Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Супер героите не са най-любимата ми тема, но нямам нищо против тях. Въпреки това, Sentinel tactics влиза в топ 10 игри за 2014-та година за мен!
Има много причини, това да се случи, но най-основната е нещо, което търся във всяка една игра. Обичам… счупените игри. Игрите с толкова смели и силни специални умения, че да направят играта почти невъзможна за балансиране, но пък безкрайно вълнуваща и… забавна. Забелязал съм, че рядко се правят тежки игри, които да ползват този метод. Може би ярки представители за това са игрите на Level99 Games, но пък ето, че лигите ми не текат по тях чак толкова, колкото примерно на Митко (BigBoxEplorer).
Sentinel Tactics е чудесна игра, ако знаеш с каква настройка да тръгнеш, но ужасна, ако се осланяш на книжката й с правила.
Вече започвам да бъркам интрото, със заключението, така че за тези, които скролват направо до заключението, спокойно – ще гледам да се повторя… от друга страна, едва ли виждате това изречение… Както и да е. Малко предистория.
Светът на Sentinels
Преди няколко години се появи игра с името Sentinels of the Multiverse. Въпреки разнородните мнения сред общността на геймърите и хората, които правят ревюта, никой не можеше да отрече нещо – светът беше оригинален. Всъщност, това беше свят, пълен със супергерои, някои от които доста близки и аналогични до вече съществуващи такива, но реално всеки един от тях си имаше собствен характер, богата история и уникални черти. Всичко беше измислено добре и атмосферата беше изградена логично и живо.
Оплакванията за играта бяха основно две – много хора намираха илюстрациите за отвратителни, а множеството малки правилца правеха играта леко скована и трудна откъм поддръжка по време на игра.
Аз съм играл Sentinels of the Multiverse и честно казано я намерих за доста приятна. Не открих чак такава тежест в правилата, всичко вървеше що-годе гладко, а артът не само, че не го открих за отвратителен, ами направо си ми беше симпатичен. Копието на играта не беше мое и въпреки, че изпитвах силно желание да си купя аз самия играта се наложи да се откажа, защото почти никой от компанията не я хареса. Все пак не обичам да колекционирам прахосъбирачи на рафта.
Миналата година обявиха Sentinel Tactics: Flame of Freedom и аз я подминах в началото, защото си помислих, че е разширение за Multiverse. Колега от сайта реши обаче да я изисква за ревю и чак тогава се поинтересувах. Бях доста приятно изненадан от идеята на играта.
Имаше много препятствия преди играта да достигне до тук. Първият път имаше проблем с митницата, вторият път просто се загуби по пътя, но най-накрая милите хора от Greater than Games имаха търпението, ентусиазма и парите да ни я изпратят за трети път. Нямат и идея колко съм им благодарен.
Чакането си струваше!
Sentinel Tactics е игра, в която всеки играч влиза в ролята на супергерой и се млати с останалите в отборна битка тип арена. В играта има добри и лоши персонажи и обикновено играта се свежда до тупаници между два отбора. Това е стандартния „skirmish” мод, но ако искате да влезете по-добре в атмосферата на играта, препоръчвам да се играят мисиите.
Базовата кутия пристига с три кампании, всеки с по три мини мисии. Всяка следваща мисия се променя леко спрямо изхода от предната.
Най-важното – всяка кампания е под формата на комикс! Освен стандартно изглеждащия комикс в самата книжка, дори обложката на кампания е направена като класически месечен брой. Въпреки, че не съм и особен фен на комиксите, намерих това са изключително сладко и тематично обогатяващо.
Играта
Започвам директно – У…А…У! Поне за мен. Отдавна търсих точно такъв тип игра и най-после открих перфектния представител. Исках да намеря лека, но вълнуваща игра със засилен ролеви елемент. Амчи, ето си ми я!
Sentinel Tactics е елементарна в основата си. Избирате си герой, той има няколко прости статистики – живот, брой действия, зарове за защита, зарове за движение, вид атака и някое друго специално умение.
Героите се движат по картата и се млатят един друг, като използват няколко също елементарни действия – движение, спринт (подобно на движението), атака, специално умение, или вземане на бонус токън, който да засили малко атаката или защитата. След това е следващият герой и така нататък.
Самата карта е съставена от няколко доста големички модулни дъски. Дъските са двустранни и или играете в градска част, или в джунглата. Е, ако искате можете и да ги смесите. Градската част е по-лесна за действие, защото в джунглата има малко допълнителни механики за криене в храстите, например. От друга страна, в градската част има повече сгради, което позволява катерене по тях. Височината на даден терен е обозначен с точки – колкото повече точки, толкова по-висок е терена.
Bunker – Turret Mode Activated!
Когато се стреляте, се гледа видимостта, но спокойно, за разлика от много игри, тук е доста опростена. Можеш да видиш всеки, стига между вас да няма по-висока сграда от който и да е от вас. Изчисляването на обхвата също е елементарно. Просто броите на какво разстояние сте един от друг и добавяте разликата във височината между двамата. После, като се биете, се броят всички зарове с такава стойност и нагоре.
Битките също са простички. Хвърляш зарове, които показват конкретното ти умение. Всяко умение има някои цифри, които са автоматични пропуски. Просто махате тези зарове. После защитникът хвърля неговите зарове за защита и сравнявате. Колкото са по-високи, толкова по-добре. В играта лесно се умира, но спокойно, не губите толкова много, защото се „прераждате отново“. Добре де, не се умира, а се нокаутира за момент. Все пак има някакви загуби – махат се бонусите, които сте натрупали и картите, които сте сложили на масата, но това е просто забавяне, не е кой знае какво.
Всичко изглежда твърде елементарно? Няма ли хората просто да стоят един до друг и да се млатят? Защо изобщо има карта? Тези въпроси съм си ги задавал и аз, когато гледах ревютата. Само че… идва най-добрата част!
Уменията на героите!
Ооо, да! Това е нещото, което ме заплени и в Sentinels of the Multiverse. Всеки герой има собствено тесте карти с напълно уникални умения, които изглеждат ТВЪРДЕ силни. Толкова силни, че винаги, когато някой изкара някое умение следва реакция „Еее не, това е мега счупено!“. Но… ако всичко е счупено, тогава изглежда балансирано, нали?
Подобно на SotM, в Sentinel Tactics играчите разполагат отново със собствено тематично тесте на персонажите и в началото на хода задължително трябва да играят една от картите. По време на играта, всеки може да има максимум две умения на масата, което значи, че след втория ход вече ще трябва да си сменяте уменията всеки път. Това придава изключителна динамика и комбинации на действие.
Освен това, ако модулните дъски ви изглеждат празни, не се притеснявайте. Те ще се променят с всеки изминал ход. Някои герои замразяват сградите по картата, други пускат лава, трети я населват с роботи, а четвърти с всякакви помощници. Картата ще е доста заета по всяко време, така че не се притеснявайте – има доста място за тактики.
Заета, да, сложна – не. Играта пристига с токъни за героите и те се виждат много ясно по картата. Но… ако искате, можете да си закупите и разширение с всички възможни фигурки от базовата игра, че и от допълнителните разширения, които GTG започнаха да цвъкат.
В играта има мнооого хвърляне на зарове и трябва да сте готови за това. Всъщност, това е едно от най-централните неща в играта. Все пак, ако сте чели внимателно до сега, вече очаквате играта да е непретенциозно шамарене по карта със супергерои. И то много. Яко.
Всичко изглежда страхотно, нали? Може би твърде страхотно? Е, нямаше как да не оакат малко хубавото. Време е да поговорим за…
Огромния електриково зелен и притеснително шумен слон в стаята
Книжката с правила изглежда лесна и разбираема. Всичко е добре написано и подредено.
… до момента, в който започнете да играете играта!
Още на първият ход започват да излизат въпроси – това как работи? Това умение какво е? Това пък какво означава? Ровиш в книжката – нищо!
Първата ни игра беше ад! Освен, че половината умения нямаха никакъв смисъл, а на другата половина ние им предохме някакъв, накрая се оказа, че сме играли напълно грешно повечето неща.
На другия ден влязох в сайта на Greater than Games и си дръпнах файла с официалния FAQ на играта. УАУ! Този път не толкова положително. Да откриеш, че за игра с няколко страничка правила, FAQ-то е 27, това си е сериозен проблем. Вътре ще откриете неща от типа – „Това трябваше да е в книжката, но май не е стигнало до там“. Мислиш ли?!
Нека ви кажа обаче, дори този FAQ не оправи всичките ни тревоги. Втората ни игра започна бързо и… отново на първия ход изникнаха няколко базови въпроси, които ги нямаше даже и във FAQ-то. За щастие, само след 1 ЧАС!, ние достигнахме до логични изводи за проблемните точки.
След като оправихме това, играта започна да върви гладко и с огромно удоволствие и изключително вълнение се опукахме един друг.
Фигурките. Източник на снимката: boardgamegeek.com
Заключение
Sentinel Tactics е една от най-вълнуващите игри на 2014-та! Със сигурност влиза в топ 10 на любимите ми игри от изминалата година и най-вероятно щеше да влезе в челната тройка, ако не беше тази проклета книжка с правила. Въпреки това, ако сте търпеливи и дадете шанс на тези симпатични супергерои, ще откриете едно бижу, което някак си мина между капките през 2014. Но, аз съм тук, за да поправя това. Sentinel Tactics е класическото определение за „игра„. Забавление, смехове и ролево преживяване. Забелязах и че никой не се сърди, когато му потрепят героя. Играта е пълна с „Дай пет“, „Майкооо“ и (става от масата, крещи, буди децата и е изхвърлен от вкъщи) моменти.
Също така, това е една от най-видните представители на америтраш игрите. Феновете на евро стратегиите не само няма да харесат играта, според мен ще я намразят! Не ме разбирайте погрешно, аз също харесвам много евро игри, но понякога се уморявам да мисля и искам просто да се поритаме малко. А после и да поиграем игри.
Играта обаче в никакъв случай не е филър. Това е основна игра за вечерта и въпреки, че без проблем можете да разцъкате една цяла кампания (от 3 мисии) за една вечер без проблем, не виждам как можете да разиграете Sentinel Tactics между другото. Сетъпа на играта не е малък, а и времетраенето е повече от това, което пише на кутията. 45 минути? В никакъв случай. Можете да я докарате до час, но вероятно ще ви отнеме час и половина. Играта може да се играе от 8 човека, но работи еднакво добре и с трима, така че може да се впише във всеки вид компания.
Ако обичате да се побивате един друг със специални умения и супер сили – това е най-добрият избор за вас. Sentinel Tactics – а must buy!
ПЛЮСОВЕ:
- Леки и изчистени правила
- Динамичен геймплей
- Многобройни „Дай пет“ моменти
- Вълнуващ и ненатоварващ геймплей
- Засилен ролеви елемент
МИНУСИ:
- Мятане на зарове като разпрани = огромна доза късмет
- Артът е същия като в Sentinels of the Multiverse, доста хора не го харесват
- Ужасно, ужасно, УЖАСНО представяне на правилата в книжката
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Това е най-добрата игра със супер герои, която съм играл!
- Това е най-добрата игра с шамари в арена, която съм играл!
- Това е една от най-добрите игри за 2014-та според мен!
- И трите предни изречения.
Задължително изтеглете това!
За повече информация, посетете сайта на Greater than Games, като кликнете на бутона отдолу.
