сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Mini DiverCity – бледо копие на своя оригинал и на доказала се класика
Mini DiverCity – бледо копие на своя оригинал и на доказала се класика

Mini DiverCity – бледо копие на своя оригинал и на доказала се класика

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Ханаби излезе на пазара преди около 9 години и все още е масово играна игра. Дори и аз имам някъде сред кутиите резервни части безплатно принтирано фен копие. През последните години няколко игри се опитаха да направят опит за подобен тип игра с това, което често се хващаме да наричаме „Ханаби механика“. Това е, когато някой си държи картите с лицето напред и трябва да ги играе без да ги вижда.

И докато Pikoko използва много бегло тази механика с леко намигване към Hanabi, то Mini DiverCity е изключително близка до оригинала и ако сте играли Hanabi няма да се разминете без постоянно сравняване на двете игри.

Основната разлика между Mini DiverCity и Ханаби е в темата. Ханаби има някаква плесната тема на фоерверки, но никой не отрича, че играта е чисто абстрактна. Още със своята заигравка с думите в заглавието, Mini DiverCity подхожда малко по-дълбоко откъм атмосфера и ви „потапя“ в морския свят на животните и по-скоро – спасяването на животинските видове в океана, преди злата и неминуема цивилизация да ги е унищожила.

В тази еко френдли игра, играчите са водолази, които се борят за екосистемата в морето, докато зла корпорация не спира да строи хотели и да унищожава флората и фауната в „Архипелага DiverCity”.

В средата на масата слагате табло от животни, които ще се движат по тракове към спасение или изчезване. В зависимост от трудността, която играете вие трябва да спасите различна бройка животни. Подсказка – и най-лесното тук ще ви озори.

В началото на всеки ход се тегли карта, която ще ви опустошава. Тя или ще ви гори тестето, или ръката, като едновременно с това някои животни ще се движат по траковете в кофти посоката. Тази карта може и да строи хотели.

Ако се построят 6 хотела, ако свърши тестето, или ако определена бройка животни изчезнат от света, вие губите.

Пъзелът, който е в Hanabi тук е доста опростен по две причини. Първо – когато подсказвате на някой какво има в ръката – вие му казвате абсолютно всички карти, и второ – всеки играч държи само 3 (или 4, ако играете двама) карти и лесно можете да запомните какво държите… на теория!

Ето откъде ще дойде и объркванЯта. В играта има цели 12 вида животни и освен картинката им, те не са обозначени с някакъв символ или цвят, което значи, че вие трябва да помните самите животни. Това добавя елемент на запомняне и превръща първата ви игра в мъка, но от друга страна може пък да понаучите морския свят… което предполагам е била идеята, за да не се абстрактизира твърде много преживяването. Ако не искате да инвестирате ангажираността си в атмосферата, а търсите само игра обаче, жалко – ще трябва да помните видовете, или поне да си измислите собствени кодове.

Както и да е, това не е проблем. Дори го намирам за очарователен начин за придаване на тематичност.

Има два истински проблема обаче, които потапят сериозно играта под гениалното творение Ханаби.

Механиката с хотелите изглежда абсолютно залепена към геймплея. Да, има тематична логика, но цялото това обръщане на хотелите изглежда като мини игра, която досадно ви пречи да извършвате това, което искате най-много – да спасявате видовете животни.

Вторият – истински проблем се крие в крайната случайност, от която зависи всичко в тази игра и очевидните скучни решения, които вземате постоянно.

Понеже няма никаква тактика в съобщаването на картите на другите играчи (за разлика от ханаби), тук това е най-скучното нещо, което можете да направите. Това действие има някакво значение след средата на играта, когато животните са по-малко и доста от картите с конкретни видове са намалели.

 

В началото на играта има едно единствено решение по време на вашия ход. Играйте просто една карта. Все ще успеете да придвижите някакво животно – няма никакъв риск. Ако имаше някакви други карти, освен тези на животни в тестето ви, тогава да знаете какво притежавате би било от по-голяма важност.

Като добавите и рандъм кофтите карти, които могат да строят хотелите, след което трябва да се занимавате по изключително скучен начин с тяг (просто хвърляте една карта и затваряте който си искате хотел), това превръща играта в почти безмозъчно мятане на карти.

Да, може да се каже, че Mini DiverCity е лека семейна игра и разчита повече на тема, отколкото на геймплей, но ако сте играли Ханаби не виждам как да не сравнявате двете игри през цялото време.

Заключение

Mini DiverCity е мини версия на голяма настолна игра, която не успя да събере нужните пари в кикстартър. Името й е DiverCity. Ние притежаваме прототип за ревю, но стояхме на изчакване. Май няма и да стигнем до превю. Голямата версия изглежда в пъти по-интересна и по-значима откъм интересни решения и тактически възможности.

Mini Divercity за съжаление е бледо копие на Hanabi, като отнема от оригинала напрегнатите моменти и задоволителните ходове, които ви карат да се чувствате интелигентни. Тук почти всичко се опира до случайност, а самите механики са елементарни, но в лошия смисъл.

Играта в момента е… скучна и го казвам с голямо съжаление, защото отново – голямата версия имаше такъв потенциал!

ПЛЮСОВЕ:

  • Свежи илюстрации
  • Оригинална тема, която се усеща дори в абстрактния геймплей
  • Може да се играе дори с деца

МИНУСИ:

  • Механиката с хотелите се усеща изкуствено залепена
  • Ходовете са скучни
  • Играта е безобразно случайна

 

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*