събота, февруари 24, 2018

Сиви

Автор: Деян ‘BigBoxGamer’ Георгиев

Какво е Email интерактивна книга

ВНИМАНИЕ!

Тази имейл интерактивна книга съдържа епизоди с насилие или други сцени, които могат бъдат определени като мрачни и въздействащи. Продължете с четенето на ваша отговорност. 

-0-

СИВИ

Това бяха едни спокойни времена. Реколтата беше изобилна, храна имаше за всички, а самата почва не беше вкусвала кръв от много години.

Това бяха едни прекрасни времена. Усмихнати хора щъкаха по неравните, излъскани до основа калдъръмени улици, деца се гонеха и биеха с въображаеми оръжия. Дори дървени мечове не се развяваха сред изсушените от прогизнала пот полета.

Това бяха едни чудесни времена. Това бяха едни лъжливи времена. Това бяха едни мъгливи времена. Това бяха едни… сиви времена.

50 години по-рано

Малка човешка колиба. Тар-Удук взема любимия си шал. Майка й й го е била подарила за петия рожден ден. От тогава насам го е пазила далеч от ръцете на всички. Дори от тези на оркското й семейство. Винаги й е напомняло за красивите кални скулптури, които е правил дядо й. Напомняло й е за спокойния дом и тихата река край кирпичените оркски къщи в бащиното й село. След смъртта на родителите й, този шал й е давал винаги покой и милост. Тар-Удук минава плавно с дългите си месести пръсти по нежните дипли на шала и забива грубо и непохватно ноктите си в кашмира, точно там, където е нарисуван традиционен оркски орнамент – червен кръг в пепеляво бял квадрат. По лицето на Тар-Удук се спуска огромно количество пот. Разкъсва зверски шала на разпердушинени късове тъкан и вика малкия си син при себе си. Поглежда още веднъж през малкия човешки прозорец и се обръща назад. Детето й вече е там. Тар-удук увива грозния парцал около лицето на момчето, като оставя само носа да диша и едно око да вижда. Праща го в ямата за бягство. Крещи му да изчезва.

Няма време за сбогуване, няма време за сантименти. Червата й започват да бълбукат. Зад очите й започва да се върти нещо горещо и смазващо. Ще умре тук, но не иска. Крещи му отново. Синът й е уплашен, но тича. Тар-Удук се обръща отново към вратата. Главата й ще се пръсне от нервни скандали със себе си, в които се опитва да се убеди, че няма надежда. Уви, инстинктът й е по-силен. Поглежда отново през… Вратата се срутва. Под нея изведнъж се озовава Тар-Удук с два счупени крака. Опитва се да се обърне, но вратата тежи над тялото й, а лицето й е взряно в мръсния човешки под. Върху нея са стъпили няколко войници. Единият, на когото викат „белязания“, заради белег от остър предмет под окото я пита къде са децата й. Тар-Удук се опитва да се обърне отново, но се оказва, че белезания не се интересува от отговора й и забива хладно и безсмислено нещо студено и грапаво във врата й. Няма я.

20 години по-рано

Минаха много години от началото на войната. И може би твърде малко от завършека й.

Крал Едуард, син на крал Едуърт продължи делото на баща си в безмилостното изтребване на всичко различно от човешки вид. Никой не разбра как хората се обединиха толкова бързо и ефективно. Как изобщо имаше толкова много хора?

Сега…

нямаше вече върколаци, нямаше орки, нямаше полуръстове, нямаше джуджета, нямаше никаква твар, която не бе родена от човешки син и дъщеря. Нямаше магьосници, нямаше магии. Дори дракони нямаше. Въпреки, че имаше някакви луди слухове. Нямаше и елфи… уж.

Но. Имаше същества, които бродеха като хора и живееха човешки живот. Те имаха човешки вид и човешки имена. Имаха човешки морал и човешко чувство за хумор. Носеха човешки дрехи и се държаха човешки. Нямаше нищо нечовешко в тях. Но не бяха човеци.

Това бяха „чужденците“. Така ги наричаха хората.

Много от създанията, които бяха „човекоподобни“ откриха начин, по който да се слеят с обществото. Един „грозен“ начин, както самите те си признаваха. Смяна на външния вид, смяна на името. Смяна на самоличността.

Появиха се… специалисти в областта на промяната. Хора, които знаеха как да „оправят“ едно създание. При това, повечето от тези специалисти бяха човеци. За съжаление, в света на човеците, алчността не те квалифицира като различно създание. Който имаше пари, ходеше при тях.

Вампирите бяха първите. Те си сменяха зъбите при специалистите, купуваха си специално направени боди костюми, издръжливи на слънчева светлина и наподобяващи човешка кожа. Много от тях обаче умряха от глад или биваха разкрити. По-заможните обаче успяваха да се захванат със скотовъдство. Не много чиста, но засищаща храна.

Много други същества също последваха примера на вампирите. Магьосниците за жалост изчезнаха напълно. Въпреки напълно човешкия им лик, омагьосаната им кръв се оказа по-силна от здравия разум. Много от магьосниците се опитаха да удържат силите си, но само месец без магия, кръвта им съсирваше, образуваха се смъртоносни заболявания, а понякога и просто избухвания.

Елфите бяха най-гордия вид и много малко от тях се предадоха в ръцете на специалистите. Тези, които се решаваха, режеха ушите си, но…това се оказа доста по-трудно от колкото изглеждаше. За да се предаде точна човешка форма на ухото трябваше много прецизна хирургична намеса. А и белезите…

Винаги щом имаше намесени хора, имаше намесено и предателство. Скоро след появата на специалистите се появиха и тези, които продаваха информация за пари. Или както ги наричаха човеците – човеци.

Армията на Едуард започна да разследва всички домове и белези по уши, зъби, крайници и да взема кръвни проби. За който имаше съмнения беше пращан в специално изработен лагер, където щеше да бъден мъчен и разследван през целия му остатък от живота. Който нямаше да е много дълъг.

Сегашни времена…

Специалистите вече ги нямаше. Това, което имаше, беше омраза. Човеците наричаха различните – „чужденци“, а „чужденците“ наричаха хората с най-правилния термин „сивите“.

Омраза.

Легенда на персонажите в „Сиви“

 

Важно!!! Ако не виждате получен имейл за потвърждение, проверете цялата си поща. Възможно е да сме ви пратили писмото в друга папка. Ако сте в gmail, ще получавате потвържденията в папка „Important“ или „Spam“. 

Facebooktwitter
Магазинът, в който се тества.