петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Zimby Mojo – неоправдана претенция
Zimby Mojo – неоправдана претенция

Zimby Mojo – неоправдана претенция

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Има странни игри, има и странни игри. Причината да се интересувам от тази игра се криеше именно в това, че по думите на всички, Zimby Mojo трябваше да е една тотално различна игра, която сякаш живее свой живот. Като се има предвид, че дизайнерът на играта е известен още и с явно не по-малко странната си Shadow of Malice, аз дълбоко се мушнах в хайпа на тоталното безумие.

Хората се оказаха прави. Zimby Mojo e наистина особена игра. Като се започне от абсурда в темата и се стигне до хаховщините в механиките.

Доста е трудно да се опише какво точно се случва тематично и въпреки това мисля, че точно тази психария е главния притеглител към целия пакет.

Всеки играч е шаман и управлява свое собствено малко палаво фанатично вуду племе от „зимбита“, които са някакви мистични канибалчета с неясен произход и oще по-неясен нечевешки вид. Не трябва да ви плашат думи като шамани, вуду, канибали и така нататък, защото лично аз съм фен на минималистичната посока за арт, с която са подходили. Тук, въпреки злобните физиономии на дребосъците, тях мога да сравня по-скоро с моя четири годишен син, когато не се е наспал.

Е, няма да тръгне да ни яде, докато спим. Искам да кажа, че цялостно, играта дава усещане като за палави деца, които правят хаотични „щуротии“ в опит да вземат новото камионче на Гошко, който най-нахално си го е стиснал в ръцете и се е укрил в детската. Всъщност, това съвсем не е лоша идея и можеше дори да мине за тема тук.

Тематично в Zimby Mojo, всички вие заедно трябва да работите, за да достигнете до покоите на Зимби краля, да му хвърлите два-три шамара, да му вземете короната… и от тогава всеки за себе си. Първият, който успее да занесе короната при селцето на собственото си племе печели играта.

Zimby Mojo се хвали със своето под заглавие „Co-oportunistic game of cannibalistic mayhem”. Баба ти само мейхейми е играла!

Не гледайте кървавото заглавие. Играта далеч не е кървава, въпреки че си е напълно хаотична, наистина. Напомнете ми да се върна на това. Коопортюнистичността (нова дума) идва от това, че Zimby Mojo е ясно разделена на две части. В първата част е невъзможно да се справите сами с краля, така че трябва да работите заедно с останалите играчи.

Във втората част, всичко се превръща в Munchkin. Който вземе короната изяжда всякакви магии, шамари и тук-таме уололо-уололо.

Основна механика в играта е накачулването на зимбита едно върху друго. Ето обаче и най-странната врътка, която не мисля, че още схващам ако не напълно, то поне изобщо. В играта можете да качвате пулчета на зимбита едно върху друго, като това всъщност превръща цялата купчинка в едно голямо зимби, а не просто в няколко едно върху друго. И всъщност все пак са различни зимбита, защото ако сте си само с вашето племе в купчинката (можете да си правите Дженга и с други племена), то тогава вие можете да си похапвате собствените зимбита и да си подсилвате другите.

Освен това в играта мятате злостно магии наляво-надясно, като това не са само стандартните огнени, светкавични и подобни ритници, но и някакви заклинания, за които трябва да жертвате цяло зимби. То за какво ли не се жертват тия зимбита, така че карай, ще правим ново.

Можете дори да си призовете зомби. И всъщност зомбито е интересна част от играта, тъй като милото е тотално обезумяло и ако не го поддържате под контрола си постоянно, то ще започне да се шляе безцелно и да хапва от първите възможни мозъчета, съвсем вероятно и тези на призовалите го.

Кралят си има собствени бабанки, които постоянно обикалят покоите му и е добре да ги понапляскате преди да влезете да крадете короната, защото колкото повече батки има, толкова по-силен е и самият крал. Ако обаче сте се привързали към тях, тогава можете да почакте един ход, защото съвсем скоро пак се появяват нови.

А, да. Мерси, че ми напомнихте. Играта е пълен хаос. За всичко се хвърля зар. За движение, за телепорт, за битки, за магии, за какво ли не. Почти не съществува елемент от играта, който да не изисква мятане на зар.

На теория звучи като проста, непретенциозна и бърза игрица. На практика не е нито едно от трите.

Най-странното нещо в играта не се оказа нито темата, нито дори коцепцията на механиките. Най-странното е абсолютната липса на връзка между очакване и реализация.

Играта е бавна, тягостна, изключително сложна откъм детайли и направо претенциозна.

Книжката е огромна и напълно объркваща, тъй като е смесила правила и тема, което превръща разбирането на механиките в мъка, която не бях изпитвал от GMT книжките насам. Трябваха ми няколко дена в препрочитане и препрочитане, за да разбера кое какво е. И след всичките правилца, когато най-после започнете да играете ще осъзнаете, че нямате сносни референции, което гарантира ужасяващо ровене в напълно неподредената книжка, където да търсите нещо малко между гигантското количество текст.

Отново – основите на механиките са прости, но те са изпълнени с толкова тромави малки правилца, които превръщат Zimby Mojo в нещо като алфа издание.

Искам да кажа… има толкова, толкова неща, които могат да бъдат изрязани. Да започнем от най-голямата тегавиня – играенето на карти ала Magic.

Тук можете да ползвате магиите си когато поискате, като дори можете да прекъснете нечий ход, за да хвърлите нещо на земята. След това, запознатите с Magic знаят как продължава. Образува се „въображаемо“ тесте от карти, като всеки трупа върху играните карти, докато някой не реши да спре. Чак след това картите започват да се изпълняват отзад напред. А и дори докато се изпълняват, могат да се мушкат нови карти, които да образуват още едно „въображаемо“ тесте. Честно казано, не виждам с какво тази механика допринася за играта.

Споменах за случайността. Играта пристига с два шест стенни зарове и един четири стенен, но тя ще ви изисква всякакви зарове – дори двустенни или тристенни, което означава, че трябва да си разделите заровете въображаемо. Като добавим огромното количество мятане на зарове, това доста бави играта и досажда. Честно казано, бих предпочел играта да подходи по метода на Duel of Ages, Rune Wars и Shoot, като за целта използва тесте с много функции. Би било много по-бързо и по-лесно.

Освен това как се слагат зимбитата едно върху друго, от кое племе колко има, колко им е силата, как се определят атаки и още количество елементи се крепи на математически уравнения (не се шегувам, в книжката си ги има уравненията), което за мен е препратка към стари PnP-та, които едно време играхме с листи и химикали.

Не мога да излъжа, че в първата част на играта (кооперативната) има известна доза интрига и някой друг готин избор, но в момента, в който някой вземе короната, играта ви хвърля в най-циклещия мънчкин ефект, който сте срещали. Всеки скача на този с короната и след всяка битка, останалите чакат в страни, за да могат наготово да вземат короната. И типично за такъв тип развитие, това приключение може да трае с часове.

Играта дори е направена да може да се играе от 8 човека. Не. Бих.

Соло вариацията вероятно е по-интересна, тъй като продължава 20-30 минути, но както и преди съм казвал, почти не играя игри по този начин, така че, особено след опита ми с повече играчи, нямах никакъв интерес да я пробвам така.

Заключение

Zimby Mojo е претенциозна игра, която носи залъгващо усещане на непретенциозност. Много хора биха се подвели от абсурдната тема и огромната доза шанс, че ще се пошамарят набързо и ще се посмеят. Не. Тук има математика, досадни малки правила и тонове късмет, които напълно не могат да се оправдаят от тягостно дългия геймплей.

Дизайнът може и да е странен, но за мен е „лошо странен“, колкото и да обичам „различните“ игри. Механиките се усещат не просто стари, а монополи „стари“, защото приличат на нещо, което сме играли като деца само защото не сме знаели, че съществуват по-добри неща.

Zimby Mojo има голяма база от фенове, които аз не разбирам, защото нито усложнеността, нито продължителността, нито хаоса могат да създадат качествено усещане за наслаждаване, колкото много други игри.

Крайно време беше да се приземя малко след толкова много добри игри, които играх напоследък.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Хиперболизирането на зловещата атмосфера я олекотява в достъпна тема
  • Може да се играе от 1 до 8 човека

МИНУСИ:

  • Времетраенето, сложността и хаоса не са оправдани
  • Усещане за много стар дизайн
  • Излишни елементи, които създават още по-излишна претенция

Ако не сте съгласни с мен, чета го в очите ви, можете да поразгледате още страннотийки в сайта на производителите.

Devious Weasel Games

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*