неделя, ноември 19, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Най-големият фестивал за настолни игри в света – BigBoxGeek репорт
Най-големият фестивал за настолни игри в света – BigBoxGeek репорт

Най-големият фестивал за настолни игри в света – BigBoxGeek репорт

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.
Христо Филипов 'BigBoxGeek'

НА ЕСЕН (С ПЕСЕН)

Из Прес репорт от Фридрих Мерц Верлаг:

„SPIEL’14 в Есен – най-голямото изложение за настолни игри в света – приключи днес с нов рекорд на посещаемост от 158 000 души въпреки двудневната железопътна стачка и славното слънце през уикенда. Настъплението на посетителите в сутрешните часове на събота и неделя беше толкова голямо, че вратите на изложението трябваше да бъдат отворени по-рано от официално обявеното.

Още в навечерието на изложението всички рекорди бяха счупени – тазгодишното събитие беше най-голямото и интернационално досега, представяйки 832 изложители от 41 различни страни, разположени върху обща изложбена площ от 58 000 кв. м…“

Да, Есен е голямата работа.

И тази година аз, Ники и Алекс от boardgames.bg и небезизвестният почитател на военни игри Иво Биков бяхме не просто свидетели на събитието чрез постоянния интернет фийд, а в центъра на урагана, на живо, редом до стотиците издатели, дизайнери, ревюъри и хилядите фенове, сред море от игри – нови и стари; лимитирани и обикновени издания; надценени и преоценени; добри и лоши! Чувството е страхотно!…

Идеята да посетя изложението не беше нова за мен – от години се опитвам да сформирам групичка за ходене на Есен, но нещата все не се получаваха. Затова бях особено щастлив, когато още по време на престоят ни в Румъния през пролетта за тамошното изложение TIG CON, с Ники и Алекс постигнахме принципно съгласие – отиваме! Седмица след като се върнахме в България вече имахме запазена квартира, а малко след това и Иво се включи. Така се прави.

Решихме да пътуваме с кола. Да, много път е, 2000 км в едната посока, но пък си е много по-голямо приключение от това да отидеш със самолет, а и има много други предимства, като например огромния багажник, с който пренесохме поне 40 игри и удобството да има къде да разтоварваш тежките торби след поредния рейд на залите.

ПЪТУВАНЕТО (пътепис – лирическо отклонение)

Пътуването за мен беше доста приятно, очаквах да е по-тежко. Първият ден ни тръгна много добре, тъй като пътищата на Сърбия, Хърватска и Словения бяха полупразни. Като добавим и превъртането на времето с един час назад – бяхме в Грац, Австрия около 18:00 часа, с още немалко енергия от огромния ни ентусиазъм и очакване за предстоящите дни. Настанихме се в хотела и излязохме на привечерна разходка с идеята да намерим приятно място за хапване. Температурите бяха изненадващо високи – над 25 градуса! А ние се бяхме подготвили за дълбока есен… Хапнахме на открито, пийнахме бира и общо взето релаксирахме, наслаждавайки се на момента.

Разходка из Грац, Австрия

Разходка из Грац, Австрия

След това във фоайето на хотела се превъплътихме в кокошки и кълвахме червеи с Pickomino, а за лека нощ отидохме до Марс, за да събираме ресурси с Mission: Red Planet.

Нощта беше лека и приятна за някои от нас, но не за всички, защото други хъркат като за световно 🙂 Почти не съм спал, какво ли не пробвах – възглавницата на главата, музика… нищо не помага. Накрая се изнесох и поспах 2-3 часа на малкото диванче между етажите на хотела.

След обилна закуска и сладки разговори в кафетерията на хотела, към 9:00 часа потеглихме. Предстоеше ни да изминем около 1000 км през Австрия и Германия. За мен първата половина от деня премина в наваксване на изгубения сън. Когато навлязохме в Германия вече се бях поосвестил и не можах да не забележа красивата природа докато минавахме Алпите. Всички отбелязахме колко свежа и зелена е тревата в тази част на Европа по това време на годината, като постигнахме консенсус, че това се дължи на по-влажния климат.

Денят се оказа по-дълъг от очакваното. След полупразните магистрали от предния ден този път ни очакваха доста ремонти и дори задръствания преди по-големите градове. Все пак успяхме да се докопаме до Дуисбург, където беше квартирата ни, към 20:30 часа. Настанихме се и дори имахме време за един бърз рейд до близкия Lidl за провизии, преди да го затворят в 21:00. Квартирата беше доста приятна – голям хол, две спални и напълно оборудвана кухня. За мен това означаваше едно – аз и Иво ще спим в отделни стаи, т.е. наистина ще мога да спя! Речено – сторено!

ДЕН ПЪРВИ

Към Messe Essen - ден първи

Към Messe Essen – ден първи

Големият ден настъпи! След бърза закуска и кафе се качихме в колата и потеглихме. Дуисбург е немалък град на около 20 км от Есен и не след дълго отминахме заветната указателна табела. За наше щастие нямахме проблем с паркирането, защото до изложението има голям 3-етажен паркинг само за 5 евро на ден. Бяхме пред един от входовете на Меsse Еssen малко преди 10:00 часа, където вече се беше образувало стълкновение от хора. За наша изненада вече пускаха да се влиза. Тълпата се вливаше през тесните входове и вътре беше като на пазар – реки от хора, които ти пречат да се движиш с желаната скорост.

Още пред самия входа на зала 1 се беше образувало солидно задръстване, защото от едната страна имаше щандове с преоценени игри на доста ниски цена, а от другата беше щанда на Fantasy Flight Games. Ники най-бързо се ориентира, като ни каза да изчакаме, и изчезна в тълпата. След няколко минути се върна с големия удар – Star Wars: Imperial Assault! Едно от изненадващо пуснатите копия на играта на цена от 100 евро! Продажбата й беше пълна изненада за мен, защото очаквах играта да излезе едва през първите месеци на 2015 година. Затова и стоте копия се изпариха за по-малко от час. Впоследствие разбрахме, че FFG са изтеглили датата за излизане на играта и тя ще е по магазините още през декември тази година.

Общата ни плячка от първия ден

Общата ни плячка от първия ден

След това решихме да се разделим, защото в тълпата така и така е трудно да се движим заедно и всеки си има различна скорост на разглеждане и приоритети за бързо посещение. Имах цял списък с неща за правене – прибиране на преордъри, минаване през интересните игри, които имат лимитиран тираж и евентуалното им купуване, срещи за продажби и покупки на игри втора ръка, събиране на игри за ревюта за сайта, поръчки от приятели и т.н. Някъде там сред нещата за правене беше и тестването на много игри…

Големият удар

Големият удар

ИЗВЕСТНИТЕ ХОРА (СРЕД ГИЙКОВЕТЕ)

Едно от най-яките неща на Есен е, че можеш да видиш множество известни в нашите среди хора. Ерик Съмърър – човекът, с който Том Васел прави седмичното си аудио шоу, беше един от първите, които видях. Игнаси Тревичек – собственик и основен дизайнер на Portal Games. Деян беше уговорил мега хита им Imperial Settlers и Neuroshima Hex! за ревю и аз ги взех лично от него.

Фридрих Фрийзе – дизайнерът на Power Grid, човекът със зелената коса. Случайно го засякох и импулсивно го поздравих за хубавите игри и най-вече Friday, която е моя любима от него. Зи Гарсия – кой не знае Зи Гарсия? Стивън Бонакор – собстеникът на Stronghold Games, който придоби голяма популярност с участията си в шоутата на Том Васъл. Самият Z-Man – Зев Шласингер. Единият от братята Ламонт, собственици на Fragor Games – от него си взех с автограф преордъра на Dragonscroll – изключително приятен човек, за нещастие още на първия ден вече си беше изгубил гласа и шепнеше. Говорителят на Fantasy Flight Games Антон Торес – той се подаваше от една специална стаичка, затворена за общ достъп, в която се организираха разни бизнес и журналистически срещи. Аз успях да надникна вътре и беше пълно с продукти на FFG. И още много, много. Плюс още много, които просто не познавам по физиономия. А – и фенът от това клипче беше там: https://www.youtube.com/watch?v=ndVASB3ChO0

Зи Гарсия - Лошият

Зи Гарсия – Лошият

ТОМ ВАСЕЛ
Разхождам си се аз из зала 1 и опааа, какво да видя – Том Васел от плът и кръв! Говори с някакъв фен. Аз тактично се завъртам наоколо, чакайки да свършат разговора. При първа възможност – атакувам, казвам си. В същото време вадя фотоапарата…

Том Васел е любимият ми ревюър – много ми харесва стилът му на представяне на игрите, никога не доскучава, както се случва с немалко други ревюъри. Гледам го почти всеки ден. Имам чувството, че го познавам.

Ето, разговорът им приключи. Том тръгва към мен, аз протягам ръка и го поздравявам. Голям фен съм му от България, казвам. Засмива се, вероятно съм първият му, казва. За първи път съм в Есен и той е човекът, когото най-много съм искал да срещна тук, продължавам. Значи вече може да си го отметна като изпълнено, шегува се. Много усмихнат и приятелски настроен, точно какъвто исках да бъде. Към нас се присъединяват още двама фена.

Говорим си малко за изложението, за това какви са горещите игри. Том каза, че не очаква да играе на много игри, защото на изложения като това ходи предимно да се среща с хора и да се потопи в атмосферата. Разбирам го, най-новите игри така и така ще може ги играе и вкъщи като му ги пратят за ревю. Питах го дали е пробвал вече новата Pandemic: The Cure. Не беше, но нямал търпение. Ерик Съмърър я играл и му харесала. После учтиво го помолих да си направим обща снимка, на което той шеговито отговори, че е съгласен, но само ако му пратя снимката. Имаме сделка 🙂 Супер яко беше – може би ще ми остане като най-яркият спомен от пътуването.

Том Васел и аз!

Том Васел и аз!

Оставям го, не искам да ставам нахален. Впоследствие го видях още на два пъти да се разхожда из залите. Ники, Алекс и Иво също са го засякли на два пъти без мен – единия път са го снимали, а другия им е подписал едно жълто меко зарче, което може да видите на една от витрините в магазин The Game.

С подпис от Том Васел

С подпис от Том Васел

ПРОДАЖБА И РАЗМЯНА НА ИГРИ ВТОРА РЪКА

Всяка година в седмиците преди Есен на сайта на boardgamegeek се създава специална тема за фенове, които ще посетят изложението и на които им се предоставя възможността да обявят за продажба свои игри или просто да се включат в наддаването и да си купят игри от тези, които други са пуснали. Изключително добра идея, защото при подобни покупко-продажби най-малкото се спестява цената на доставката. Тази година близо 3000 игри бяха предложени за продажба.

Аз лично се включих с 5 и успях да си намеря купувач за всички. Горе-долу толкова си и купих. От гледна точка на продавача готиното е, че можеш бързо да продадеш всякакви заглавия, като можеш да организираш продажбата като аукцион със стартова цена и краен срок за наддаване, а ако искаш може да добавиш и  т.нар. Buy it now цена, при която купувачът веднага купува играта. За купувача плюсовете са, че можеш да намериш доста евтино някои интересни игри, а също и колекционерски и редки издания на поносими цени.

Интересно е, че всички срещи свързани със сключени сделки се организират по традиция на едно и също място на изложението, наречено Галерията, и по едно и също време – всеки ден около обяд. В резултат, когато отидеш там в уречения час ставаш свидетел на забавна картинка – около стотина души стоят на едно място или се разхождат, вдигнали високо игрите, които продават или надписи с името си в boardgamegeek или пък името на човека, който търсят. Малка лудница е, но си има своя чар.

Повечето пъти бързо и лесно се откривахме с другата страна по сделката. Случиха се обаче и 1-2 разминавания, които наложиха повторно уговаряне за среща на следващия ден. За щастие в крайна сметка успях да се срещна с всички, с които имах уговорка и продадох/купих всичко както си беше по план. От продажбите ми няма как да не спомена най-голямата игра, която някога сте виждали – Ogre, която пропътува целия път до Есен, заемайки половината багажник, за да си намери нов собственик. От покупките най-големите ми хитове бяха Colosseum – страхотна игра на Days of Wonder, която никога няма да бъде преиздавана, и колекционерското издание на Puerto Rico, взето от един от любимите ми ревюъри – Ричърд Хам (Rahdo), който прави Rahdo Runs Through поредицата.

Радо, както ние в България му викаме, очаквано за мен се оказа супер земен и приятелски настроен тип. Винаги ме е удивлявал ентусиазмът, с който говори за игрите, които ревюира и колко добре го предава на зрителите си. Той самият си беше направил доста срещи и стоеше в Галерията всеки ден в 12:00 часа с една купчина от 10-тина игри за продажба. Винаги беше заобиколен от поне няколко фена, на които разпалено обясняваше предимно защо продава тази или онази игра. Използвах възможността да си кажем няколко думи и да се снимам с него.

С Rahdo

С Rahdo

ИГРИТЕ, КОИТО ТЕСТВАХ

Преди да премина към кратките си впечатления от игрите, които играх на изложението, искам да ви споделя няколко думи за местата за играене. При всеки щанд имаше поне по две-три маси за играене, а големите фирми като Asmodee, Days of Wonder, Queen Games и IELLO и други имаха огромни пространства от по 30-40 маси на разположение. На всяка маса има готово за игра дадено заглавие и щом седнеш веднага към теб се приближава любезен служител, който в повечето случаи с желание и ентусиазъм ти обяснява правилата. Страхотно е!

NATIONS THE DICE GAME – Още преди да замина знаех, че искам да тествам тази игра. Изглеждаше лека и приятна – много подходяща за играене на подобни изложения. Издебнах удобен момент и успях да се вмъкна в една игра с още няколко французи. Играта върви леко и е забавно това, че когато си купиш дадена сграда, която ти дава нов зар, го мяташ веднага, което пък ти дава още опции да продължиш хода си. Играта ми хареса след първото изиграване и на следващия ден си я купих. За съжаление, след като се прибрах в България я играх още три пъти, като всеки следващ оценката ми за играта намаляваше.

Проблемът й е, че е твърде стерилна – няма никакви интересни умения и комбота. Всички сгради на практика ти дават или точки, или нов зар, или опция за ново мятане. Почти няма интеракция между играчите и начините за точкуване са скучни. Поне се оказа, че на изложението са били пуснати ексклузивно едва 500 копия, а следващите се очакват едва след Нова година, затова се възползвах от момента и я продадох чрез boardgamegeek с нелоша печалба 🙂

KING OF NEW YORK – Кой не е играл King of Tokyo, кой не е чувал за нея? Ето защо новата версия беше задължителна спирка за мен. Успях да я пробвам с моя приятел Николас, който също беше в Есен за три дни и успяхме да изиграем няколко игри. Играта за мен е по-добра от предишната версия – най-малкото поради по-голямото разнообразие от действия, които можеш да правиш. Освен това печеленето по точки вече е доста по-тематично от простото мятане на зарове с числа от 1 до 3 на тях.

Точки вече се печелят чрез разрушаването на сгради, като това действие ти дава и други бонуси – лекуване и енергия. Успях да спечеля играта и това ми донесе награда – промо-герой Пингвин. Всички на масата взехме и промо карта за играта. Оказа се, че политиката на Iello е да дава такива промота само на изложения и за организирани турнири, така че този пингвин се оказа доста ценен чисто финансово. Понеже ми е все едно с какъв герой играя го пуснах за продажба в boardgamegeek и не след дълго го продадох за доста добра цена. Междудругото, дизайнерът на играта и на много други емблематични игри като Magic: The Gathering и Android: Netrunner – Ричард Гарфийлд, беше на щанда на Iello всеки ден в определени часове и разписваше игри.

ESCAPE: ZOMBIE CITY – Първата игра, която седнахме да играем. Исках да видя с какво е различна от Escape: The Curse of the Temple, която имах и бях играл немалко. Оказа се, че играта е на 80 % същата, с променена тема и идващите с това някои нови елементи, които я правят по-сложна и удължават времетраенето й от 10 на 15 минути.

За мен и двете промени са по-скоро с отрицателен привкус, защото игра от този тип омръзва след 10-тата минута, като в същото време не мисля, че усложняването й е добра идея – повечето правила вкарват още повече хаос в системата, което и така не й липсва. Може за негативното ми мнение за играта да е повлиял и факта, че Иво и Алекс въобще не я харесаха. С лека доза намигване ще кажа, че още не са дорасли за тази игра… Аз пък осъзнах, че съм се наситил на Escape: The Curse of the Temple и след като се върнах в България я пуснах за продажба.

GREED – След злополучното изиграване на Еscape: Zombie City, с Алекс останахме при щанда на Queen Games и пробвахме Greed – най-новата игра от дизайнера на Dominion, Доналд Вакарино. Аз имах интерес към тази игра още отпреди изложението, защото бях гледал 1-2 ревюта и на теория ми харесваше. За щастие, играта се оказа добра и на практика.

Много забавна и бърза гангстерска игра, в която основна механика е драфтването. Добра е и с двама, и с повече хора (което установих след като се върнах в България). Още докато играхме казах на Алекс, че ако е 20 евро със сигурност си я взимам, ако е 25 ще си помисля, а ако е 30 много сериозно ще си помисля. Е, 20 беше! Йей! Докато я купувах ми предложиха допълнително промо – специални дървени токени за парите вместо картонените, но 5 евро отгоре не ми се даваха.

RUN, FIGHT OR DIE – Новата игра от дизайнера на Arkham Horror, Elder Sign и Defenders of the Realm – Richard Launius. Това е лека игра със зарчета, в която зомбита се опитват да се докопат до теб и други оцелели в малкото градче Хокенвил, като равносметката е, че имаш само три опции – да бягаш, да се биеш или да умреш! Играта е точно тип „много добра за играене на изложения“, защото е бърза, с лесни правила, доста късмет и мятане на зарчета. Затова я тествах.

Първоначално ми хареса – забавно е да мяташ зарчетата, да избираш кои резултати да запазиш и кои да мяташ наново, да се целиш в определени комбинации, които ти дават мощни ефекти. Компонентите са на ниво, с множество страхотни миниатюри и карти с прекрасен арт и флейвър текст. Затова не издържах и си я взех. След още игри мога да кажа, че към момента играта ми е на кантар. Започна да излиза на преден план най-големият й проблем – шансът със заровете и картите, които теглиш е твърде голям. Също така играта може да свърши твърде бързо поради различни случайни фактори. Малко са истинските и интересни решения, които взимаш… Трябва още да я играя, за да си съставя окончателно мнение, но подозирам, че няма да се задържи за дълго в колекцията ми.

COLT EXPRESS – Кой не е искал като малък да ограби влак в Дивия Запад? Честно? Тази игра ви дава тази възможност, като в нея се превъплъщавате в един от няколкото бандити, чиято задача е да задигнат възможно най-много скъпоценности от влака, но същевременно се борят с конкуренцията на останалите престъпници, а също така и с шерифа, който пази скъпоценностите. Уникалното е, че бордът в играта е същински 3D макет на влак – локомотив и няколко вагона, из които се движат и нашите герои. Като във всеки уважаващ себе си уестърн има и доволно количество гърмежи.

Много забавна игра! Веднага щом приключих с демото, поисках да си я купя, но се оказа, че вече са свършили английското издание. Немското можело да се намери на друг щанд. За щастие, в тази игра текст по компонентите няма, така че не се чудих много преди да си го взема.

P.I. – Най-големият удар на изложението, що се отнася до дълбоко дискаунтнати игри (игри с огромно намаление на цената). Винаги има такива щандове, на които продават чисто нови игри, които явно поради една или друга причина не са се продавали достатъчно добре през годините и производителите са останали с огромни количества, от които искат да се отърват. За мен P.I. беше хитът на тазгодишния Есен сред тези игри. Създадена от не кой да е, а много успешния дизайнер Мартин Уолъс, за мен е загадка как тази игра е попаднала в тази злополучна категория. Играта е изключително забавна и лека детективска игра, в която в същото време има достатъчно и интересно дедуктивно мислене.

На практика след като Ники първи я откри и си я взе, я играхме всяка вечер до прибирането ни в България. И не просто я играхме – пускахме си тематична детективска музика, а някои от нас направо влизаха в ролята на разказвач на поредната детективска история. Тази игра е поне 7/10, а с детективска музика за фон в малките часове на нощта и Иво Биков в ролята на разказвача – 9/10. Няма такъв кеф! Всички си тръгнахме с копие.

PANDEMIC: THE CURE – Най-горещата кооперативна игра за сезона. Ники си я взе и я цъкахме редовно вечер за разпускане. Много е хитра игричката. Може би една от най-добрите, които разчитат на зарове като основна механика в играта. Pandemic: The Cure е игра, в която 4 смъртоносни болести заплашват да покосят Земята, като играчите се въплъщават в ролята на членове на екип, чиято задача е да открие ваксина за всяка от болестите преди човечеството да загине. Всеки играч има различна роля със специални умения и най-якото – различен комплект от специални зарчета.

В началото на хода си играчът мята зарчетата и те определят действията, които може да извърши на хода си. Интересното е, че е позволено зарчетата да се мятат наново без ограничение в броя пъти, с изключение на символът „Biohazard“, който не може да се мята наново и веднага щом се метне инфекцията продължава да се разпространява. Всяка роля е наистина различна от другите, което е постигнато по-много интересен начин чрез различния комплект от зарчета, които има на разположение. Някои от страните им позволяват на играча да изпълни уникални само за тях действия или по-ефективно действия от общите за повечето играчи. Харесва ми, че играта е доста хитро замислена, върви леко и приятно и трудността й може да се настрои според желанието на играчите.

ARTIFICIUM – Игра, в която преобразуваш един ресурс в друг, после него в трети и така, докато накрая не вземеш някакви точки от цялата работа. Малко скучна сама по себе си концепция. Не ми хареса шансът на картите, с които правиш това преобразуване и фактът, че някой може да ти открадне ключова карта от веригата и да ти опропасти целия ход.

NIGHT OF THE GRAND OCTOPUS – Супер хаотична и направo безмислена игра. Предполагах, че ще е такава от ревютата, които бях гледал, но просто трябваше да седнем някъде за малко и тази маса беше свободна. В тази връзка като нещо негативно, което мога да кажа за Есен – няма места за сядане да си почине човек… на практика единствените места да седнеш са демо масите. Ето защо „играхме“ това чудо или по-скоро симулирахме, че го играем след първите няколко хода. Скоро служителите на IELLO почнаха да ни гледат странно и трябваше да ставаме 🙂

ONIRIM – Уморен съм и не ми се мисли. Така и не разбрах баш правилата на тази игра, но и не ми се стори много вълнуваща. Признавам, че в случая може и в мен да е проблема.

В заключение относно игрите, които играх в Есен мога да кажа, че бяха доста по-малко от очакваното, но няма как – за първа година много повече ми се обикаляше, за да не изпусна нещо, отколкото ми се играеше. Топ 3 игрите на изложението от играните там за мен са: Greed, Pandemic The Cure, Colt Express. Изненадата на шоуто – P.I.!

ЩАНДОВЕТЕ

Направи ми впечатление, че освен щандове на производителите на настолни игри, имаше такива и на магазини, които в много случаи дори продаваха на цени по-ниски от тези на поризводителите. Също така, имаше огромен брой щандове за продажба на антикварни игри – точно те са едни от най-интересните, защото имат всякакви заглавия, сред които можеш да намериш някой диамант в прахта.

Щанда-мечта за wargamers

Щанда-мечта за wargamers

ИГРИТЕ, КОИТО СИ КУПИХ

Снимката показва всичко:

С какво се върнах от Есен

С какво се върнах от Есен

ЦЕНАТА НА ПЪТУВАНЕТО (МАЛКО ПРАКТИЧНИ ВЪПРОСИ)

1000 лв. те оправят, що се отнася до разноските, без включени пари за игри. Може да се мине и със 100-200 лв по-малко, ако се ограничаваш и в зависимост с какво пътуваш. Ние бяхме с кола и дадохме доста пари по крайпътните заведения, плюс за магистрални такси и винетки. На самото изложение има множество щандове за храна на много завишени цени – така например един малък сандвич ти е 5 евро, а малка Кола – 3,80 евро. Луда работа. След първия ден си носих собственоръчно направени сандвичи с продукти от близкия Lidl и едно шише 1,5 литра вода. Т.е. има начини да спестиш ако искаш.

НЯКОЛКО ИНТЕРЕСНИ СНИМКИ:

Queen Games се бяха заредили здраво

Queen Games се бяха заредили здраво

Колекционерското издание на Small World!

Колекционерското издание на Small World!

Dragonscroll

Dragonscroll

Новият Magic The Heroscape

Новият Magic The Heroscape

Това ще е добро - Alien vs Predator

Това ще е добро – Alien vs Predator

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Есен 2014 беше уникално преживяване. Чувството да си там е страхотно. В центъра на събитията, сред толкова много хора с еднакви интереси, с толкова много интересни неща за правене по всяко едно време. В някакъв момент почваш да се чудиш как да си използваш времето по най-добрия начин, защото е ясно, че не можеш да отделиш време за всичко. И сега, като разглеждам снимки от изложението, някои неща ги виждам за първи път. За мен е ясно, че догодина пак съм там. От разговорите ми с много хора, разбирам че този път ще сме много повече. Супер ще е.

Прес репорт от Фридрих Мерц Верлаг /продължение/:

„…Следващият SPIEL ще се проведе между 8-11 октомври 2015 година.“

Магазинът, в който се тества.

За Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'
Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.

Един коментар

  1. Супер увлекателно написано и добре предава усещането, Ице!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*