събота, септември 26, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Bloody Monday – Военна игра за историци
Bloody Monday – Военна игра за историци

Bloody Monday – Военна игра за историци

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Признавам си, не съм спец във военните игри. Имам опит с няколко заглавия от GMT, като Combat Commander, Virgin Queen или по-релевантната за днешната статия Command and Colors.

За по-голяма дълбочина, може би трябва да се допитате до нашия специ BigboxWolfy. Ванката е къде-къде по-навътре в конфликтните стратегически игри за двама.

И все пак, не съм вчерашен геймър и поназнайвам туй-онуй за игрите, за да мога да оценя качествата на каквато и да е настолна игра. С други думи, ако и вие сте стандартен играч на стандартни игри, които не се забиват дълбоко в конкретен жанр, уж недостъпен за външни хора, можете да подходите към това ревю без никакви задръжки.

Не съм фанатик относно световната история, дори повече – аз откровено невеж в каквато и да е конкретика. Затова и не бях запознат с кървавия понеделник  – еднодневната и брутална битка между Наполеонска Франция и Русия. Пичовете от VentoNuovo Games са се погрижили да поначуите повече от историята на това събитие, ако прочетете подробно книжката. Ако се кефите на четенето, де. Ако не се кефите… едва ли четете и това ревю в момента.

Bloody Monday е игра с блокчета. От този тип съществуват немалко военни игри. Основният принцип се състои в това, че двамата играчи има десетки единици (представени чрез квадратни блокчета) и всеки път щом някоя единица поеме щета, тя се завърта по обратно на часовниковата стрелка, което не само че я приближава до смъртта, но и й налява статистиките.

Това, което не съществува в абсолютно всички подобни игри е принципът „Fog of War”. Блокчетата са с картинки от една страна, но от другата нямат нищо. Тоест, вие винаги виждате вашите блокчета какви са, но не и на противника… поне не и докато не се стигне до битка или до някакво умение, което наложително разкрива въпросната единица.

Въпреки че има някакъв конкретен сетъп и Е възможно да запомните горе-долу кои единици горе-долу къде са, едва ли ще имате чак такава памет, за да помните през цялата игра кое къде се е движило.

Основната цел е да убиете командира на противника, но ако не успеете за 4 рунда, тогава се брои кой колко възлови места по картата контролира. Който е с повече – печели. Тези места са 7 и ако така се случи, че някой успее да завземе и седемте (но се съмнявам) – също печели играта.

Имате класическите пешаци, конници и артилерии, като очевидно артилериите са поддържащи, а ако комбинирате пешаците и конниците в някои случаи ще получите значително преимущество.

Разбира се, от всеки един от тези трите вида има различни единици – някои са по-добри, други по-слаби, трети по… различни. Ако играете с правилата за напреднали, почти всяка единица има и специално умение, което е не само исторически обосновано, но и придава на играта още по-голяма дълбочина, която засилва многократно тактическите и стратегическите възможности за игра.

И понеже заговорих за тактика и стратегия, да поговорим за това. Обикновено във военните игри тактиката е с пъти по-сериозна от стратегическото планиране, но в Bloody Monday обмислянето на ходове занапред и дори за цялостни маневри не изостават. Това се дължи основно на два фактора. Първо – въпросната „Fog of War“, за която говорихме и второ – играта е сравнително кратка. Обикновено сме свикнали като говорим за такъв тип игра, тя да продължава с часове. Тук говорим за час най-много за базовата игра и малко повече, ако играете с допълнителните правила или допълнителния сценарий.

Битките са със зарове и сравнително прости. Всяка единица си казва колко зара хвърля и ако свикнете със символите ще разберете и на колко удря. Има и допълнителни правила за инспириране на единици, трудности на терена, ограничения на артилерии, инициативи и други тинтири-минтири, но да – всичко опира до масово хвърляне на зарове. Играта пристига с огромна торба от тях, но да ви кажа, понякога и те не стигат.

И понеже говорих за символите, искам да изразя мрънкане за символиката на стикерите. Освен, че е изключително нетематична, тя тотално абстрактизира атмосферата. Да, в кикстартър кампанията сте могли да си купите колекторски стикери, но за мен е безумно да не са били включени в базовата играта.

Да се върнем обаче на геймплея, тъй като това е основният спасител на играта.

Всеки играч има собствен командир, който дава бонуси всеки рунд. Не той обаче е фокусът на играта, а тактическите лидери. Къде и как използвате тези лидери е от най-голямо значение, защото само те могат да активират единиците ви – както тези в тяхното поле, така и тези на съседни полета, но ако са от дивизията на лидера.

Цялата тактическа врътня в Bloody Monday e в качественото ползване на тези лидери и ако схванете принципа „кое с кое и как къде“, ще можете да бъдете добър в играта. Ако ли не – бъдете като мен в първата игра – всички на фронта и бой със зарчета.  Не ви го препоръчвам, защото тогава всичко ще се бъде тотален лък фест. А вие сте много по-умни от мен, гарантирам. Не ви познавам, де. Но познавам себе си… мене… мене си… Виждате за какво говоря.

Заключение

Bloody Monday е достъпна военна игра, която може да се разбере от всеки геймър, който никога не е играл военни игри. Вярно е, не е за нови хора, но книжката е толкова леко и разбираемо написана, че бих могъл да я нарека дори брилянтна, на фона на адвокатското право от GMT Games.

Играта предлага дълбоки тактически и стратегически избори в изненадващо добра времева рамка – около час. Ако сте играли веднъж играта всичко ще започне да се усеща интуитивно и дори бихте пренебрегнали иначе тягостния сетъп.

Символиката на играта идва ту мъч на моменти, като ми липсват нормални картинки на единиците вместо чертичките и квадратчетата, които бяга в моята кутия. Другите биха завишили значително тематичната ми ангажираност.

Смятам ли, че е най-доброто нещо, което съм срещал на пазара последно време – е, не. Но не трябва и да сравнявате Bloody Monday с мейнстрийм игри като Zombicide, ии пък Ethnos. Това е специфична игра в специфичен жанр. Да, мисля, че феновете на историята биха се изкефили, а и военните играчи биха открили свеж полъх на нещо по-леко за игра. За хората като мен… бих казал, че това е преживяване, оставящ добър вкус в устата, но колко често бих се завърнал към това… не знам. Със сигурност, ако сте кежуъл играч, бихте искали първо да я тествате, преди да си я купите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални механики
  • Бърз геймплей
  • Страхотна книжка с правила

МИНУСИ:

  • Длъжичък сетъп
  • Липсват тематични илюстрации по блокчетата (поне на базовата игра)

За още инфо, ви препоръчвам директно да се плеснете на сайта на производителите. Ще откриете вероятно много по-качествена информация от моите простотии.

VentoNuovo

Ако нямате нужда и сте готови да поръчате, знаете къде е мястото – при нашите партньори от Time2Play.

Поръчай: Bloody Monday

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*