събота, ноември 18, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Viticulture – настолна игра за правене на вино
Viticulture – настолна игра за правене на вино

Viticulture – настолна игра за правене на вино

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Знаете ли какво означава Viticulture – лозарство. Представихте ли се при баба и дядо на село, когато са ви карали да работите на „лозята“? Да събирате гроздовете от „асмата“ и… само половината от тях да достигат до кошницата?  Или когато десетки пъти сте молили дядо си да ви даде пръскачката да пръскате вие, защото изглежда толкова яко! Но не – опасно било за децата! А да копаш дупки и да забиваш тежки стоманени прътове в земята не е!

А помните ли, когато са ви пъхали в огромния бидон,  тъпкали сте гроздето, а то мирише ли мирише… Защо вие? Защото само вие се побирате, защото сте малки…

И накрая след толкова много труд… вие сте твърде малки да опитате виното.

Добре де, това може да е само моето тъжно и експлоатирано детство… Но всъщност много хора прекарват ежедневно в труд и пот, за да изкарат хляба си или в случая – виното си.

pic1969447_lg

Във Viticulture, вие сте лозари, които обаче не спадат в битовата характеристика на повечето българи, които нелегално варят ракия в задния си двор или в мазето. Тук говорим за голямата работа – вие сте лозари от пред-модерни времена в Тоскана, които имат собствено шато, изби, различни култури, посещения и ресторанти.

Играта е на Stonemaier Games, които са едни от основните виновници за Euphoria -хитра игра с невероятни компоненти. Което автоматично ме захвърля в тази мисъл.

Пак са се престарали с компонентите

Дъската е красива, шарена и детайлна. Дори е двустранна. От едната страна е пълна с подробна информация за всички места, които можете да посетите, а от другата е изчистена, за да можете да се насладите на прекрасните илюстрации и меките цветове, които да ви вкарат в атмосферата на лозарството и винарството.

pic2372206

Личните табла на играчите са по същия начин – от едната страна с информация, от другата – изчистена. Таблата представляват личното шато на всеки играч. Там играчът сее, жъне, мачка гроздето, после то ферментира, там го прави на вино (бяло, червено, розе, шампанско), държи си го в избите, за да може да узрява, продава го след години и прави разни други действия.

В играта има и много карти малък формат с лъскаво покритие и отново топли и тематични илюстрации.

И черешката на компонентната торта – фигурките. Очаквах нещо добро, като имах предвид Еуфория, но не очаквах това! Освен работниците (които са същите като в Еуфория), в играта всеки играч има богат набор от най-различни сгради, изобразени с уникално изработени фигурки. Вятърна мелница, къщурка, пергола (или ъпгрейдвана асма), система за напояване, хомот, шатра за дегустиране на вино,  както и две по-големи изби.

Фигурките, които всеки играч притежава по време на игра.

Фигурките, които всеки играч притежава по време на игра.

А да, освен тях има и допълнителни фигурки – коркови тапи, бутилки и петли.

Всичките фигурки са малки и стилизирани. Можеше и без тях. Можеше всичко това да бъдат кубчета и обикновени каркасонени човечета. Но не и Stonemaier! Не, братче! Това дори не е „да минат втората миля“. Те са направили маратонско бягане от 40 километра при изискана дисциплина от 50 метров спринт.

Разбрахме, че всичко изглежда много добре, а…

Играта?

Viticulture е класическа игра с поставяне на работници. Даже е много по-изчистена от повечето игри с поставяне на работници. Всичко върви гладко и бързо. Тя е за от двамата до шест играчи. Изборите, които трябва да правите са ясни и последствията не твърде затормозяващи за предвиждане. Разликата от средностатистическите игри с работници са две – играта с карти и сезоните.

Играта с карти

В играта има четири тестета с карти. Карти с грозде, което да посеете, карти с поръчки, които трябва да изпълните, за да печелите точки и карти с действия.

Тези карти с действия са една от основните части от играта. Защото те ви давт безкрайно много опции. Дори и никога да не можете да се доберете до така ценните места по картата, които винаги ви вземат под носа, дори и да не можете да си позволите да си наемете нови работници за огромната сума, която сякаш никога няма да имате, винаги имате шанса на тези карти.

pic1871361_lg

Летни карти

 

В повечето от случаите, те ви позволяват да извършите някое стандартно действие на по-ниска цена, понякога ви дават избор между две действия, а понякога ви дават условия за евентуално печелене на точки.

Огромното разнообразие в тях увеличава преиграваемостта и вълнението от тегленето на следващата и следващата карта, но също така носи и негативи. Точно заради това, че никога не сте абсолютно сигурни какво ще се падне, играта накланя везните към така омразната за евро игрите тема – шанса.

Зимни карти

Зимни карти

В единият момент може да ви се падне лесна за изпълнение карта без никакво условие и висока отплата, а в другия – нещо, което сякаш никога няма да постигнете и на всичкото отгоре ви дава, безсмислено за вашия конкретен случай, отплащане. Картите не се вземат твърде често (освен ако нямате „къщурка“), така че са ценен ресурс. За мен, шансът в евро игрите е нещо свежо и отдава глътка хладен въздух на иначе сухото и премрежено усещане на прекалено добър баланс. С други думи – шансът премахва скуката във Viticulture.

Сезоните

Както във всеки бизнес с винарни, играта също се развива и се подобрява с всяка изминала година. Или не толкова абстрактно поднесено – Един рунд на играта представлява една година. Рундовете са бързи и чести. Vitivulture не свърша както стандартна евро игра, след 5-6 рунда. Вероятно ще изиграете десетки рундове преди да се сложи край на играта. Всяка година е разделена на 4 сезона.

Пролет

pic2005016_lgВ тази част, играчите се „събуждат“. Тоест, приготвят се за работа. Тоест, борят се за първо място.

Тук се ползват петлите. Човекът, който държи „гроздето“ (маркера за първи играч) има право първи да избере кой иска да бъде този ход – от първи до седми. След това следващия и така нататък. Седми? Нали играта беше до шест човека?

Ами… в зависимост от това кой искаш да бъдеш, получаваш различен бонус. Или по-точно – в зависимост от това какъв бонус искаш, ставаш този поред за тази година.

Ако сложиш на първо място не получаваш нищо, ако сложиш на местата в средата получаваш различни карти като бонус, а ако сложиш на последно получаваш цял допълнителен работник за годината. Това е наистина най-ценния бонус! Поне за началото на играта… за това след малко.

Лятото

По време на лятото играчите ще поставят работници в лявата част на картата. Тук те могат да теглят карти със семена, могат да засаждат семена, могат да теглят карти с действия за лятото, могат да играят тези карти с действия за лятото, могат да изнесат тур обиколка за пари (ще се борите най-свирепо за това място в началото на играта), могат и да строят сгради в тяхната лична винарна. Сградите ви носят най-различни облаги – от допълнителни точки за определени действия, през разширяване на избите, до обикновени сгради, които не правят нищо друго, освен да отговорят на изискването на някои от картите със семена.

Тук е много важно да прецените колко и кои работници ще искате да използвате. Защото разполагате с ограничено количество и ако използвате всички през лятото, през зимата няма да свършите нищо! Това предлага ниво на стратегическо планиране през лятото и потискащо самосъжаление през зимата.

pic1921419_lg

Започвате играта с двама обикновени работника и един голям работник – Гранде работник. Той е допълнение във второто издание на играта и може да се постави дори на полета, които вече са заети. Прави играта малко по-малко… унищожителна. С други думи, винаги имате сигурност и план за изход от тежки ситуации. Той е само един, така че гледайте да не го изразходите напразно.

Есента

По време на есента играчите просто теглят по една карта от тестето с карти със зимни действия или от това с летните действия. Ако имат „къщурката“, могат да теглят две.

На пръв поглед изглежда по-разумно да се теглят карти от тестето за зимата, защото сезонът наближа и ще можете да ги ползвате веднага, но от друга, скоро след това идва и лятото, така че малко търпение и планиране отново е подходящо. Изобщо, Viticulture тематично стимулира планирането за следващи години и запасяването за трудни сезони.

pic2372210

Освен това, картите от всяко от двете тестета са свързани с действията, които по принцип са стандартни за този сезон. За лятото – печеленето на пари, засяване и строене на сгради, а за зимата – трениране на нови работници, жънене и изпълняване на поръчки.

Зимата

Зимата, идентично на лятото, се играе като класическа игра с работници. Играчите слагат на места работниците си и извършват съответните действия. През зимата играчите лозари събират реколтата, тренират нови работници, правят вино от линовете, изпълняват поръчки.

Краят на всяка година

Всеки получава своя доход, ако има такъв. Гроздето в линовете ферментира, виното в избитите също узрява. С други думи – с всеки изминал рунд – виното ви става по-качествено. В бъдеще можете да го продадете или изпълните с него поръчки.

И така, докато някой направи 20 точки. Щом това се случи, в края на годината се броят точки и който има най-много – печели. Така че, както виждате, това не е типична игра с работници, а по-скоро Viticulture е игра на състезание. Това доста ми напомня на Еуфория, която също на пръв път изглежда като стандартна евро игра с работници и точки, но само след няколко хода се разбира напрежението от тежкото състезание. Нормално, същата компания.

Лично табло

Лично табло

Сега е време да направя няколко акцента, които няма как да не ви направят впечатление докато играете.

Акценти

Парите

Парите в играта са кът. На дъската има едно утешително поле, където винаги можете да отиде и през зимата и през лятото. Там вземате просто 1 паричка. На мен ми се струваше като поле, където отиваш само, когато няма къде другаде да ходиш, но се оказах не веднъж или два пъти в осиромашала ситуация. Така че не захвърляйте леко всяка пара, която имате, защото после цяла игра, винаги, когато искате да правите нещо, няма да ви достига точно 1 пара!

Работниците

Те са дори повече кът от парите… в началото.

Още първия ход ще забележите, че работниците не ви стигат за нищо. С трима работника най-много да вземете една карта и да разведете един-два туриста. Ще ви се струва, че играта ще продължи вечно. Как изобщо ще стигнете до 20 точки по този начин? Нали така?

Не се притеснявайте. Наистина, играта в началото започва мудно, но само след две-три години набира скорост и спринтира до финала за няколко рунда. А относно работниците, ако в началото никога не ви достигат, към края ще имате твърде много за това, което искате да правите. Това се дължи на факта, че вече ще сте си сложили доста вино в линовете, ще имате построени сгради, ще имате много пари и карти, остава ви само да засявате, жънете, играете карти и изпълнявате поръчки.

И стигнахме до един сравнително проблемен момент.

Печеленето на точки

Преди да играя играта имах малко притеснение за тази част, особено след като вече се говореше за това и сред колегите ревюъри.

Точките се печелят основно от поръчките – лилавите карти. Проблемът с шанса при тях е най-силен. Всички от тях изискват определен вид вино и определен брой. След това, в зависимост от трудността на постигане, печелите различни точки. И понеже няма да имате много лилави карти в ръката си, то ако ви дава само три точки, а друг играч има такава с 6, усещате разликата. А останалите ви ресурси и вино, в края на играта не ви носят всичко. Заради това има оплакване от небалансирано печелене на точки.

Корковите тапи, с които се отбелязват точките

Корковите тапи, с които се отбелязват точките

Аз обаче не съм съгласен с тази теза. Първо, защото лилавите карти, които дават много точки се постигат трудно, а тези с малкото – по-лесно. А това, което правят поръчките, освен точки, е да ви вдигнат дохода с 1 пара. А както казах – парите са трудни за получаване. Повече малки поръчки – повече доход.

Второ, има и други начини на получаване на точки. Картите с действия често ви дават шанс да печелите лесни точки ако направите определени действия – примерно да жертвате пари или карти.

 Заключение

Ако не сте забелязали, играта е солидна и стабилна. С други думи, дизайнът е изпипан професионално и си личи, че Stonemaier знаят какво правят.

Темата не се среща често в игрите, но това, което е рядкост сред евро игрите е тематичността. Почти всичко, което вършите в играта е вързано с темата и… наистина ви се допива вино, дори и да не пиете по принцип. „Почти“ е повече от достатъчно за игра с работници.

Страхотните компонентите не са просто диверсия за очите за емоционалния геймър. В кутията има игра, уверявам ви. Проста и изчистена игра, нищо твърде иновативно и различно от това, което сте срещали досега, но всичко просто работи. Да, не е най-добрата игра от този жанр, но е достатъчно различна и откъм тема и откъм изчистен дизайн, за да имате и нея в колекцията си.

Viticulture е добра и с двама играчи! Обикновено евро игри, особено такива, които стигат до 6 играчи, подвеждат, че могат да се играят и с двама, но са само добри поне с трима и повече играчи. В общия случай това наистина е така, но тази игра е достатъчно напрегната и само с двама. Решението е просто  – блокират се някои от местата по картата. Не е нещо ново да се преобразува игра по този начин в игра за двама, но е сравнително ново – това да работи. Мисля, че това се дължи на състезателния характер и това, че през цялото време се дебнете един друг. Дали ще побързате да направите някои лесни точки, или ще събирате ресурси и ще оставите виното ви да узрее, за да можете да отбележите някои по-добри лилави карти.

С други думи – препоръчвам ви тази гладка и динамична игра. Вземете да я пробвате, току виж сте се вдигнали,  хванали лопатата и помогнали на дядо си да изкопа лозето.

Кутията е безкрайно удобна. Играта се подрежда и прибира за под 2 минути!

Кутията е безкрайно удобна. Играта се подрежда и прибира за под 2 минути!

 

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и динамичен геймплей
  • Уникални, специално изработени компоненти
  • Различна и органично изразена тема
  • Може да се играе до 6 човека
  • Удобна кутия

МИНУСИ:

  • Известна доза късмет
  • Не е най-иновативната игра на пазара
  • Неподходяща за битови алкохолици, подбужда към консумация

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О,да!
  • Засега
  • Не
  • О,не! 

Защо?

  • Не съм сигурен в преиграваемостта й
  • Харесвам играта, но не обичам вино
  • Имам приятели алкохолици
  • Искам да пробвам Tuscany – мега разширението, което пристига с 12 разширения в себе си! 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

Дарение за сайта

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*