвате на друг играч, че блокирате неговото действие с роля, която нямате и го оставяте да се чуди дали го мамите или наистина имате тази роля. Разбира се, от тук идват и повечето предизвикателства – играчите в повечете случаи са толкова сигурни в успеха, че когато някой се опита да осуети плановете им чрез блокиране, те не искат да повярват на това развитие на нещата и веднага обвиняват човека в лъжа. Дори и при един на един, с по една карта в ръката, просто елемента на несигурност така се е намъкнал в главите на играчите, че те нито си вярват, нито пък смеят да не си вярват. Лудница, в пълният смисъл на думата!
Има обаче един елемент от играта, който не ми харесва и това е действието на убиеца. В началото на играта няма проблем той да се опитва да убива този и онзи, като по този начин забързва играта, но когато играта е близо до края и повечето хора имат по една карта, убиецът почти не може да бъде спрян. Имал съм поне пет случая, в които се опитвам да оцелея и тъкмо се поуспокоявам, че ще имам още едно действие поне, някой решава да ме убие с убиеца и аз нямам графиня, за да го спра. Естествено, мога да го излъжа, че имам, но тогава той решава, че така или иначе ще го убият на следващия ход… защо да не ме пробва. Досадно е, знам че е свързано с това играта да приключва бързо и да се елиминират играчи на кило, но ми се щеше да не се чувствам толкова безсилен в такива моменти. Като изключим този специален случай обаче, действията работят много добре и фактът, че са толкова обвързани помежду си прави играта много по-интересна.
Бързина
Няма да излъжа, ако кажа, че това е най-бързата блъф игра, която съм играл. Една игра приключва за 15-20 минути в най-дългия си вариант, като е изключително ангажираща през тези няколко минути. Малко да се отплеснете и вече сте пропуснали половината игра, но това не е проблем, понеже после можете да изиграете поне още 5. Бързината много ми харесва – не е като Werewolf и The Resistance, където може да седиш половин до един час без да правиш нищо и после да чувстваш, че си изгубил това време безцелно и безвъзвратно. Даже повече. Според мен, това трябва да е блъф играта – бърза и простичка, но достатъчно ангажираща и разнообразна. Много съм впечатлен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Силно съсредоточена в блъфа и измамите, Coup прави една сериозна заявка за най-блъф игра в моята колекция. И няма как да е иначе, щом самата идея на играта е да лъжете и мажете – както, за да се предпазите, така и за да извършвате действия и за да елиминирате противниците си.
В тази връзка, трябва да отбележа, че съм изненадан приятно. Не съм очаквал да я харесам кой знае колко, нито пък да ми е весело докато играя. Както казах и по-горе, играта има уникални елементи, силни страни и като общо впечатление, за мен е изключително стабилна и приятна игра. Колкото до леките забележки по баланса на играта, според мен с първото допълнение това няма да се наблюдава, понеже там дори се получава отборна игра (като отборите постоянно се променят, хаоса ще е още по-голям), така че има шанс да избегнете такива моменти. Играйте я без големи очаквания, но с добро настроение и определено няма да съжалявате след първата, втората, третата или десетата игра.
В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:
- Най-интересна блъф игра
- Най-интересна игра с кратка продължителност ( до 45 минути)
- Игра с най-малко компоненти
- Игра с най-много директно взаимодействие между играчите
Ако случайно сте играли Coup и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите.
Може да закупите играта от:BigBag.bg Boardgames.bg
Ако това ревю ви е харесало или впечатлило по някакъв начин, ще се радваме да ни подкрепите в това, което правим:Дарение за сайта
