понеделник, ноември 20, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Dark Age Z – най-различната зомби игра, която съм играл
Dark Age Z – най-различната зомби игра, която съм играл

Dark Age Z – най-различната зомби игра, която съм играл

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Това е игра със зомбита. Стоп! Не прибягвайте до заключения. Това е… различна игра със зомбита. Всъщност, като цяло това е една от най-различните игри, които съм играл. В повечето случаи това не говори добре, но тук мисля, че Smoothie Games са се справили отлично. Играта е тежичка откъм правила, но са сравнително лесни за обясняване, с изключение на едно-две нещица. Ох… толкова много неща могат да се кажат за Dark Age Z. Ще се опитам да не навлизам в подробности, а да ви разкажа основното усещане, което ви носи тази особена, но силно тематична игра. Като заговорихме за темата. Това е…

Най-ненормалната идея за зомби игра, която съм срещал

Отново. В най-добрият смисъл.

pic2200089_md

Играчите са управници на средновековни кралства, които враждуват помежду си. По някое време се появяват орда от зомбита и всички се принуждават да работят за известно време заедно, за да спрат нашествието. Ето и ненормалната част – зомбитата всъщност са от съвремието, а сред средновековните кралства се появява портал, който запраща всички тия оригащи се същества обратно в миналото. Съответно, тези зомбита носят със себе си „реликви“ – я пищови, я мотори, я бинокли и фенери…

Какъв е тоя портал? От къде се е взел? И защо изобщо има зомбита в съвремието? Тези въпроси нямат отговор, но и няма нужда. Цялата тази абсурдна ситуация придава гротескно усещане и прави една клиширана атмосфера в нещо малко по-интригуващо. 

Като казвам абсурд и гротеска, не си представяйте, че играта е пародийна. О, не! Играта си е сериозна и направо мрачна. Странното е, че по принцип не си падам по този тип илюстрации, но тук те са толкова детайлно пипнати, че всеки компонент крещи „професионализъм“. Честно, кефи ме. Но не бих препоръчал да се цъка с деца.

В началото си мислих, че цялата тая напушена простотия е излишна и нагласена. Не е ли могло да направят обикновена игра със зомбита и толкова! Ами… всъщност темата работи. Да, колкото и да е странно, всички механики се сработват отлично с историята и разиграването на играта. Нека се аргументирам.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Всеки играч е принуден да работи със съседите си. Казвам „Принуден“. Не е като в Between Two Cities, която се появява на пазара в Есен и в която всеки строи градове със съседите.

В Dark Age Z вие ще трябва да се съюзите със съседите си, за да не навлязат зомбитата твърде много във вашата крепост, но ако някой играч вземе, че стане твърде силен, значи е време да избутате най-добрите му войници от крепостта право в драпащата пред портата гризалня на мозъци.

Да, в играта има много прецакване. Да, в играта има много зомбита. Има и много бой. Ще кажете, е те това е класическа америтраш игра. Всъщност…

Dark Age Z бие към евро игра

20150925_223511

Доказателство номер 1 – Играта се печели с точки.

В играта ще печелите и губите точки през цялото време. Дори ако зомбитата успеят да преминат през защитата ви, вие просто губите точки. Никога няма да излезете от игра. Въпреки това си е доста страшничко да загубвате точки, особено ако зомбитата, които нападат са от по-мощните.

В началото на играта, всеки си избира едно от 5 възможни кралства. Всички са еднакви с изключение на тесте от 4 карти мисии. Всеки си поглежда тестето и си избира една от картите, която ще използва в играта. Едната мисия се изпълнява в края на играта и носи най-много точки, други две мисии се изпълняват всеки ход, а последната се изпълнява всеки път, когато условието, написано на картата се случи.

Открихме, че мисиите не са добре балансирани, защото някои са твърде ситуационни, а други се изпълняват сравнително лесно. От друга страна, това само придава дух на играта и слага мишена на гърба на този с по-лесната мисия.

Доказателство 2 – Управление на ресурси

Зомбитата в играта са карти, които се теглят всеки ход. На всяка карта пише колко живот има едно зомби, колко зомбита са като бройка, каква им е скоростта и колко щети ще направят.

Скоростта на зомбитата няма особено значение при по-малко от 4 играча. Щетите могат да бъдат 1 или 2, като това се умножава по бройката зомбита, които минат през барикадата ви от войници.

Между всеки двама играчи се поставя табло с пет нива. На всяко ниво играчите ще се опитват да слагат войници, които да защитават крепостта от вълната зомбита. С други думи, всеки играч ще се опитва да защитава заедно с играча отляво и играча отдясно. Ако зомбитата успеят да преминат, и двамата губят еднакви точки (освен ако нямат щитове, за това отново след малко).

Зомбитата са… черни кубчета. Евро ол дъ уей! Когато разберете бройката им от картата, слагате толкова кубчета пред всяко табло с войници, готови да навлязат в крепостта.

20150926_001539

В играта има два вида действие – Единият вид ви изисква ресурс „command tokens”. Другият вид придвижва зомбитата с едно поле по специален трак. Когато този трак стигне финала, играчите не могат да играят повече действия и минават в следващата фаза.

Действията, които ви изискват ресурс „Command Tokens” са написани на дъската и са неща от типа – теглене на карти с войници (които да слагате в крепостта), теглене на реликви – предметите от бъдещето, както и лекуване на войници. Има и още няколко. Хитрата част е, че всеки път щом направите някое действие и похарчете нужните ресурси, цената за следващо такова действие се покачва. Още по-интересното е, че този трак не се рестартира всеки ход, а изискванията само леко поевтиняват.

Действията, които предизвикват движението на зомбитата са слагане на войник от ръката върху една от двете дъски, играене на карта, почиване и вземане на един „command token”, Както и пасуване. Който пасува пръв има избор от два командира, които са супер мощни, но имат конкретно място, където могат да бъдат поставени.

Войниците са три вида – бронзови, сребърни и златни. Бронзовите са обикновени рицари с мечове, сребърните са стрелци, златните са конници. И трите са изключително различни и вършат работа в конкретни случаи.

Когато зомбитата нападат, те започват да се движат надолу към крепостта ви, като минават зоните на таблата между играчите една по една. Първо, войската ви нанася удар и премахва брой зомбита, после зомбитата премазват войската ви и преминават на следващата.

Когато теглите карти с войски, може да ви се паднат с различна атака. Някои имат по-малко, другите повече. Обикновените рицари имат принципно най-много атака, но когато зомбитата ги победят, всяка карта се преобразува в две зомбита. Стрелците имат най-малко атака, но могат да нападат и съседни полета. Те се преобразуват в едно зомби. Най-силните (нв общия случай) – златните карти, са конници. Те се срещат най-рядко в тестето. Те правят средна като сила атака, но преди да нападнат зомбитата убиват автоматично едно зомби, независимо от това колко живот има. Освен това, конниците не се превръщат в зомбита.

Всяка единица може и да се подобрява. Всяка карта има допълнителни числа. Трябва да платите с определен вид карта войска, като я ползвате за ресурс и можете да подобрите някоя от своите войски пред стената, като добавите тези числа към атаката. За да го направите обаче, първо трябва да сте вдигнали определено ниво в замъка си… което също се плаща с карти войска.

Както виждате – войската ви е както войни, така и ресурс. Като добавите и “command token”- ите, това си става сериозна игра с управление на ресурси.

Доказателство 3 – Трудни стратегически решения

20150925_223506

Това е типично за евро игрите, а тук се среща доста често. В края на хода вземате определен брой карти войска и определен брой “command token”-и , които се определят от вашите действия предния ход.

Когато поставяте войска, можете да изберете дали да направите тази войска лоялна на вас или на съседа ви. Ако я направите лоялна на вас, всяко убито зомби ще ви носи точки. Ако я направите лоялна на съседа, няма да ви носи точки, но в края на хода ще ви донесе някакъв бонус, който зависи от мястото, където е позиционирана войската. Бонусите могат да са теглене на карти, command token-и, защита от зомбита.

Въпреки тези елементи, които вкарват Dark Age Z в тежкия евро влак, има едно абсолютно неопровергаемо нещо, което е типично за сериозните америтраш игри.

Защо все пак Dark Age Z си е Америтраш игра?

20150926_001532

Причината е само една – играта е фрашкана с директно прецакване. Не само стимулира играчите да си правят гадости, но даже и ги награждава. Често ще се случва да изберете да провалите защитата на някоя стена и да предпочетете и двамата да изгубите точки, отколкото другия да спечели твърде много. Ако видите, че някъде на някоя конкретна позиция, играч има напълно подобрена единица, барабар с командир, просто няма как да не се опитате да поправите този проблем. Всъщност, това изобщо не е трудно.

Най-честият начин за прецакване е така нареченото „избутване“. Винаги, когато слагате нова войска, вие я слагате най-отзад на веригата и ако местата са запълнени, вие избутвате всички напред, което ефективно изстрелва най-предния в лапите на зомбитата. Да, той се бие с тях и ще вземе 2-3 в гроба си, но след това всичките подобрения, които собственикът му с пот на челото му е сложил си отиват.

Освен това е време да обърнем внимание и на картите „Реликва“. Реликва от бъдещето, по-скоро. Това са предметите, които намирате в зомбитата. Поне тематично. Механично, харчите „command token”-и, теглите две от едно тесте и си избирате една.

Всяка карта „реликва“ е тотално счупена, но някои са дори по-изтървани от други. Който ме познава, знае, че аз обичам елемента с „всичко е счупено“. В тази игра го обичам особено много. Някои карти директно преобразуват командири и армии в зомбита, други добавят зомбита, някои свалят точките от убитите зомбита и така нататък. Вярно е, че повечето от картите са с избор – или нещо малко хубаво за вас или нещо кофти за един или повече от останалите играчи. Ако сте като мен, винаги ще предпочетете второто!

В играта обаче има две кофти  неща, които не могат да се пропуснат

Първото е символиката с армиите и подобренията. Много време ни отне и постоянно бъркахме какво е нужно за подобряване на кралството и какво за подобряване на армиите. И двете са много близки като символи и все още не съм сигурен, че съм ги схванал точно както трябва, защото и в книжката не е обяснено много ясно.

Вторият проблем е броят на играчите и времетраенето. На кутията пише, че играта е дълга 30 минути на играч. Нашата първа игра отне 3 часа. А бяхме само трима. И по принцип ние сме бързи играчи. Да, това ни беше първа, но колкото и да го мисля, няма как да свалите времето под 45 минути на играч. Според мен играта е идеална с трима, защото така сте във взаимодействие с всички играчи, въпреки, че и с 4 има интересен момент, в който всеки има човек, с който не се сблъсква… на теория. Тогава повечето гадости от картите вероятно ще отидат към него. С 5 човека не съм играл играта и никога няма, защото ако започнем в петък да играем… гледам да обръщам внимание на семейството си събота и неделя.

Един от 4-те боса в кутията!

Един от 4-те боса в кутията!

В играта има страшно много неща и аз само леко засегнат повърхността на това, което можете да срещнете в тази тежка кутия пълна тайни… ъ… прекрасни компоненти. Не съм обяснил много неща – как работи скоростта, какви са действията, както и как всяко зомби закрива част от предното зомби и си увеличава статистиките, ефективно правещо играта по-трудна всеки ход. Дори не говорих за босовете, които не са чак толкова по-трудни от обикновено зомби, но пък имат кофти умения.

Но… нека си излея малко лигите в заключението.

Заключението

Dark Age Z е моят тип игра. Пълна с тема, взаимодействие и счупени умения. Играчите са винаги ангажирани в това, което се случва, дори и да не е техен ход, защото вероятно и тях ги касае. В играта няма отпадане и се печели с точки, което сваля малко напрежението от възможно тотално унищожение. Играта е доста различно от всичко, което съм виждал и е интересна смесица между напълно хахава зомби тема с класическа директна конфронтация и солидни евро механики, които изискват доста мислене и планиране. Компонентите са чудесни, илюстрациите са професионални и детайлни.

Подозирам, че заради темата, тази игра няма да получи много любов, защото зомбитата се изтъркаха, но ако й дадете шанс, ще откриете, че тя кипи от свежест.

Въпреки, че се налага да работите със съседите, играта не е нито кооперативна, нито полукооперативна. Винаги на първо място ще стои въпросът как да спечеля повече от другите играчи и какво да сторя, за да ги прецакам тотално. В повечето случаи ще имате карти, които го правят директно и няма много да се чудите, но ако сте социален играч ще искате да си поддържате добре съюзници, за да не ви оплескат стратегията също толкова мигновено.

В играта има някои малки проблеми с правилата за подобрение и символите, които са избрали, но с това се свиква след първата игра.

Най-големият проблем за някои хора би бил времетраенето, тъй като това си е дългичка игра и с четирима би се проточила 3 часа. Заради това, а и заради начина, по който работят механиките препоръчвам Dark Age Z за трима.

Последно време се освобождавам от много игри, за да направя място на новопостъпленията от Есен, но мисля че Dark Age Z засега няма да мърда никъде. Играта е дълга и обикновено това ме кара да не ми се играе всеки път, но само когато се сетя за тази смахната зомби трепаница ми се ще пак да я сетне и да започнем да си стреляме рицарите с пистолети, докато яздим мотори. Това е от мен, играта е яка – потърсете я, щом излезе масово.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникално смахната история
  • Нетипични, но добри евро механики за зомби игра
  • Принудително сътрудничество със съседите… до известна степен
  • Счупени карти
  • Великолепни компоненти и илюстрации

МИНУСИ

  • Въпреки всичко, това си е зомби игра
  • Илюстрациите са мрачни и кървави
  • Неясноти с конкретни дребни правила
  • Играта е доста дълга

За още информация, посетете сайта на производителя, като кликнете на бутона отдолу. 

Smoothie games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*