петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Magic Maze – пасивно-агресивната кооперативна игра
Magic Maze – пасивно-агресивната кооперативна игра

Magic Maze – пасивно-агресивната кооперативна игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Въпреки че не съм най-големия фен на кооперативните игри, аз определено си падам по изкрейзилите концепции както на теми в игри, така и на странните механики. Вече сигурно сте разбрали, но Magic Maze е номинирана за най-престижната награда за настолни игри в света – Spiel de Jahres. Наградата обикновено се дава на семеен тип игра с малко правила, но елегантен геймплей, често с поне една-две оригинални хитрини.

Magic Maze не се ограничава до „една-две“ каквото и да е, защото цялата идея на тази игра е шантава. Тук влизате в ролята на класически фентъзи герои, които влизат в мола да го окрадат, но понеже очевидно не са най-мощните биячи, те трябва да избягат преди да бъдат хванати от охраната. Като се има предвид вида на тия „фентъзи“ герои и стереотипния пазач на средностатистическия мол, от който никога никой не се страхува, според мен в Magic Maze говорим по-скоро за група нърдове в криза на средната възраст, облекли едвам ставащите си вехли костюми от дупнешкия козплей фест’96 и които се опитват да докажат нещо пред себе си, за което на никой не му пука. Джъст сеин. Това си е чиста моя интерпретация и изобщо не говоря за това как си се представям след 7-8 години. Изобщо…

И понеже някои от вас чуха думата „кооперативна игра“ и веднага си се представиха как крещят и нареждат минионите си по време на игра, нека ви избия тази идея още тук – Magic Maze завръзва, разтрелва и подпалва дори и най-малката възможност за „алфа играч“… поне в чистата му форма. И преди пък вие – мънички и хрисими хорица, които не обичате да попадате под облак от напрежение да сте се успокоили – все пак има начин да ви стресират. Да, не твърде директно, но ще откриете, че Magic Maze е най-пасивно-агресивната кооперативна игра, която ще срещнете на пазара.

В Magic Maze не се говори. Или поне не през повечето време. Това е игра, в която всички ще се гледат втренчено и обвинително, и ако това не подбуди нужното напрежение, с което искате да съсипете ранимите си приятели, играта пристига с огромна пионка с достатъчно агресивното име „Do Something”, която да им я тупкатe пред лицето, докато те не се свият в ъгъла и да заплачат с думите „Не разбирааам“, но на ум, защото както вече казах – нямате право да говорите.

В Magic Maze никой играч не управлява конкретен герой. Вместо това, всички движите всички пионки. Целта в играта ви е да тичате из мола, да разкривате нови плочки, докато откриете нещата, които искате да откраднете. Вземате ги и бързо тичате през изхода.

За целта обаче освен, че нямате право да говорите и освен, че имате определено кратко време, което не стига за нищо, всеки един от вас има малка порция влияние върху всичко, което се случва.

В началото на играта всеки получава по една плочка, която му позволява да движи пионките само в определена посока и/или да използва някое от специалните правила – да разкрива нови територии, да се телепортира, да се качва по ескалаторите (или както са по-известни – бавните телепорти).

И за да е пълен хаосът, всичко се случва едновременно. Тук няма ходове, нито време за мислене. Вместо това всеки бърка и движи което му попадне, защото времето е оскъдно и със сигурност няма да ви стигне, освен… ако не откриете специалните места, които ви позволяват да обърнете пясъчния часовник. Това трябва да е много прецизно решение обаче, защото обикновено все се забравя и често този, който не го е забравил няма нужната плочка да закара някоя пионка до там. От което следват въпросните пасивно-агресивни втренчвания дълбоко в душата на този, който НИКОГА НЕ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА. Освен това е добре да обърнете часовника, точно когато е пред свършване, за да можете да спечелите най-много време, тъй като полето, което ви обърща часовника после се закрива и ще трябва да търсите ново място за печелене на време.

Хубавото е, че винаги когато обърнете часовника, вие можете да „паузирате“ хаоса и да обсъдите кой какво трябва да направи и кой е най-големият неудачник, заради който губете играта. Точно така алфа играчи, това е вашият прозорец да излеете натрупаната си омраза, която правилата са ви потискали досега. Но побързайте, защото може и да сте спрели действията, но времето си тече. Щом някой мръдне пионка, всички пак млъкват.

Казах, че играта е хаотична, и ако я гледате отстрани със сигурност би ви изглеждала така, но всъщност в геймплея има толкова прецизност и тайминг в това, което трябва да направите, че цялото това мънкане и тряскане на „Do Something“ пионката се превръща почти в контролиран хаос… поне ако искате да спечелите, де.

И ако всичко това беше идеята, играта щеше да е достатъчно смахната, за да бъде по моя вкус. Но о, не! В книжката са описани 17 сценария, като първите няколко са само надграждане на нови и нови правила. С други думи, след първите си две-три игри няма никаква причина да не играете с всички правила, с които играта е решила да ви мрази по принцип.

Пример за допълнителни правила: Дупки, през които може да минава само джуджето, камери, които да ви хващат нередните замисли от рано, както и още разни други специални места, за които няма да можете да мислите, защото… ами за кое по-напред!

Допълнителните сценарии пък вкарват още тонове вариации като спиране на телепортите, напълно прекъсване на всякаква комуникация, вариант с различни измерения и дори такъв, в който единият от играчите не играе, а само използва пионката „Do Something”. Браво бе, игра! Дайте му още гнетава власт на тоя пуст алфа играч. Добре де, това е само вариант.

Заключение

Magic Maze е луда игра. Не исках да ви обясня напълно правилата, защото те са толкова смахнати, че едва ли един закоравял геймър би ги схванал от раз, понеже не е свикнал с нищо подобно. Това е социална игра с постоянна комуникация… и същевременно никаква комуникация. Тук не можете да говорите, но определено можете да накарате някой да се чувства виновен за нещо, което може така и да не разбере.

Това е лека игра, която въпреки шантавия геймплей, ако играта е пред вас можете да обясните лесно. Идеалната бройка играчи са 4, но можете да играете както соло, така и с 9 човека. Имате вариации за избиране на модове, както и огромен лист, на който да си записвате рекорди.

Сигурен съм, че варианти ще се измислят още от феновете, но също така и вече излязоха снимки от производителя за разширение, което се готви да се пуска в Есен на есен.

Играта постига отлични резултати с големите ревюъри и кой съм аз, че да се деля. Magic Maze е наистина великолепна и с право се е наредила за приза Spiel de Jahres. Просто трябва да знаете, че колкото и да е лека, това е натоварваща игра, за което може би се сетихте от това, че се играе в реално време.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

  • Геймплеят е напрягащ
  • Някои от сценариите са почти фиктивни

Играта можете да откриете в магазина на нашите партньори от Pikko Games, както и всякакви други шантави, а и по-сериозни настолни игри.

Купи: Magic Maze

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*