събота, декември 16, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Скрити диаманти – Mangrovia
Скрити диаманти – Mangrovia

Скрити диаманти – Mangrovia

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

В наше време всяка година излизат хиляди нови настолни игри. Някои от малки или дори новосформирани издателства, други от kickstarter, както и разбира се от „гигантите“ в индустрията. Невъзможно е човек да изпробва всичките (Том Васъл, на който това му е и работа и хоби, не успява). Някои игри, разбира се, печелят популярност и се вдига доста шум около тях, дали заслужено или не е друг въпрос. Една игра, която излезе през 2014 от известното немско издателство „Zoch“ беше подмината от всички по някаква причина. А Mangrovia всъщност е чудесна игра!

Играта е доста шарена

Играта е доста шарена

Немското издателство “Zoch Verlag” изкарва най-често доста леки, семейни игри с добро качество на компонентите и илюстрациите. Mangrovia е също семейна игра, която обаче има определено повече дълбочина от типичното за Zoch и би се харесала и на стратегическите играчи. Компонентите и при нея са на отлично ниво. Играчите са синове на вожда на племето, който е на смъртен одър и трябва да се докажат като строят колиби из свещените земи. Който се справи най-добре ще стане новият вожд и ще спечели играта. Тъй като това е евро игра, темата само задава атмосферата и прави път на механиките.

Aрхипелага в който избирате действията си

Aрхипелага, в който избирате действията си

Играчите се редуват да поставят своите молитвени купи на по едно от шестте места в архипелага. Ако някое място е заето, друг играч не може да сложи купата си на него. След това, салът започва да се движи около архипелага и задейства по едно от двете места с действия около всяко място за купа (от ляво и от дясно). Ако мястото е заето с купа, играчът, чиято купа е там получава право да изпълни съответните действия. Действията са получаване на карти (от реда с открити карти или от тестетата), получаване на амулети, строене на колиба (колиби) или получаване на първото място и смяна на местата на райските птици. След като сала обиколи архипелага започва нов рунд. Всички играчи вземат купите си и новия първи играч избира къде ще постави купата си.

pic2287326_md

Картите разрешение за строеж и ценност

Картите са два вида в две тестета – разрешения за строеж на терен (поляна, гора, вода, пустиня) и за ценности (цифри от 2 до 7). В началото на всеки ход се откриват 3 карти с разрешения и 5 карти с ценности. Картите се използват, за да се строят колиби, когато място за действие строене на колиба/колиби се задейства.

За да се построи колиба има няколко изисквания:

  • Играчът избира празно място на картата
  • Една от двете райски птици е върху този тип терен
  • Играчът плаща карта за разрешение от вида на терена, върху който строи
  • Играчът плаща точно толкова ценности (с една или няколко карти) колкото е числото на мястото на картата

Някои места изискват амулети вместо ценности, като всички други правила за строене остават. След като се построи колибата, играчът получава толкова точки за вожд колкото слънца има нарисувани на мястото където е колибата. Ако мястото е оградено с червен кръг от камъни, играчът премества нагоре маркера си за приход на амулети. Има места за действия, които позволяват строене на 2 колиби на веднъж – спестява време, ако може да си го позволиш.

Таблицата за доход на амулети

Таблицата за доход на амулети

Когато получи действие за теглене на амулети, играчът получава амулети според това докъде е стигнал на таблицата за доход на амулети. На първото място взема амулет със стойност 1, на второто тегли случайно от торбичка в която има амулети със стойност от 2 до 6. Ако е стигнал до четвъртото място например, в таблицата тегли 3 амулета от торбичката и връща само един обратно. Амулетите освен, че се ползват за строене, дават точки на края на играта – толкова колкото е стойността им. Въпреки, че не съм го виждал да проработи засега има възможна стратегия да си вдигнеш доста добива на амулети и да си ги трупаш.

В края на играта играчите получават допълнителни точки за най-много колиби (както и по-малко за второ място) на първите 4 реда и 4 колони (от осемте божествени пътища започващи от статуите на боговете). Точки се получават и за първо/второ място в зоната с тотема, където всички места за стоене изискват амулети. Накрая се получават точки и от каменната зона, като се умножат броя твои колиби там по общия брой колиби в зоната. Ако направиш доста колиби там може да направиш много точки, но зависи и дали други играчи ще се включат. Местата там не са най-ключовите за мнозинства на божествените пътища. Това че голяма част от точките се получават на края на играта прави играта напрегната и интересна до последния момент.

Точки се получават от доста места

Точки се получават от доста места

Финални мисли

Mangrovia е игра, в която за мен няма излишно правило. Всичко е изпипано до край и то без играта да става стерилна и суха. Обясняването на правилата отнема под 10 минути и играта отнема малко над час, през който има много интересни решения и малко downtime, поради простия, но хитър механизъм на worker placement в архипелага. Има и съвсем достатъчно индиректна интеракция. Играта взаимства механики от доста игри като Ticket to Ride и Alhambra, и модифицира по интересен начин worker placement и area control. Късметът е вкаран по интересен и забавен начин и е балансиран добре, така че рядко някой ще се оплаче, че е загубил поради лош късмет. Удивен съм колко добре и с лекота са съчетани тези механики правейки уникална игра със средна сложност, която трудно не би се харесала на някого. За това спомагат и отличните компоненти (без да са overproduced) и илюстрации. Не на последно място – еднакво добра е и с трима и четирима, а предполагам далеч не лоша и с 2 или 5 играча (но не съм я пробвал с толкова). Ако зависеше от мен, бих я избрал за наградата „Spiel Des Jahres“ за 2014. Последните години тази награда се дава на по-леки игри, но преди години са я печелили игри със сходна сложност (като El Grande и Tikal) На мен доста повече ми допадат такъв тип игри.

Последният месец играта получи отлични отзиви в ревю от Dice Tower (и от rahdo преди това, но неговите ревюта рядко са негативни). Освен това ревю и добрата й оценка в BGG (но пък нисък ранк – извън top 1000) играта тънеше в забвение. Една от причините може би е, че от Zoch се очакват по-леки и неангажиращи игри, каквато Мангровия не е. Трудно е да се каже, че е дори средна сложност, но е определено с повече правила и дълбочина от Ticket To Ride, например. Илюстрацията на кутията на играта доста прилича на Manilla или на Tobago (всъщност на смес от двете), а те макар и да са добри игри, не са такъв тип. Да не говори и, че като цяло днес не са актуални. Разбира се и тематиката въпреки, че не е търгуване в средиземноморието не е особено вълнуваща за всеки. Може би интересът към отлични средно-сложни евро игри е нисък днешно време? Е, и аз нямам особен интерес към десетките клонинги на Cards against Humanity, които правят богатства в kickstarter, но ако предпочитанията ви към настолни игри не се изчерпват с тях – то ви препоръчвам Mangrovia.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*