петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Desperados – уестърн игра на сляпа баба
Desperados – уестърн игра на сляпа баба

Desperados – уестърн игра на сляпа баба

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Уестърн тематиката винаги е била нещо актуално, било то десетки години след излизането на уестърн класики на пазара. Ако питате който и да е човек, едва ли ще се намери такъв, който да не знае значението на думата каубой и факта, че всеки каубой винаги носи поне два пистолета със себе си. И че има кон. И че е много готин. Дори и във времена като днешните, в които вече почти всички касови екшъни са фентъзи базирани, често се намират привърженици на каубойската идея. Разбира се, това не подминава и света на настолните игри, така че нека хвърлим поглед на нещо сравнително ново и интересно.

Можете да видите нашите ревюта на други уестърн игри.

Nowheresville Colt Express

Desperados

Става въпрос за настолна игра и знам, че сте много изненадани от това съобщение, но ми се случва понякога да пиша и за такива неща. Настолната игра Desperados на Argentum Verlag е до голяма степен вдъхновена от филма Desperado с Антонио Бандерас или поне с такива впечатления останах, свързвайки някои елементи в играта със заглавието на филма или с петте минути, които всеки път успявам да хвана от него(последните 5-10). Основната идея на играта е доста интересна – всички срещу един, бандитите срещу маршала и неговите шерифи. Вашата цел като бандити е да играете екипно и да крадете от където ви падне по възможно най-безсрамния и неочакван начин, а целта на маршала е да ви вкарва често в затвора и да ви проваля плановете по един или друг начин. Може да не е нещо ново, но аз поне приемам тази идея като нещо нестандартно и разнообразно за момента, а за в бъдеще времето ще покаже.426

Играейки играта, няколко неща ми направиха силно впечатление и понеже целта е да ви опиша всичко максимално точно, ще се опитам да ви въвлека в атмосферата, която се получава по време на игра. Нека започнем от самото начало, а именно с…

Правилата

Отваряме книжката с правилата и четем. Четенето продължава около час до час и половина (за десетина страници текст максимум, и дори не е на китайски) и полезната информация от него се свежда до по-малко от половината игра. За да съм по-точен, ще спомена само няколко примера за тази доста добре компресирана и орязана представа за играта. Когато някой обира банка, взима плочката на банката от борда и… нищо друго не пише? Другите 10 плочки, които се заделят в началото на играта не се ли използват за допълване на празните места по картата? Казва ли ти някой, в правилата не пише какво се случва. Кога се движат тези шерифи, които трябва да помагат на маршала? Кога се изиграват тези дискове с действия, когато се сложат или в края на хода? Има много неуточнени неща и трябва да призная че е доста дразнещо за някой, който иска да научи възможно най-бързо как се играе.427

Също така, много правописни грешки! Не съм очаквал такова непрофесионално отношение към правилата на играта. По-добре да бяха махнали правилата и да имаше само едно съобщение вътре, което да казва „Направете си сами правила”. Честно, направо си помислих да не се занимавам повече с тази игра, защото предчувствах същото отношение и към геймплея и дизайна, но в крайна сметка реших да пробвам да си доизмисля правилата и да изиграем поне една игра за проба. Това беше много добро решение, защото играта се оказа доста приятна и интригуваща, нещо което въобще не очаквах от нея. В тази връзка, нека поговорим за основата на играта.

Блъф

Играта е базирана на блъф и програмиране на ходовете, два механизма с широко приложение последно време. Програмирането на ходовете не е нещо специално в играта, използван е абсолютно стандартен подход към този механизъм – всеки играе карти с лицето надолу и след като всички са готови, обръщате картите и движите. Всичките преговори между играчите обаче, всичките разпръсквания по картата и бягства по тъча, всичките напечени ситуации и разминавания с маршала правят ситуацията много динамична и наистина е много трудно дори да предположиш кой какво ще направи в даден момент. Хубавото нещо, което дизайнерите са направили в случая е, че са се сетили все пак да включат по едно дискче на играч, за да имат шерифите време за реакция, време да стигнат до мястото на дадения обир. Това работи много добре – не дава възможност на бандитите да направят атаките си още в първото си действие, защото ако направят така, възможността за противодействие е голяма и си увеличават много шансовете да бъдат вкарани в затвора. Вместо това, те трябва да издебнат момента и мястото, така че всичко да сработи по план, но дори тогава не е сигурно, че шерифа няма да им е дошъл на гости преди това.429

Щеше ми се да има малко разнообразие в изиграванията от ход на ход, някакви събития или просто нещо като умения, но дори без тях може да се каже, че играта работи изключително добре и надлъгването което се получава е доста завладяващо.Това води и до най-силният елемент от играта, нещото което ме впечатли по някакъв начин и кара играта да изпъква сред останалите блъф игри – не се налага да лъжете някого в очите, за да блъфирате, достатъчно е да гледате в определена част на картата, докато планирате хода си на съвсем друг място. Този вид индиректна интеракция е нещо ново за мен, но ми беше много забавно докато съм маршал да наблюдавам кой на коя посока гледа, да се опитам да разпозная действията на играчите и целите им, а в останалото време да се разминаваме постоянно от град в град и да се дебнем. Сигурен съм, че и за другите е било така – смеейки се вътрешно гледат към един град, а в картите си вече са заложили маршрут на съвсем друго място и приготвят дискчето за кражба.

Заключение

Да си призная, за първи път играя такава игра и не мога да кажа нищо лошо, голяма веселба е – всички ти бягат, ти ги гониш, вкарваш в затвора и после им забраняваш да стъпват в града (шерифа е идеален за хора със садистични нагласи). Дори мога да кажа, че освен големите забележки относно правилата, играта е доста преиграваема и достатъчно добра за да остане в колекцията ми засега. Харесва ми уестърн темата и как е реализирана, елементите са тематични и не си пречат един на друг, както в други игри. Като цяло, една много добра игра за блъф и малко загадки, която да запълни вашето свободно време.  

 В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

1. Игра с най-лошо написани правила
2. Най-интересна каубойска игра
3. Най-интересна блъф игра

Ако случайно сте играли Desperados и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

Дарение за сайта
Магазинът, в който се тества.

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!