събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Massive Darkness – Кеф цена няма!
Massive Darkness – Кеф цена няма!

Massive Darkness – Кеф цена няма!

Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Здравейте, казвам се Денис. По професия съм аниматор(на филмчета, не на туристи) – скулптор(правя къстъм екшън фигури, статуетки и бюстове, а от скоро се опитвам да правя и миниатюри за настолни игри). Имам доста хобита, но пейнтбола, правенето и оцветяване на диорами и фигурки си остават най любимите ми занимания. Играя настолни игри от дете. И аз като повечето от нас съм израснал с „Не се сърди човече“ и „Дама“ , но през последните две години интереса ми се засили, благодарение на Иво Драганов и събитието за настолни игри което организира във Велико Търново. Защо играя – играя зареди самата игра и социалния контакт с хората. Победата не ми е приоритет, обичам да гледам как се развива самата игра (освен при Heroquest – ТАМ ПРОСТО ИЗБИВАМ ВСИЧКО В ТЪМНИЦИТЕ НА ПОДЗЕМИЕТО И ПРИБИРАМ ЗЛАТОТО И АРТЕФАКТИТЕ!!!)
Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Latest posts by Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски (see all)

Massive Darkness… каквото и да кажа няма да е достатъчно за да ви опиша възторга, който изпитвам от тази игра. Тук не става въпрос само за миниатюрите или хубавите рисунки, говорим за един изцяло издържан продукт на високо ниво. Точно за това се нарежда в ТОП-а ми на любимите настолни игри.

Разбира се, Cool mini or not стоят зад това. Както се казва в една реклама „Беше лятото на 2016 и никой не очакваше, това което се случи“. Пуснаха кампанията из невиделица и много хора изтърваха earlybird-a. Но това не беше никакъв проблем, защото стречголовете компенсираха всичко многократно, а ADD-оните помогнаха за тяхното отключване“. Някои от вас ще си кажат – „Край! Денис се побърка тотално“, да ама не. Цялата кампания беше едва началото на това голямо приключение. Трепетът и еуфорията от ежедневното отваряне на стречголове, които бяха освен фигурки и всякакъв допълнителен род компоненти допринасящи за разнообразието на играта, бяха неописуеми.

Това е втората игра от вселената на Zombicide Blackplague. Тук също се използват същите като система теренни плочки, а авторите направиха хитрия ход да пуснат допълнителни карти за свързване на героите и чудовищата от първата към втората игра. Освен, че е доста интересна и сравнително бърза за подобен род игри е и доста масивна. Кашона беше с размер 60 на 40 на 40 см. Това което получихме беше игра с около 200 миниатюри. Ако искате да усетите от второ лице вълнението от отварянето на играта, можете да видите видеото в канала ни в youtube.

Massive Darkness: Unboxing

Самата игра е дънджънкроул приключение ставаща както за един (много нацепен, хардкор, ветеран играч) така и за 6 играчи (с не чак толкова мускули и опит), с множество мисии, чудовища, предмети за откриване и различни класове за развиване на героите. Ще се постарая да не се разливам много с ревюто, защото с видеото малко прекалих. Но знаете как е с любимите теми, просто никога не се изчерпват. А това е Massive Darkness, и тя е велика.

Да започнем с това, което движи играта, а именно нейната механика. Тук за разлика, от някои по класически представители на този жанр нямаме дънджън мастър, дънджън лорд или човек, който ръководи лошите и движи играта по време на приключението. Въпреки това почти винаги има един играч, който тегли картите, слага миниатюрите, зарежда интериора на стаите, а останалите просто се грижат за героите си.

Системата е автоматизирана до толкова, че в нея са изчистени почти всички неточности относно кое как се движи и какво и до колко може да го прави. Звучи малко сложно, но реално не е . Всяко приключение е с ясно зададена цел, имате предварително подредена карта, заложени са ви тайните обекти, имате старт, финал и разположение на вратите за различните тъмници в подземието.

От тук на татък започва автоматичното зареждане на вражески единици и местоположението на съкровищата. При нормален ход на играта, няма как да знаете какво ще ви се падне, но ако желаете да се изправите срещу конкретна раса противници, можете да заредите само тях в тестетата(да няколко са, после ще разкажа и за тях).

Имате два типа противници, всеки разделен на две под категории. Едните се активират когато претърсвате дадена „стая“, а другите се появяват изневиделица в зависимост от събитието, което ви се падне в края на всеки рунд. Интересно в случая е залагането на предмет подарък към злодея, който получавате като награда, ако го победите разбира се.

В една от най-любимите ми дънджънкроул игри Heroquest, има случай – когато победите супер силната твар, решите да я претърсите и от нея се появява друго чудовище 😀 😀 😀 – кофти нали, особено ако сте на 1 живот. При MD този проблем е отстранен и слава на Лорда, защото тук някои от враговете ви са доста силни и тежко бронирани. В почти всяка стая има сандъци със съкровища – богата работа. Не се налага много да се напъвате, за да си намерите хубава екипировка. Обмислям идея за открит пазар в края на всяка мисия по мои правила, но за това в друга статия.

Класовата система е една страхотна иновация доразвита от Zombicide BP. Тук вече имаме класове герои с много и разнообразни умения. За разлика от ZBP, където всеки герои имаше няколко умения за отключване на различно ниво от своето развитие, тук героите имат две основни умения и могат да бъдат развити в какъвто клас (всеки клас има много и разнообразни умения за отключване) си пожелаете. Отдолу на всяка карта са ви предложени подходящи класове спрямо типа герой, но не е задължително да го спазвате. Някои от класовете бяха отворени като стреч голове (тази кампания имаше супер много неща като бонуси, а не само безброй герои, с които надали ще успеем да играем) общо 11 на брой.

За да вдигнете левел и да отворите умение в даден клас ви трябват експириънс точки разбира се, които се трупат като елиминирате противници. Има двоен стандарт на тези точки, доста добре измислен. Малък и голям експириънс, като ако просто играете една мисия с приятели вие използвате големия, за по бързо отключване на уменията. Но ако играете историята на всички приключения последователно, то тогава използвате малкия експириънс, където всеки 5 малки точки ви носят една голяма.

Нивата на терена са разделени от 1 до 5 в зависимост от броя плочки и зададеното приключение. Така на всяко ниво отваряте различен левел чудовище, но и теглите различен левел съкровища. Колкото са по силни тварите, толкова е по сладка наградата. Като играем, по някога се случва да намерим по-висок левел оръжие от този на нивото, на което се намираме и трябва да чакаме да преминем на следващото, за да можем да го използваме. Има герои с базови умения, които с подходяща екипировка стават недосегаеми още на второ ниво.

Важното на моята компания е винаги да се забавляваме, без значение какво се случва с героите по време на игра и да се наслаждаваме на развитието на дадената история.

Въпреки че са предварително зададени приключенията, платформата е достатъчно гъвкава, за да ви позволи да доразвиете историята и например да вкарате специален бос или персонаж, който да доокраси и да направи вашето приключение още по-вълнуващо.

Противниците в играта са сбор от всички класически раси характерни за дънджънкроул игрите – орки, гоблини, троглоиди,  джуджета, рептили и мишоци. Всяка раса разполага с по два вида войници, два вида босове и една специална единица наречена агент. Отделно от това има голям набор и големи чудовища – Бродещи, благодарение на стреч головете, те са над 30 броя – тролове, огрета, циклопи, минотаври, абоминейшъни, горгони и дори един бял еднорог, чиито грива и опашка са в цвят дъга.

Усещането от изиграването на една такава кампание е уникално най-вече зареди близкия контакт с хората. За това харесвам и настолните игри като цяло – гледаш човека пред себе си и можеш да усетиш емоцията му. За разлика от компютърния екран, където играете с „приятели“ от цял свят и уж сте ок, а в следващия момент, той е в противниковия отбор, избива отряда ти със скапания си хеликоптер и ти пуска ракета с термовиждане…“приятели“. Настолните игри сплотяват, а ролевите кооперативни настолни разкриват истинската същност на хората. Така разбирате кой е добронамерен, кой е алчен, кой е смел и безразсъден (това съм аз, винаги отпред с по два меча в ръката), и кой би ви оставил да кървите на пода в тъмницата, за да може да спаси себе си до финалната права.

Нека не пропускаме удобството от факта, че можете да вдигнете реална наздравица, след като задружно сте смачкали гигантския паяк на предпоследното ниво. Виждали сте какви ли не варианти на хора играещи този тип игри. Някои дори си правят и косплей парти, докато играят, за да могат да вникнат още по-на дълбоко в същността на героя си. Е ние не сме от тях, но за сметка на това съпреживяваме всичко, което се случва все едно е от първо лице.

Правилата са ясни и точни до толкова, че ако нещо не ви харесва можете винаги да си го промените. Хоумрулз бейби! Аз лично елиминирах няколко неща, които изискват отделно действие и ги направих безплатни в края на хода на играча, за да спестим време (…ще ми искат те на мен отделно действие да си пренаредя екипировката, как ли пък не!). Така или иначе една такава кампания се играе около час и нещо, а сбиването на тези действия не нарушава и не разваля по никакъв начин самата игра и удоволствието от нея. Тук реално героите имат взаимоотношения по между си. Могат да се комбинират като един отряд или да се разделят на екипи в зависимост от уменията си. Разменят си екипировка помежду си и се лекуват взаимно. Това е истинска отборна игра в тези трудни времена на мрак и агония.

Разполагаме с огромен набор от оръжия и екипировка и което е по-характерно за компютърните RPGигри тип Diablo, и тук има комплекти, които ако се съберат дават страхотно преимущество на героя.

Основният проблем на този тип игри е сетинга. Този проблем е основно от две части – време и място. Времето винаги е различно, но с подходящ органайзер бързо може да се сведе до минимум. Докато мястото е по-сложно, защото понякога се налага картата да е по-широка или дълга от масата ви. Това не са игри, които можете да играете в края на борд гейм вечерта след като сте загряли с няколко по-леки филъра. Тези игри, още от времето на D&D от края на 70-те изискват предварителна подготовка. Сега не е чак толкова голяма, като сами да си пишем сюжета и да си мислим героите, но отнема време.

Имаме, както споменах, един куп фигурки, които е добре да са подредени и подготвени по раси, за да може веднага да влязат на терена щом бъдат активирани. Отделно имаме терен за сглобяване, зареждане на карти със съкровища по нива, чудовища пак по нива, бродещи и не леката задача да си изберем герои – кой от кой по интересен. Препоръчвам ви, когато играете MD или която и да е от другите дънджънкроул игри, просто си отделете вечерта само за това. Така ще изпитате максималното удоволствие от приключението и спокойно ще можете да се потопите в атмосферата на фантастичния свят който е пред вас.

Платформата е гъвкава и то не само зареди домашните правила. В кикстартер кампанията пуснаха карти, които ни позволяват да вземем зомбитата и героите (само тези от магазинните версии, без кикстарските) от ZBP и да ги вкараме в света на MD. По този начин ето ни и зомбита в подземията, за къде сме иначе без тях?

Можем да взаимстваме и теренните плочки, което при едно авторско приключение би ни позволило да излезем на повърхността, да отидем до таверната, да ударим по един грог и да се върнем следобед, за да донакажем малките зелени пакостници. Самото „наказване“, което се изразява в битки с помощта на зарчета е доста иновативно, поне за мен.

Създателите на играта са направили зарове с уникални пиктограми специално за MD. Заровете се делят на два типа – атака и защита, и са разделени на две нива, слаби и силни. Друг интересен елемент е контра атаката, която е нещо нормално, поне за мен, но в някои игри става така, че аз удрям орката, после Стефчо я удря и чак в хода на чудовищата или дънджън мастъра орката има шанс да ни атакува. Най-накрая има възмездие за онеправданите орки. Играта стана хит още по време на кампанията. След като си получихме кашоните, най-върлите фенове (тези дето първи си взеха игрите и две седмици не ходиха на работа) създадоха групата Massive Darkness Fanatics (горд „член“ съм) и там света на играта се доразвива всеки ден. Лично аз, защото съм и комикс фен освен всичко останало, си намерих от ebay батман и жокера от ZBP и им направих геройски карти за MD (в групата също ги пробваха и доста се харесаха). За да не бъда в разрез с правилата съм комбинирал оригинални умения от други герои без да ги пресилвам.

…да пак се олях, като гледам текста. В заключение – MD е специфична игра, която за да играете ви трябват поне още трима души, готови да отделят 2-3 часа и да не си гледат телефоните, докато не приключите с куеста. Ако не си съсредоточен играч в приключението и да усетиш атмосферата – то тогава няма смисъл да играеш. Цената, ами да това си е една трета от средната заплата за страната (на мен кикстартера ми излезе почти една цяла средна заплата, но кеф цена няма, както гласи една поговорка). Силно препоръчвам Massive Darkness както за начинаещи, така и за напреднали играчи. Тази игра гарантира часове забавления. А ако не ви се свидят средства  разширенията са много добро допълнение към света на MD, защото освен фигурки на герои и едно голямо чудовище, в тях ще намерите и уникален клас герой характерен само за това разширение и допълнителни карти със съкровища и артефакти. А картите, които комбинират MD и ZBP ще се появят изгодно в ebay.

И не забравяйте  – For the Darkness is Massive, and full of terrors!

  • Речник:
  • ZBP – Zombicide Black Plague
  • MD – Massive Darkness
Магазинът, в който се тества.

За Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Денислав 'BigBoxMiniac' Миевски

Здравейте, казвам се Денис. По професия съм аниматор(на филмчета, не на туристи) – скулптор(правя къстъм екшън фигури, статуетки и бюстове, а от скоро се опитвам да правя и миниатюри за настолни игри). Имам доста хобита, но пейнтбола, правенето и оцветяване на диорами и фигурки си остават най любимите ми занимания. Играя настолни игри от дете. И аз като повечето от нас съм израснал с „Не се сърди човече“ и „Дама“ , но през последните две години интереса ми се засили, благодарение на Иво Драганов и събитието за настолни игри което организира във Велико Търново. Защо играя – играя зареди самата игра и социалния контакт с хората. Победата не ми е приоритет, обичам да гледам как се развива самата игра (освен при Heroquest – ТАМ ПРОСТО ИЗБИВАМ ВСИЧКО В ТЪМНИЦИТЕ НА ПОДЗЕМИЕТО И ПРИБИРАМ ЗЛАТОТО И АРТЕФАКТИТЕ!!!)

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*