четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Monster Slaughter – всичко, за което си мечтаех!
Monster Slaughter – всичко, за което си мечтаех!

Monster Slaughter – всичко, за което си мечтаех!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Осъзнавам, че заглавието е подвеждащо, защото очевидно не говоря за ябълков пай с вкус на чийзкейк, затова ще поясня.

Monster Slaughter взема една от любимите ми „guilty pleasure” теми във филмите (чудовища-срещу-тийнейджъри-в-изгубена-хижа) и я презентира по перфектен за целта начин. Искам да кажа – Пер. Фек. Тен. Едно от най-големите ми разочарования до този момент беше Pandemonium – игра с невероятен потенциал и дори с много повече референции от нърдски ужаси, трилъри и B-филми, но геймплеят беше твърде комплициран за иначе безумната тема.

Monster Slaughter е най-после Cabin in the Woods в настолна версия. Тук има всичко – и вампири, и върколаци, и извънземни, и зомбита (въпреки хейта, аз продължавам да съм вечен фен на зомбитата). Има всякакви гадове, които опоскват тийновете в забравена хижа в гората.

Ето и врътката – играчите са тези гадове. Точно така – в Monster Slaughter вие движите семейство от мама, татко и дете чудовища, които искат да папат малко плът от ухаещата наблизо колибка.

Преди да продължите нататък, иска да ви успокоя – артът и компонентите са „kid friendly” – тоест, подходящи са за деца. Всичко е нарисувано със забавни и на места пародийни илюстрации, а фигурките са разкошни и в никакъв случай страшни. Майката от семейството на върколаците е вълка от червената шапчица (дори носи кошничка с баба за обяд).

И като заговорихме за компоненти, искам да се оплача от единственото странно и неприятно нещо – кутията.

Да, тя е огромна и с готина илюстрация, но! Щом отворите капака ще видите, че вътре ви очаква кашонена кутия, в която са събрани няколко инсърта (които ви препоръчвам да изхвърлите и да си натикате всичко в торбички). На всичкото отгоре, основната дъска на играта служи за поставка на този кашон – тоест, той е пъхнат в дъската. Ако не сте внимателни, след известно количество изваждане и прибиране, очаквайте дъската ви леко да се огъне.

Дотук с негативите.

Самата дъска, на която ще играете е 3Д, като в началото на всяка сесия ще трябва да намушкате няколко стени, а после да сложите най-хитрите евър гениално прости врати. Вратите се „чупят“ и са точки в края на играта. Какво самоуважаващо се чудовище сте вие, ако не можете да чупите врати?

Около дъската се слагат още някакви неща и всичко ще изглежда някак си ей така.

Да, има едни 5-10 минути сетъп, но той зависи и от сценария, който ще изберете.

Не се притеснявайте, Monster Slaughter не е от онези кампанийни игри, които ви казват, че ако искате можете да играете и само един сценарий (който няма да струва). Не. Приемете, че Monster Slaughter има 8 различни начина на игра, като доста от тях всъщност си приличат.

Лично аз разделям начините на игра на два вида – сценарии, в които можете да се биете един с друг и такива, в които не можете.

Лично аз предпочитам втория вид, но първия също предлага завидно количество смях.

И това е, което ще спечелите от играта – чисто забавление. В нито един момент играта не претендира за нещо повече. Monster Slaughter е игра с елементарни правила и невероятно количество случайност, което в този случай работи ЗА играта.

Преживяването свършва, когато изядете всички тийнейджъри в играта или когато нощта свърши. Тогава се гледа кой е хапвал най-добре.

В началото всеки играч залага тайно в какъв ред ще бъдат изядени тойнейджърите. За всеки познат се получават точки. Още повече точки се получават и от любимец, който си заплювате и ако убиете вие – ще получите награда. Разбира се, от всеки шамар, който раздадете вземате точки, както и от завършващия живота на досаден тийн ритник.

Механиките в играта подкрепят залога за ред на… умиращите, защото вие може да надничате през прозорците, можете да събирате бонуси и можете да плашите жертвите си. Плашенето е много полезно действие, защото ако сте открили русата кифла, но вие сте решили, че това е вашата Final Girl и й е рано да умира, вие можете да й се оригнете (или там каквото прави вашето чудовище), след което тя ще избяга в съседна стая и вероятно ще се скрие.

Да. Тийнейджърите се крият. Всяка стая има тесте с карти и някъде в това тесте може да се крие месце, но може да се крият и предмети.

Тези предмети, които ще държите в ръката са класически оръжия срещу чудовища – резачка, косачка, чесън, колове и какво ли още не. Всяко оръжие може да се използва срещу всички, но може да е по-силно срещу конкретно чудовище. Например – косачката е добра срещу зомбита, сребърните куршуми срещу върколаците и така нататък.

Когато някой играч се бие срещу тийнейджъри, останалите могат да помогнат на тийнейджъра с някакво оръжие. Обикновено се разбирате кой ще помага, тъй като често няма да искате опонентите ви да бият успешно – все пак се борите за месо и точки. Понякога обаче, ако умре конкретния тийнейджър в определено време и за вас може да е добре.

Тийнейджърите всъщност не са просто някакви кекави пържолки на крачета. Всеки един има силно умение, което ще ви пречи.

Няма да навлизам в битките, но в общи линии се мятат зарове и квото такова. Като цяло в играта всичко се решава от зарове и шансът да ви се получи всичко планирано е нищожен.

Слушайте кво. Балансирана ли е играта? Ама хич! Пречи ли ми това? Не. Важното е, че е тематична.

И като казвам тематична, трябва да отбележа нещо, което не знам дали е позитив или негатив, но съществува и го имайте предвид. Всички персонажи в играта са клишета от този жанр филми. Проблемът е, че те са без имена (в книжката ги пише, но не и на картите). Това само по себе си може да създава политически некоректен сексистки и расистки хумор, който идва от стереотипите на жанра. Още първата ни игра се оказва, че сме заложили на един и същи човек да умре първи. Знаете кой умира първи в тези филми. Да.

Освен тийнейджърите, в играта има изненадващи гости, които обикновено са много по-силни от базовите герои. Това е типично за подобни сюжети. Дали ще е съмнителен тип, който се е сблъсквал с чудовища преди, дали ще е странник с резачка или пък някой, който държи в ръката си Некромоникон. В базовата игра ще познаете няколко от тези – Аш с резачка вместо ръка (къде без Аш?!), ловец на духове, както и професора от завръщане в бъдещето.

Ако желаете да си направите играта по-трудна, можете да вкарате и барака, където да се укриват тийнейджърите и където да намират още по-брутални оръжия. Лично аз предпочитам да не я включвам, защото всяко усложняване вади от атмосферата, и най-вече кефа.

И като казвам усложняване…. Едно от най-големите ми притеснения, когато четох правилата беше, че всяка фракция е еднаква с изключение на едно малко ситуационно умение. Открих, че не е трябвало да се притеснявам, защото фокусът на Monster Slaughter е друг – махни уменията, махни механиките, просто яж мозъчета… и там каквото ядат другите гадове.

Заключение

Monster Slaughter беше най-очакваната игра за 2018-та от мен и тя не разочарова. Дали не се пренавивам от очакването и от готината за мен тема? Съвсем възможно е.

Истината е, че рядко срещам толкова непретенциозна игра, която осъзнава коя е и се презентира като отворена книга пред потребителя.

Monster Slaughter е класическа америтраш игра, в която само мятате зарове и се надявате да ви върже – тип игра, който обикновено не харесвам.

Разказването на истерично смешни истории обаче е толкова силен момент тук, че нищо друго не ме интересува. Особено, когато геймплеят е само около час.

Анкама са заковали кьоравото с Monster Slaughter и отрочето им мигновено влезе в моите топ 50 любими игри.

Тъжно е, че е поредната игра, чиято кампания в кикстартър предлага почти двойно повече съдържание на хората, които са я подкрепили в платформата, но предполагам допълнителното съдържание ще се появи скоро на пазара под формата на разширения.

А играта има нужда от това. Не. Не й трябват нови механики, нито кой знае колко нови модове. Това, което й трябва е просто повече от същото. От тук нататък ние самите ще си създадем история.

ПЛЮСОВЕ:

  • Външният вид е достъпен за деца и семейства
  • Страхотни миниатюри
  • Отличен арт
  • Бърз, тематичен, непретенциозен и интуитивен геймплей
  • Най-добре направената игра в жанра „Група тийнейджъри“

МИНУСИ:

  • Има нужда от малко повече съдържание
  • Кутията е странна, а инсърта за боклука

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*