петък, декември 15, 2017
Заглавна страница » Kickstarter » ПРЕВЮ: This War of Mine – моята перфектна настолна игра
ПРЕВЮ: This War of Mine – моята перфектна настолна игра

ПРЕВЮ: This War of Mine – моята перфектна настолна игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Приятели, пригответе парцалите и моповете, защото след тази статия ще има дългочасово бърсане на лиги от пода. Рядко ми се случва да дивея толкова много по някоя игра, но когато само след една игра, и то на прототип, виждам потенциала финалната версия да бъде светия Граал в моята колекция ми иде да скоча от покрива на някоя поне шест етажна сграда. Може да няма логика, но такава игра ме кара да не знам к‘во пра’а!

Преди всичко, трябва да знаете, че все още тече кампания за събиране на средства в Кикстартър за This War of Mine. Да, тя вече е събрала чутовните около 300 000 паунда и няма нужда от вас, но повярвайте ми, вие имате нужда от нея. В края на статията съм сложил линк.

Още нещо трябва да отбележа. Копието, което ми бе изпратено е прототип и снимките, както и някои основни части от геймплея, няма да бъдат напълно идентични с финалния продукт, въпреки, че това е един от най-добрите прототипи, които съм виждал. Пристига с фигурки, завършен арт и дизайн на картите, борда е с финални илюстрации, токъните и една от двете книжки също изглеждат доста завършени. Това, което все още не е напълно готово е книжката със събитията, което е една голяма хапка от целия кеф, който дава тази игра.

This War of Mine може спокойно да се преведе като This Game of Mine, защото сякаш всички съставни части съществуват специално за мен. Мисля да продължа с това превю като опиша всяка от една тях.

Тема

pic3010360_lg

Повечето от вас сигурно са чували за супер награждаваната видео игра със същото име. Настолният й вариант е сто процентова адаптация на оригиналната видео игра, която аз наричам „Постапокалиптичен Sims”. И преди да мина към самата тема, трябва да проточа лиги и по видео играта.

Аз идвам от дълга и дълбока история на видео геймър. От около 3-4 години обаче съм приключил с това не само заради огромният социален кеф от настолните игри, но и поради порастването на семейството ми с още двама члена. Въпреки това, от време на време, аз цъкам някоя друга малка игричка, в повечето случаи на телефона. От по-сериозните игри… до сега единствено заглавията на Telltale Games ми бяха хващали интереса. НО! This War of Mine така ме обзе, и то в толкова натовареното ми ежедневие, че често не мога да свърша никаква работа, защото си казвам „Айде, ще изкарам още един ин гейм ден… айде още един, айде още един…“ Схващате идеята.

This War of Mine е с напълно реалистична тема в измислена среда. Играта праща играчите в съдбата на няколко цивилни личности, които се опитват да оцелеят в окупиран и полуразрушен град, като през това време те търсят храна, вода, провизии, топлина и оръжие. Да, оръжие ви трябва, защото почти всички съседи са враждебно настроени и играчите трябва да пазят така или иначе разрушения дом на персонажите. Освен това често самите личности, с които играете ще влизат в морални конфликти с цялата ситуация, което прави играта твърде реална и твърде сериозна.

За някои хора, това няма да се понрави, защото ако обичате да влизате в темата, то може и да преживеете доста потискащи моменти. За това ще поговоря повече в следващата секция.

20160520_221759

Това, което прави изключително истинска и вярна цялата тема обаче е фактът, че е базирана на войната в Босна. С други думи, забравете за зомбитата, забравете за извънземните, за пиратите, досадните гоблини, орки и елфи. Ето това тук е „дъ риъл диъл“. Най-после тема, която е не просто различна, но е дълбока и най-вече смислена. Разбира се, това всичко важи и за видео играта, така че не вдига точки за оригиналност на самия настолен вариант. Но… ако имате шапки, си сложете няколко, защото ще имате да ги сваляте известно време. Започваме с големите плюсове.

Историята

20160521_204550

Както видео играта, така и настолният вариант в фрашкан с дълбоки лични истории, а идентификацията с „протагонистите“ е на най-високо ниво. Казвам „протагонисти“, защото вие няма просто да играете игра. Вие ще участвате в истинска драматургична творба пълна с човешки истории и емоционални преживявания. Вашите персонажи могат да умрат. Да умрат от глад, да умрат от изстрели, да умрат от раните си. Вашите персонажи могат да се „счупят“ и загубят разсъдъка си. Все пак след всичкото това насилие около тях, целият глад, мизерия… човек не издържа. Дори има епилог за всеки един персонаж, за всяко едно от тези бедствия.

Всъщност, финалната версия на играта ще има най-различни епилози, които са обвързани с решенията, които ще извършвате по време на играта. За съжаление, моето копие не дойде с тях, но то и не дойде със самата книжка с епизодите (освен няколко листа с двайсетина от хиляда).

20160520_225744

Преди около година направих едно предположение, че тази и може би следващите няколко години, разцвет ще видят игрите с развиване на история, смислен сюжет и ангажиращи драматургични линии. Е, оказах се прав. Вече има големи хитове на този принцип, а се очакват и още много. Pandemic Legacy, T.I.M.E. Stories, 7th Continent са само малка част от това, за което говоря.

Една от любимите ми игри (в топ 3) е Robinson Crusoe. Тя разчита на геймплея, така построен, че всяка една игра разказва история. This War of Mine носи подобно усещане. Даже и двете игри се базират на оцеляване. И въпреки това, This War of Mine клони почти изцяло на история и преживяване, а не чак толкова на оригинални механики. Това не означава, че механиките са зле, напротив – те са построени така, че да дадат път на историята. За това в следващата секция на статията.

This War of Mine пристига с две книжки. Едната е с правила, разказани по оригинален начин, а другата е книжката с над 1000 случки, всяка от които има различни изходи.

Отново забелязваме подхода на старите книги игри или игри тип „Tales of the Arabian Nights” и Above and Below. Огромна книжка, в която има епизоди. Тук са построени по оригинален начин. Когато посещавате локация, има шанс да ви се случат уникални за локацията случки. Когато направите нещо, ще се случи уникалнa за самото нещо случка. Случките понякога са просто няколко реда историйка, но в повечето случаи ще застанете пред избор. В прототипното ми копие имам само 20-тина епизода и на всичкото отгоре, много късно разбрахме как да ги ползваме. Но аз изчетох всички след нашата първа игра.

Хората, които са играли видео играта няма да се изненадат, но за всички останали нека ви предупредя. Това са истински, често доста тежки ситуации, в които ще срещнете потискащи и трагични съдби. Понякога дори вие самите ще сте пред избор от типа – дали да ограбя последното нещо, което имат тези тъжни възрастни, или да умра от глад. Дали да убия тези тийнейджъри или да рискувам някой от хората ми да умре. Дали да отмъкна единствената храна в околността или да я оставя, защото майка я е оставила за дъщеричката си, ако случайно се върне у дома.

Нека ви кажа още нещо. Често изборите са твърде реалистични. Това, че направите нещо добро и правилно не гарантира, че ще получите нещо в замяна. Все пак би трябвало да правите правилните неща, само защото са правилни. По същия начин, ако направите нещо немислимо, нещо отвратително, нещо зло… може и да няма абсолютно никакви мигновени последствия. Разбира се… това руши душата ви и може да се отрази в дългосрочен план.

Харесва ми, че въпреки всичко, играта не клони към „всеки може да прави каквото си иска“, или пък към „по-силните оцеляват“. Всъщност, въпреки мрачния си реализъм, играта не поставя въпроса „Кое е добро и кое лошо“. Напротив. Правилното винаги е ясно. Съвестта ви знае отговора, а играта не ви провокира по жълт и евтин начин. Тя много добре знае кое е правилно и някак си не награждава предизвикателното и геймърско мислене от типа „Айде, ще ги гръмна всички и ще отмъкна плячката“. Някак си, било то и подсъзнателно, играта ви кара да се замислите и дори да се чувствате виновни, ако дори и да не искате, направите нещо, от което не се гордеете.

В процес на играта можете да откривате нови персонажи, куче, ценни предмети, писма, тежки съдби. Всичко това може да се отрази във финалния епилог, който ще има всеки персонаж. Ако влезете в атмосферата на играта, всички тези неща ще ви донесат едно дълбоко преживяване, което ще помните дълго време. Или поне до следващата ви игра на This War of Mine.

Геймплей

20160521_204440

Първата причина да се поинтересувам от играта не беше темата, нито историята. За тях нищо не знаех предварително. Това, което ме накара да се впусна с яростен полет и безумна фенбойщина беше дизайнерът – Майкъл Оракс. Това е дизайнерът на две от любимите ми игри – Neuroshima Hex и Theseus: The Dark Orbit. Този дизайнер е популярен с две неща – абстрактни игри и Portal. И двете неща обаче нямат нищо общо с реалността на This War of Mine. Играта е всичко друго, но не и абстрактна, а компанията, макар и също полска, е  Awaken Realms.

След този хит, си мисля, че Майкъл има голям шанс да измести от първото място и любимият ми дизайнер до този момент Крис Бойлингер.

Вече споменах за половината част от геймплея – книжката с епизоди и последствия.

Останалата част е също толкова вярна към оригиналната видео игра. Механиките не просто сваля шапка на оригинала. Почти всичко е направо идентично. За тези от вас, които са играли видео играта – в настолния вариант отново има познатото строене в къщата на легла, радио, работилници, градини, колектори на вода, капани, всякакви други неща, че дори и любимият ни и почти безсмислен стол. Отново има нападения нощем, отново има търговци, а стоките, които се трупат са абсолютно същите като в оригинала. В кутията на This War of Mine ще откриете стотици токъни с перфектна символика, форма и цвят, за да можете да ги различите лесно.

Сега ще си кажете – е па големия дизайнер – взел една видео игра и я пльоснал на борд. Всъщност, не е така. Доста от механиките са уникални за настолния вариант по начин, по който да работят за свикналия настолен геймър. Всичко върви изключително плавно и динамично.

Нощната фаза е доста различна, поради обективни причини. В настолния вариант всичко се опира до обръщане на карти, но това обръщане на карти се модифицира от умения, вдигане на шум, дълбаене в историята и специални неща, които можете да правите на конкретна локация.

Битките пък се базират на зарове и се извършват сравнително лесно… и персонажите ви могат да умрат за един ход. Да, точно като в оригинала, персонажите ви са крехки и е по-добре да не свиквате с тях.

Една особена промянa е в изхранването на хората. Във видео играта вие активно трябва да готвите, за да не останете гладни, но тук има фаза, подобна на Робинзон Крузо (явно Майкъл се е понаучил от Игнаси на туй-онуй), в която всеки трябва да яде. В зависимост от вида храна, ефектът е различен.

Случайността в играта е на почит. За всичко хвърляте зар. За битки, за храна, за умения, за случки, за шум, за търсене, за действия… Зарът може да се модифицира, но късметът си е там. На мен не ми пречи, защото е доста тематично в игра, пълна с риск и неизвестности – да трепериш във всеки един момент. Все пак, както споменах и преди – това е по-скоро преживяване на лични и човешки истории, отколкото смесица от гениални механики.

20160521_204605

И… като споменах за гениални механики, ще спомена още нещо, преди да заключа. Книжката с правилата е построена по невероятен начин. Когато чух идеята бях малко скептичен, но се оказа, поне за мен, доста революционен начин за поднасяне на правила. Разбира се, това работи само с такъв тип разказвателни и последователни игри, пълни с фази и подфази.

Когато си вземете играта, няма нужда да четете правилата предварително. Можете просто да отворите книжката и да следвате указанията. След първия ход, вече ще знаете всичко нужно. Гениално!

Сега, ще кажете, тоя тука само се лигави, не каза нищо лошо. Окей де, има някои неща, които може и да не ви харесат. Като изключим няколкото странни превода на английски (което може и да се поправи във финалната версия), има нещо изключително важно, което трябва да знаете. Играта е соло. Добре де, не е задължително, но на практика е такава. Всички играчи движат всички персонажи… заедно. Всъщност, играта представя нов тип механика за кооперативните игри. Когато четете правилата, от време на време се появява една стрелка. Щом видите стрелката, давате книжката на следващия играч и той извършва цялата фаза. Разбира се, след като я обсъдите.

Проблемът на това е, че след като веднъж научите правилата, няма да сте запомнили къде точно беше тази стрелка и постепенно ще се случи така, че просто всички обсъждате и решавате заедно какво да правите. Лично аз нямам проблем с това. Няма да играя играта сам, защото това не е моята чаша три в едно, но нека ви кажа, че дори и да не разменяхме много книжката, и четиримата, които бяхме на масата бяхме инвестирани в историята и случващото се.

Ето… пак изкарах от негатив – позитив. Съжалявам, играта ме кефи. МНОГО!

pic3010365_lg

Заключение

За съжаление, играх играта само веднъж, защото копието ми пристигна късно, а до края на кампанията остава само седмица. Въпреки това, моля позволете ми да впрегна всички сърцелигави влюбени погледи в просто една кутия, докато е време.

This War of Mine е гениална игра, която има силния шанс да се превърне в любимата ми игра на всички времена, щом излезе. Дори в прототипния вариант тя се мушка в топ 10. Ако четете направо заключението обаче не бързайте да купувате преди да изчетете цялото ми ревю. Да, знам. Дълго е, но си заслужава, за да разберете какво ще откриете, ако подкрепите проекта. Играта сякаш е проектирана за мен, защото има всички качества, които обичам – силна и реалистична тема, дълбока и неправолинейна история, тематичен геймплей и любим дизайнер. Но това е за мен. Не всички, с които играх бяха чак толкова вплетени в амгълщина.

Когато сложите играта на масата може да ви струва като нещо огромно и хаотично, което има нужда от много следене, но реалността е друга. Плавните ходове и динамичното преливане на двете фази Ден и Нощ превръщат играта в емоционално преживяване.

Трябва да имате предвид, че историите, които ще откриете може да ви се сторят сурови, тежки и мрачни, защото симулацията на цивилни по време на война може да предизвика тежки емоции.

Не искам да преразказвам всичко, което казах до този момент, за това ще спомена само това. Ако решите да се сдобиете с играта имайте предвид следното. Не купувайте This War of Mine, за да играете настолна игра. Купете я, за да получите преживявания.

Няма да слагам стандартните плюсове и минуси, както обикновено, защото това е само превю. За да подкрепите или дори само да разгледате проекта, кликнете на бутона отдолу. Дори и да метнете само едно око, пак си заслужава!

This War of Mine в Kickstarter!

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*