петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxGamers препоръчва » Игри за привличане на нови хора

Игри за привличане на нови хора

Latest posts by Недислав Стойчев (see all)

Случвало ли ви се е да искате да въвлечете нови хора в игровата ви групичка или просто искате да покажете на незапознатите колко забавно и различно нещо са всъщност настолните игри. Не знаете как? Нашия екип има няколко предложения за това, с коя игра да започнете.

BigBoxGamer препоръчва:

Ticket to Ride.

Не е задължително играта за привличане да е твърде лека игра. Според мен парти игрите не са подходящи, защото те са отделна категория, която не е задължително да привлече хора. Имам приятели, които не играят настолни игри, но играят често само Авалон или Диксит. Разбира се, това не е винаги е вярно, но затова можете да прочетете при изборите на колегите.

Според мен и кооперативните игри не са подходящи, въпреки че по-лесно се свиква с тях, защото не е нужно да знаеш всички правила, когато започнеш да играеш. Винаги може да има някой, който да води играта. Което всъщност е и проблема. Хората не са свикнали на кооперативния елемент. В България всички са играли предимно игри с карти от типа на белот, блато и бридж. Така че трябва да има състезателен елемент.

Ticket to Ride е състезателна игра, в която на всичкото отгоре има използване на елементарни карти с цветове. Картите са нещо близко до хората. Веднъж дори баща ми се опита да ги брои. Ако и при вас някой се опита да го прави – оставете го и му пожелайте успех, поне ще се забавлявате.

Темата. Много е важно играта да бъде тематична. Така схващането на правилата е по-лесно. Реалистичната тема е плюс. С фентъзи и фантастика можете да хванете запалени фенове, нърдове и гийкове, но ако са такива – най-вероятно те вече са наясно с това какво са настолните или видео игрите така или иначе. Ако са играли видео игри … лесно ще схванат и настолните.

Кой Ticket to Ride препоръчвам? Оригиналната версия с щатите е най-изчистена и с най-малко правила, няма да сгрешите с нея. Ноо, препоръчвам Европейската – тя е най-приятелска, по-лесно ще си правите маршрутите и винаги можете да се измъкнете с поставянето на гара. Все пак препоръчвам да не ползвате тунелите. Усложнява играта за начинаещи. Отделно, ако се опитвате да предложите на родителите си да играят картата на щатите, има голяма вероятност да са израснали в едно друго време от нашето и да попитат дали вместо това не можете да изнамерите карта на съветския съюз.

Преди всичко обаче привличането на нови хора не зависи чак толкова от играта, колкото от хората, които привличате и от хората, които ги привличат.

BigBoxGeek препоръчва: The Resistance


The Resistance/The Resistance: Avalon е страхотна игра, която заслужава отделна статия, но тук ще отбележа само защо тя е една от най-добрите игри, когато става въпрос за зарибяване на нови играчи по хобито на настолните игри.

Първо – играта е с елементарни правила, които се обясняват за 2 минути. Новите играчи имат нулев толеранс към слушането на правила и гарантирам, че още на втората минута някой ще каже: „Дайте да почваме, пък останалото ще го разберем в движениe“. Мразя го това изречение… особено когато имам още 10 минути да обяснявам! Когато обаче така и така съм обяснил всичко – е, ок 🙂

Второ – една игра продължава 20-30 минути. Това означава, че без проблеми ще могат да се изиграят поне няколко игри една след друга (често дузина на вечер). Това е страхотно, защото така и така обикновено първата игра е предимно за разучаване на правилата – едва от следващата започва същинското забавление! Времето за подготовка и прибиране на играта също е адекватно – под минута!

Трето – тайни идентичности. Това винаги работи (с изключение на Shadow Hunters, Bang, Bang The Dice Game, Werewolf Inquisition, обикновен Werewolf, Shadows Over Camelot, Police Precinct… е добре – не винаги, но когато работи смазва всичко!).

Четвърто – свързано с горното, това е игра на блъфиране, лъжене, умело манипулиране и комбинативно мислене. Това е игра на смешни, понякога дори конфузни ситуации. Това не е игра, в която ще си седиш тихо около масата. Това е игра, с която ще се забавляваш, ще се смееш и ще се кефиш колко хитро си изиграл ситуацията (а друг път ще се удивляваш колко тъпо си се минал). Игра, която провокира постове в социални мрежи като Facebook например… забавлението не спира дори и след като самата игра свърши – на следващия ден „шегите и закачките“ продължават (почти като в националния отбор по футбол ).

Пето – тази игра показва доста ярко една от най-привлекателните страни на настолните игри – тази на приятното прекарване на времето с приятели и дори – с хора, с които току-що си се запознал! Изключително добра е за топене на ледовете между непознати (а често новите хора, които искаш да зарибиш, са именно непознати). След като веднъж сте били в тайната комбина на гадните, червени шпиони и сте се видели, докато останалите играчи са със затворени очи, вече нищо не е същото.

Шесто – и най-същественото! – тази игра казва (не – крещи!) на новите играчи: Настолните игра са COOL (ГОТИНИ)!. А това е супер важно, за да се развенчае още от самото начало митът, че настолните игри са детинска работа за задръстеняци. След като тази истина излезе наяве, пред новите играчи се отваря цял един страхотен нов свят – светът на настолните игри.

BigBoxTyr препоръчва: Dixit

Според мен въвеждането на нови играчи в хобито е малко дълъг процес, като нямам предвид времето измерено в месеци, а в срещите с тези хора и игрите, които са играни по време на срещите. В плюс, от важно значение е дали хората, които ще въвеждаме са запознати с това какво е настолна игра, дали са имали досег с компютърни игри и т.н. Случаят, който ще разгледам аз, е когато хората знаят какво е настолна игра (играли са примерно монополи, скрабъл и т.н.), но просто са нямали досег до нещо по-съвременно.

Имайки в предвид горе написаното, в повечето случаи, като за начало на този “процес “ бих започнал с игра на Dixit.

Защо Dixit?
Забелязал съм, че човек се притеснява, когато му се обесняват правила, дори и те да не са много или не толкова сложни, остава притеснението “Ами сега, ако не запомня правилата? Ако се изложа? Ако направя нещо тъпо, защото не съм разбрал нещо?”. Особено, ако в компанията има повече непознати, то тези въпроси винаги са намесени. В такава ситуация Dixit идва на помощ поради няколко причини:

  1. Лесни правила
    Всеки е играл на “асоциации”, затова и не се губи време, защото преди началото на играта е достатъчно да обясниш как се “прилагат” правилата от асоциациите в контекста на Dixit. Дори и пак да има странни погледи, достатъчно е да се направят 1, 2 разигравки на карти и вече всичко ще е ясно.
  2. Играта “стопява леда” между хората
    Dixit е много “лична” игра, защото интерпретацията на картите зависи чисто от човека и неговото мислене, мироглед и т.н. Точно заради това, най-често след като се направи ход и мине гласуването за карта, обикновено следва обяснение на асоциацията, което поражда дискусия. Точно тези дискусии се помнят в последствие и отпускат хората около масата. Един близък пример, като играх аз с нови хора беше, как на картата с плачещото африканче и плюшения мечок, се появи асоциацията “цветнокожи руснаци”. Разбира се, последва дискусия, защо точно това е щукнало в ума на автора на асоциацията, което успя да докара повече хора до рев (от смях, разбира се).
  3. Достъпна
    Понякога за новите играчи е проблем колко количесто компоненти има в дадена игра. В Dixit всичко, което ви трябва за игра са само картите (играли сме и без зайчетата, като използвахме тефтерче да пишем точките). Още повече, рисунките по картите винаги грабват хората. Като голям бонус е това, че може да се играе с хора от всякаква възраст. Пример, играл съм играта в компанията на малки и на възрастни и преживяването пак е било запомнящо се, просто защото е интересно да видиш как хората в дадената възраст биха интерпретирали дадената карта.

Какво правим после?
След една игра на Dixit, се появява искане за втора. 😀 Но важното е, какви са последствията от 1 или 2 игри на Dixit? Един от постигнатите резултати е, че хората вече са се отпуснали около масата, познават се поне малко и в повечето случаи притесненията, описани по-горе са сведени до минимум, защото хората вече са изиграли нещо заедно и не се страхуват от това да сгрешат или да попитат, ако не са разбрали някое правило.

Като естествено продължение след Dixit бих предложил Ticket to Ride, Каркасон или някоя лека кооперативна игра. Или иначе казано, след Dixit бих предложил нещо, което е с малко повечко правила и компоненти.  Дори бих извадил Castle Ravenloft, стига хората да са играли някоя ролева компютърна игра или поне да имат на представа какво е ролева игра.

BigBoxSolo препоръчва: Takenoko

Да накараш някого да седне с теб за една игра е (относително) лесно. Да въвлечеш някого в настолните игри е много по-трудно. Първата игра е най-добре да е проста за разбиране, да е достатъчно тематична и да не губи от своя чар с всяко следващо изиграване. Смея да твърдя, че Takenoko обхваща всичко това. Една панда обикаля в една градина и яде бамбук, докато един градинар сади същият този бамбук и един император се радва на градината си. И всичко е много красиво.

Правилата са лесни и интуитивни, кратки за обясняване, а картите с точки направляват играта, ако някой не може да реши какво да прави. Действията на всеки играч са две от пет възможни и трето, което се определя от зар. Няма и буквичка текст по картите, плочките или таблото – всичко се разбира от пръв поглед, което прави играта достъпна за всеки. На някои ще се хареса красотата на играта, на други начинът, по който се изгражда градината, а трети просто ще се изкефят на пандата.

Една игра на Takenoko се изиграва за 45 минути до час. Има достатъчно възможности, за да може човек да се почувства, че взима правилно (или грешно) решение, но достатъчно ограничени, за да не отнеме дълго време планирането на действията и на някой да му доскучее. И все пак с разпределението на картите има начин да се измисли стратегия, така че играта не се изчерпва с просто „правене на нещо“.

Takenoko има и социален елемент, някой може случайно (или нарочно) да премести пандата точно, където вие не я искате, или пък да сложи плочка, която ви обезмисля картата. Играчите могат и да се съюзяват – на гърба на картите се вижда кой тип е условието за точки: панда, градинар или император. Ако двама играчи имат повече карти от градинаря или императора, те могат да решат да си помагат по пътя към точките. И изведнъж една панда да дойде и да развали всичко. Има потенциал за такива запомнящи се моменти, които ще останат като добър спомен с хората и ще ги върнат към игрите.

Takenoko е увлекателна, красива и има елемент на екзотичност – ние нямаме панди наоколо. Играта може да бъде както лека, неангажираща и отпускаща, така и задълбочена и изпълнена с конфронтация – тая панда пак ми изяде бамбука! Не гарантирам, че играта ще върви с абсолютно всеки – да, не е за вярване, има и хора, на които не им пука за панди и градинари. Но играта има всички качества да бъде вратата към настолните игри за тези, които знаят само за монополи.

Aко не сте съгласни или просто искате да помогнете на другите играчи, не се притеснявайте да изразите мнение за други игри в коментарите. 🙂

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Недислав Стойчев

Казвам се Недислав и съм от Казанлък. Запалих се по настолните игри преди около 5 години, когато излязоха настолните игри по WoW, но от тогава до сега открих че обичам да бродя из тъмници, да убивам дракони, да хвърлям зарове, било то сам, с приятелката ми или с компанията от храбри приключенци. Обичам да играя както с приятели, така и с нови хора, просто защото е винаги забавно да доведеш нови жертви в тъмниците!

Един коментар

  1. Resistance, Resistance, RESISTANCE! И после и Takenokooooo :)))))))))

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers