събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Doodle Rush – Ако можете да рисувате… тази игра не е за вас!
Doodle Rush – Ако можете да рисувате… тази игра не е за вас!

Doodle Rush – Ако можете да рисувате… тази игра не е за вас!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Израснал съм с всякакъв вид игри с молив и хартия, като една от любимите ми детски такива беше онази, в която всеки рисуваше различна част от тялото на разни чудовища.

През годините ми на геймър на съвременни игри така и не се сблъсках с игра за рисуване. Да, гледал съм ревюта на много такива игри, но никога не съм имал шанс да пробвам една от тях. Doodle Rush е първият ми сблъсък с този тип и мнението ми в никакъв случай не може да бъде сравнително.

Doodle Rush е елементарна игра. Всеки играч получава шест табла и един маркер, след което си тегли две карти. На всяка карта има написани 3 думи. Както се досещате, тези шест думи трябва да бъдат нарисувани на шестте табла.

Къде е врътката? Ами… имате точно 1 минута да изрисувате и шестте думи! Колкото успеете толкова. След това играта не спира. Обръщате часовника и… настава истински хаос!

Всички едновременно се опитват да познават картинките на другите играчи. Когато някой познае ваша дума, вие трябва да му дадете плочката. В края на играта на него му е 1 точка, а на вас не ви е „-1“. Целта ви е все пак да се освобождавате от вашите плочки.

И пак – за всичко това имате точно 1 минута.

Ако все пак не успеете, часовникът отново се обръща и можете да си дорисувате каквото не сте успели, а ако желаете можете да си смените думите с друга карта.

И така – общо три пъти, след което се гледа кой колко плочки има познати и изважда от този резултат неговите непознати плочки.

Думите понякога са елементарни и се рисуват бързо – като „телефон“ или „катинар“, но друг път са неща като „Леля“ или пък „Жана Дарк“. Ако това ви е твърде лесно, можете да обърнете картите на другата страна, където ще откриете по-сложни неща и често концепции от типа на „въображение“. Те, ти булка, Спасов ден.

В началото си мислих, че тези, които рисуват добре ще се справят по-силно, но всъщност тук се търси друго качество – не да рисуваш хубаво, а да рисуваш бързо и разбираемо. Тук трябва да използвате бързото си въображението, за да успеете да пресъздадете думите пред себе си. Може да са само чертички, но ако стимулират правилната асоциация, значи сте си свършили работата. От друга страна, това е от онези игри, в които точките нямат никакво значение.

Заключение

Doodle Rush не е нищо оригинално, но за мен е повече от достатъчна. Това е изключително забавна игра, в която колкото сте по-зле с рисуването, толкова по-безумно забавна ще стане играта. Тук никой не може да ви съди, че не можете да рисувате, защото времето, което ви е дадено не е достатъчно за никого да блесне. Играли сме с хора, които могат да рисуват, но дори и те изплескваха всякакви абсурдни драсканици.

Разбира се, в кутията ще откриете класически кофти маркери, които ще изсъхнат бързо, но те са евтини и се намират навсякъде. Също така, колкото и да търкате плочките си остават леко черни от маркерите, но е нищо, което малко спирт не може да оправи.

Друго какво да ви кажа – играта е очевидно безумие. Тотално препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

  • Нищо оригинално… но не е и нужно

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.