вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Dungeon Fighter – най-смахнатата игра с тъмници, която съм играл!
Dungeon Fighter – най-смахнатата игра с тъмници, която съм играл!

Dungeon Fighter – най-смахнатата игра с тъмници, която съм играл!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Какво е най-важното качество за една игра? Какво най-вече трябва да бъде тя? Каква е есенцията не само на настолните игри, но на игрите въобще? Най-важното е те да са забавни! Dungeon Fighter хваща тази концепция, забива я в средата на масата и върти всичко здраво и симетрично около нея без да се отклонява нито за секунда.

Преди година бях пробвал играта и не ми се стори нищо особено, но след като имах възможността отново да я играя, вече бих я предлагал почти всеки път на геймърска или дори кежуъл вечеr на настолни игри. Защо не я харесах преди? Това ще се изясни по време на ревюто.

Както се досещате, това е игра, в която група герои се опитват да разпотрепят гадове в тъмница и да откраднат де що има съкровище. Разликата от обикновените игри с тъмници е… че тази няма нищо общо с тях!

pic1842069_lg

Dungeon Fighter е игра, която изисква ловкост… понякога. В играта се мятат зарове, а формата на заровете предполага абсолютно хаотично търкаляне. Като се добавят и абсурдните пози, с които ще мятате заровете, ловкостта бива заменена от чистия малоумен смях, който ще превземе масата.

Преди да ви кажа набързо как се игра, нека ви издам нещо за…

Отличното качество в кутията

pic1323557_md

Няма да откриете кой знае колко компоненти, но и това оптимално количество, което ще получите ще ви задоволи до толкова, че ще ви остави с усещането за уникална оферта цена-качество.

Илюстрациите са чудати и смахнати, нарисувани сякаш от напушени студенти от художествената академия след тежка сесия. Това не означава, че качеството е зле, точно наопаки. Тук, сякаш рисувачите са се отпуснали и просто са нарисували каквото им е на сърце – чудесен хумористичен, на моменти и пародиен стил, почти подходящ за вашите малки деца. Казвам почти подходящ, защото някои карти са на ръба между смешното и страшничкото. Кривите странни същества от картите могат да събудят някои особени и необясними сънища, които после ще ви е страх или срам да разкажете на приятелите си.

pic1842074_lg

Да оставим арта настрана. В кутията е пълно с картон. От множество токъни и елементи, през гигантската мишена, по която ще мятате зарове, до невероятната кула, в която държите картите си. В повечето случаи, когато в игра има 3Д елемент, това  е така наречен „gimmick”, който се изчерпва след третата игра. Тук обаче кулата е изключително ефективна, защото ви държи всичките карти подредени, че дори и парите… Е, едва събира всички пари, но комфорта, който създава кулата по време на игра е незаменим.

pic1323559

Незаменими компоненти в игра, в която мятате заровете са и… ами заровете. Те са специално изработени със символи. Това, което ме изненада беше, че те са леки и дървени, което ги прави чудесни за игра вкъщи. Както се досещате, това е шумна игра, в която зарове удрят дървената маса и падат по земята. Ако бяха стандартни пластмасови зарове, забравете тази игра да се играе в моя дом. Все пак имаме две спящи деца в недалечна стая от гейминг масата.

Говоря толкова време за мятане, време е и да изясня как това се случва.

Всеки играч си избира герой със специални умения и всички влизат в тъмницата. Нарежда се тъмница от няколко големи карти и компанията се движи по път с разклонения. По-дългите пътища са по-безопасни и често там битките са по-лесни, но кратките пътища имат два бонуса. Първо, по-бързо ще стигнете до боса и второ, по-малък шанс ще имате да срещнете сериозни гадове.

Целта ви все пак е да стигнете живи до Боса и да го претрепете. Това няма да ви е лесно. Не, не пренебрегвайте предното изречение. Казах – НЯМА ДА ВИ Е ЛЕСНО. Това е изключително трудна кооперативна игра… която всъщност изобщо няма да ви пука дали печелите или губите.

pic1842067_md

В началото на играта се подреждат по етажи в кулата 4 нива гадове – от най-лесни, към най-трудни. От най-горния етаж, до най-долния етаж. Когато трябва да се биете винаги теглите от най-горните етажи. И така теглите, докато не стигнете с полето с Боса. Има различно нагласяе на трудността, което се прави по лесен начин – просто слагате повече по-трудни или повече по-лесни гадове.

След като влезете в локация, теглите от най-горният етаж на кулата, виждате колко е кръвта на гада и започвате бой!

В играта има три основни зара – зелен, червен и син. Целта е да се хвърлят един по един, като се почне от първия играч. Всеки следващ си избира по един от останалите зарове. Защо са цветовете? Ами защото всеки герой има три умения, кореспондиращи с тези цветове. Ако зарът се падне на знак със специално умение, героят може да го изпълни. Заради това, играчите обикновено се консултират кой кой зар ще вземе. Ако героят уцели гада, гадът поема щети, ако героят пропусне, героят поема щети.

Ако след хвърлянето и трите зара (и сте избрали да не използвате бели зарове, или пък нямате), гадът е още жив, той нанася щети на всички в компанията, дори и на тези, които не са се били все още с него.

Мишената

20150930_212045

В средата на масата има гигантска мишена с център и четири дупки, където ако влезе зара, вие пропускате автоматично. Освен това има конкретни места, където правите повече щети.

Играчът, който  хвърля зара трябва така да метне, че зара да се удари поне веднъж в масата преди да стигне до мишената. Това е единственото важно условие!

Да, бе!

Време е да поговорим за въпросния забавен център на Dungeon Figter, или това, което отличава играта и я прави една от най-ненормалните и малоумни (в добрия смисъл) игри, които някога съм играл.

Как се мята по мишената?

pic2620769_md

Повечето гадове, а и оръжия, които ще си купувате от магазините ви дават условие за мятане на заровете. Примерно, някой гад ви казва да хвърляте назад през рамо, друг пък ви кара да хвърляте от носа, трети ви накара да сложите зара в ръката на друг играч и да я управлявате.

В Dungeon Fighter има десетки такива ненормални условия, които в началото ще ви накарат да се чувствате неудобно, но в последствие да се заливате от смях. Това беше и причината да не харесам първия път играта. Играхме я само двама, а според мен Dungeon Fighter не е направена да се играе от двама мъже на около 30 години, особено когато трябва да се пипат един друг. Да… не е окей. Виж, с половинката мисля, че играта би пожънала голям успях, както и за разпускане на леда. Това е игра за може би една фаза преди игра на бутилка.

pic1842070_lg

Звучи ви трудно? Това е само, защото не съм ви казал следното – тези странни условия се комбинират! Тоест, често ще трябва да комбинирате две условия на веднъж. Пробвайте да мятате зар от носа си назад към мишената! Или пък да мятате от под масата, като зара трябва да рикошира в кутията на играта преди да отиде върху мишената.

През цялото време няма да се борите да направите някаква конкретна щета, а просто да уцелите тази на пръв поглед огромна мишена… поне докато някой гад не ви накара да стоите на разстояние от масата и да мятате с опънати ръце над главата.

pic1842073_lg

Това е духът, който носи Dungeon Fighter. Не мисля, че е нужно да ви обяснявам конкретни правила и умения, само ще спомена на бързо за това какво се случва, когато някой бъде шамаросан толкова здраво от гад, че загуби и последните си точки живот. Мисля, че въпреки това смахнато мятане на зарове, играта има някои стабилни механизми. С други думи – мислено е.

Когато някой „припадне“ (изгуби си точките), останалите трябва да победят гада, защото ако всички наведнъж загубят… всяка надежда е загубена и Босът, който вероятно още не са разкрили е победил. Ако групата спечели обаче, всички припаднали се връщат, като закриват едно от уменията си и три от своята кръв. Всеки герой започва с девет кръв. Тоест, всеки има три „живота“, преди да си отиде завинаги и да бъдезабравен из коридорите на най-ненорманата тъмница, в която е влизал.

Заключение

Dungeon Fighter e едно дебилно и шантаво приключение, по време на което ще се скъсате от смях. Играта изглежда несериозна и в известна доза не е, но това не трябва да ви кара да мислите, че е елементарна, или дори лесна. Предполагам, че ще можете да победите играта веднъж на всеки три изигравания – и то само ако играете на най-лесната трудност. Елементарна не е, защото освен постоянното ненормално мятане на зарове, в играта има и солидни механики. Центърът на Dungeon Fighter обаче е запазен и всичко се върти около мятането. Тоест, ако има един човек, който да следи какво се случва и да „модерира“ геймплея, мисля че няма нужда да се обясняват всичките правила на нови хора в хобито. Тоест, нужно е само да се казва какво и как трябва да се мята, докато не изникне някое изключение. Dungeon Fighter е страхотна парти игра за 4 или 5 човека и въпреки, че играта може да се играе и от двама играча, не мога да ви препоръчам този вариант, защото това си игра за весела компания.

Преди да тръгнете да си купувате играта имайте предвид, че трябва да я приемете за това, което е – хвърляте зарове и не знаете къде ще попаднат тези непредвидими кубове. Не я възприемайте сериозно и се отпуснете. Да, вероятно ще ядете пердах във всяка една стая от тъмницата, но това не трябва да ви спира да си изкарате страхотно и да се подигравате на абсолютния провал на приятелите си… с най-добри чувства, разбира се. Което ме отвежда на другия полюс – през цялото време ще сте инвестирани в инфантилните простотии, които играта ще кара играчите да правят и ако точно когато някой гад ви постави в на пръв поглед невъзможна комбинация от ужасни условия за мятане… някой вземе, че успее да уцели десятката… тогава всички ще избухнат в радостни викове и ще си дадат „пет“. Мисля, че само в една-две игри в практиката ми като геймър съм „давал пет“. В реалния живот, това за мен е неловък ритуал, но в Dungeon Fighter излиза като най-естественото нещо, което мога да направя, след като с последни сили последният оцелял от компанията успее да убие Босът, и то с най-отчаяното мятане, което злобната игра му е хвърлила!

ПЛЮСОВЕ:

  • Смешен, пародиен и почти напушен арт
  • Оригинални и функционални компоненти
  • Забавление в най-чиста форма
  • Солидни механики

МИНУСИ:

  • Играта е истински добра с 4 или 5 човека
  • Изисква конкретно настроение

Ако тази страхотна хаотична игра ви звучи като нещо, на което вашата луда компания би се изкефила, можете да си купите играта, като кликнете на бутонa отдолу.

Dungeon Fighter

Източник на повечето снимки: Boardgagemgeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers