събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Hansa Teutonica – задължително за всеки геймър!
Hansa Teutonica – задължително за всеки геймър!

Hansa Teutonica – задължително за всеки геймър!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Време е да ви поговоря за нещо старо. Нещо излязло преди 7 години от тогава неизвестен дизайнер, от компания, която не произвежда най-големите хитове, игра с най-ужасно скучния външен вид и като цяло заглавие, което излиза между другото без уж никой да се интересува от него… и което се забива като един от най-големите хитове и вече класики в света на настолните игри.

Не е нетипично евро игри да са на високи позиции, не е и чак толкова нетипично и игри с безпардонно съшити с бели конци теми да се вкопчат в обичаните заглавия. Но дори и суха игра като Terra Mystica разчита поне малко на ярки и разнообразни цветове в кутията си, които поне грам да хванат окото.

На пръв поглед Hansa Teutonica прави всичко по възможно най-грешния начин – от избора за илюстрация върху кутията, през скучните кубчета и дискове, през съвсем безличния борд, през най-баналната тема, че чак то абсолютния нетематичен геймплей.

И въпреки това, преди да играя играта чувах само добри неща за нея. Трябваше да я пробвам, въпреки че имах огромни резерви, понеже съм предимно тематичен играч.

Приятели, днес съм тук, за да ви уверя да дадете шанс на Hansa Teutonica. И то не само да прочетете правилата, защото който познава лошите книжки с правила на Argentum отново няма да остане разочарован. Апелирам ви просто да изиграете един ход. Един ход ще ви е напълно достатъчен, за да влюбите абсолютно нелогично в нещо, което преборва границите на геймърският, и като цяло общочовешкия, разум. Един ход ще ви напълно достатъчен, за да разберете дълбочината на това, което се задава. Един ход ще ви напълно достатъчен, за да си кажете: „О, да, това е добро!”.

Сега разбирате ли?

Сега разбирате ли?

Не мисля, че съм способен да ви обясня правилата на Hansa Teutonica, защото те са толкова нетематични, че дори и борда да беше пред вас пак щяхте да имате въпроси. Мисля, че поради тази причина, това е един от големите негативи. Обясняването на правилата е повече от предизвикателно и то не защото играта е сложна, а просто защото вътре са наблъскани най-различни механизми, които нямат никаква логика с темата. Всъщност, ще стигна и до там, че да ви дам съвет дори да не издавате темата на хората, с които игрaete. Те и без това няма как да я разберат от визията на играта. Ако все пак узнаят, че влизат в ролята на хора, които изграждат верига от търговци в средновековието, вероятно и ще очакват механизмите да подкрепят това. Не.

По време на играта вие ще слагате кубчета и дискчета по борда с цел да завършвате маршрути. Въпреки че точки се печелят от не малко неща, не мога да нарека Hansa Teutonica салата от точки, защото всяка изкарана точка се крепи на стратегическо решение, което вие трябва да сте взели преди това. С други думи, играта е изпълнена с интересни и вълнуващи комбинации от действия, които съвсем заслужено и задоволително ще ви донесат оптималния брой точки, който сте изчислили. Тоест, не очаквайте да печелите точки просто, защото сте седнали на стола. Нещо, което се среща в доста други фелдоподобни игри.

pic1094373_lg

И тъй като споменах майсторът на сухи, но гениални евро игри – Стефан Фелд, нека ви кажа отсега – има евро, no има и евро. Hansa Teutonica по никакъв начин няма да ви напомни на добре познатия почти пасиансов стил на евро гуруто.

Тук има не просто постоянно взаимодействие между играчите. В играта има разадаване на шамари във всеки един момент. Няма как да играете тази игра без да си оцапате ръцете в мръсотия. Това е така, защото постигането на цел е трудно начинание, но пречкането е лесна работа.

От друга страна, системата на играта е толкова хито измислена, че пречкането идва не от това да премахнете кубчетата на опонентите ви, а да се позиционирате така, че те да искат да премахнат вашите. Защото в този случай те жертват много, а вие печелите дори повече.

С други думи, тук съществува може би най-гениалната пасивно-агресивна механика, която съм срещал в игра.

Играчите ще са се хванали за гушите през цялото време и ще се блокират един друг. Целта ви е да изкушавате опонентите си да ви правят мръсотия, което само по себе си е мръсотия.

Дори да беше само тази идея, играта щеше да е отлична. Въпреки това дизайнерът Андреас Стединг (Да, чак сега споменах името му, защо?) е решил да набута в една уж стандартна евро игра нещо крайно нестандартно за типичните игри с бутане на кубчета насам-натам. Това нещо се нарича преиграваемост.

Често евро игрите ни оставят с добро впечатление слд първото изиграване, просто окей след второто, а преди четвъртата игра ни накланят към въпроса: „Ммм, а има ли нещо друго?”.

Всеки играч в Hansa Teutonica разполага с лично табло с няколко различни “трака”, които в началото на играта са напълно еднакви за всички.

pic551695

Лично табло на играч.

 

В процес на геймплея, играчите ще си развиват тези тракове и в зависимост от това кой на кой трак набляга, неговият стил на игра тотално ще се отличава от стила на игра на останалите. Освен това, вие ще комбинирате тракове по различен начин.

Сега, това не е игра, в която траковете ви дават най-различни дълбоки умения. Точно обратното – те ви разширяват твърде строгите ограничения, с които започвате играта.

Всеки един от тези тракове се отключва като правите определени неща по дъската. Понеже цялата информация в играта е напълно открита, вашите опоненти винаги ще виждат към какво се целите. Винаги може да се надявате да се разминете, но ако играете срещу опитни играчи, това едва ли ще се случи. Hansa Teutonica си е игра на блкиране и бихте искали да блокирате колкото се може повече и колкото се може по-дълго.

Негатив в играта обаче е, че един от тези тракове е с пъти по-ценен от другите. Това е трак, който ви увеличава броя действия на ход.  Не е задължително да се задвижите до края му, но поне една-две-три стъпки би трябвало да направите. Това превръща първите няколко хода на играта в предвидима битка. С други думи, винаги ще започвате по подобен начин.

Не се притеснявайте обаче, защото само след три-четири хода играчите ще се разклоняват толкова много, че ще ви е трудно да следите стратегиите им. И да, в играта има стратегии. В играта има много стратегии. Съществуват както и краткросочни тактически планове, така и дългосрочни пъклени визии.

По никакъв начин не разбрахте абсолютно нищо конкретно за правилата, но мисля че добихте много повече представа за усещането, отколкото бихте разбрали нещо от така или иначе сухите правила. Ще си позволя да си представя, че вече имате идея дали тази игра е за вас или не. Ако все още имате триумения обаче, можете да довършите ревюто с посъбиране на лигите ми в моето заключение.

pic941334_lg

Заключение

Hansa Teutonica е гениална игра, която ме събори от стола, изрита ме в коридора, би ми опреснителни евро шамари и ме размята цяла вечер още по време на първата ми игра. Играта е толкова чиста, динамична и хитра, че ме накара напълно да забравя за естетичните негативи. А те са много. О, колко много! Арт, освен напълно скучнярската клиширана физиономия на безличен тип от средновековието, на практика няма. Бордът е безкрайно сух, а темата се е изпарила вероятно още в предпечата. За пръв път срещам игра, която работи толкова добре, че изобщо да не ми пука за темата, нито за безобразно нетематичните действия в нея. Когато играете Hansa Teutonica вие не влизате в конкретен свят, или пък в обувките на определени персонажи. Вие не преживявате нищо, което да ви изкара от ежедневието. Вместо това, вие се включвате в една изцяло механична битка с опонентите седнали на масата. Hansa Teutonica ви дава средство, с което да си мерите шапките. Дава ви оръжие, с което можете да се научите да боравите по безкрайно много начини. Hansa Teutonica е игра за надхитряване, дебнене, блъф и удряне в правилния момент. Тук нямате скрита информация, така че този блъф не се основава на карти с лицето надолу пред вас. Вместо това, този покер елемент се е вплел във всяко едно действие и въпросите, които се въртят в главите на вашите опоненти: „Тоя пък защо го сложи това точно там? Ако направя това, той дали ще се сети да направи онова? Ако оставя това засега, дали някой ще ми го отнеме в следващите два хода…”.

Hansa Teutonica е игра за геймъри. В никакъв случай не я предлагайте за първа игра на хора, които не са се сблъсквали с настолните игри. Не я предлагайте и на хора, които не обичат конфротационните игри. И колеги, доколкото имам опит, в повечето случаи не я и предлагайте на вашата половинка. Освен ако не искате да спите на дивана.

Всъщност, това ме навежда на следното нещо. Дъската е двустранна. От едната страна е за от двама до трима, а от другата е за от четирима до петима. Играта за двама е вариант и по моето скромно мнение (въпреки, че не съм я пробвал така) не изглежда като нещо, което бихте искали да играете, защото излиза от духа на тази прелестно брутална игра.

Това автоматично превръща играта с трима и петима за особено безмислостна, защото при дъската за 2-3, пътищата и опциите са много по-малко, съответно битките много повече. От другата страна пък играта за пет би била зрелищна. И с пет не съм я пробвал, но не съм сигурен, че бих, защото и така, играта си доста длъжка. Час и половина-два не ви мърдат с четири човека. А ако ви е първа игра и сте достатъчно кръвожадни един с друг, можете да стигнете и до повече.

Последно време рядко ми се случва игра да пробие класациите ми за топ игри, които се закотвят в колецкията ми, но тази някак си успя да пребори жестоката борба за място за моята секция. Гениална базова игра… със също толкова гениално разширение. За него, следващия път… всъщност има още едно, което за жалост още не съм пробвал.

ПЛЮСОВЕ:

  • Хитри и иновативни механики
  • Постоянно взаимодействие между играчите
  • Краткосрочни и дългосрочни стратегии
  • Безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • Безличен арт и скучни компоненти
  • Малко по-дълга от колкото бих желал
  • За някои може да е твърде агресивна
  • Има какво да се желае от книжката с правила

Играта в момента не е налична в българските магазини, но можете да я откриете почти навсякъде онлайн, защото въпреки че е от 2009, все още търсенето за нея не е замряло. Освен това, можете и да разцъкате не толкова интуитивния сайт на производителите.

Argentum Verlag

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.