петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Carpe Diem – Най-добрата грозна игра на годината… или обратно
Carpe Diem – Най-добрата грозна игра на годината… или обратно

Carpe Diem – Най-добрата грозна игра на годината… или обратно

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ravensburger, и в частност Alea, не са сред най-шумните компании, така че Carpe Diem не беше за масовата публика. Вместо това, само ние геймърите се вълнувахме от излизането й, и… както всяка друга игра на Ravensburger – няма как да я очаквате да се появи на масовия пазар. Причината е, че компанията разпространява игрите си с конкретни ексклузивни представители в различните страни, а в България, това са Комсед (които предлагат голяма част от Равенсбургските игри, но предимно детските и тук-там семейните).

Разбира се, винаги можете да откриете заглавията им в големи онлайн магазини, като Амазон.

Carpe Diem беше очаквано заглавие за 2018-та, по простата причина, че името Stefan Feld беше начело на кутията. А той, за разлика от Книция, не прави по 316 игри на година. Обикновено Фелд има една голяма игра всяка година и тук-там няколко малки. Forum Trajanum беше голямото Фелдско заглавие за 2018, но за жалост, то не получи голямата любов като някои от другите му големи игри в историята – Trajan, Castles of Burgundy, Bora Bora..

Carpe Diem мина като малкото братче на Trajanum, с ясната идея, че това е игра, която ще мине и ще се забрави, но може да се отчете към задължителните Фелдски игри за годината.

Това крещи за липса на всякаква сериозност към компонентите и козметиката на играта. Сякаш това е една посредствена игра, изработена с намерението за запълване на бройка.

Което е жалко, защото…

Carpe Diem е една от най-добрите игри за 2018-та. И това не е само моето шантаво мнение. Като за първи път, моята хахава влюбеност към особени игри се подкрепя от повечето колеги в световен мащаб. Carpe Diem е наистина отлична игра, която в огромното море от клишета и безумни стереотипи се разгръща като заглавие, което може да се помни години наред и да се нареди сред най-добрите Фелдови игри.

За жалост, за пореден път страхотна игра от Ravensburger и Alea получи класическото осемдесетарско визуално лечение.

Carpe Diem изглежда непростително, необяснително, непонятно, необятно, неморално, неадекватно, неквалифитетно и нещастно зле. Не е нормално най-важното нещо в модерния гейминг да бъде пренебрегнато – „шаренкото“. Това е нещото, което продава. Това е нещото, което се хваща от пръв поглед и това е нещото, което се помни, дори и да си забравил правилата.

Е… предполагам частта с помненето са я уцелили, защото никога няма да забравя как поне един човек не се е сетил – хубаво де, може и да нямаме пари за художник, ама айде да седнем и да плеснем 10 картинки на Илюстратор. Поне няма да изглежда като това зелено ако, което продаваме на хората.

От един от най-запалените евро фенове, които познавам чух, че играта не била толкова зле, защото той е виждал и по-лошо изработени игри на компанията.

Съжалявам, но не е допустимо всеки път, когато вадя играта да се оправдавам за външния вид на това, което играем и да се обяснявам, че всъщност играта е добра и трябва да й се даде шанс. Това не е моя лична игра. А ако беше, поне щях да си направя труда да прочета в интернет каква е разликата между жълто и кафяво, и зелено и тъмно зелено.

Carpe Diem може и да използва безумни очертания за нещо, което в някой евро фентъзи свят може и да мине за арт, но най-големият грях на производството е в цветовете. Тук те са толкова близки, че дори и да нямате затруднение с различаване на различните цветове, пак ще се озорите първите си игри.

Особено впечатление правят двата вида плочки, за чиито гърбове са използвани два различни отенъка на зелено – тъмно зелено и малко по-малко тъмно зелено. Е… Е… Е!

Окей, уточнихме – играта изглежда зле. Толкова ли е добър геймплеят тогава, че да прескочи тази яма и да се качи по стълбата на топ игрите за годината?

За мен – да.

Ако сте фенове на Фелд, или – Фелдове, тогава знаете какво да очаквате – тук има повече от същото – изграждане на табло с плочки, салата от точки и пасивна агресия.

За мен Carpe Diem е произведение на човек, който е изпипал майсторството си и е създал перфектно творение според своите стандарти, като е използвал талантите и познанията си до този момент.

Тук можете да усетите Castles of Burgundy, заради ефектите от сградите, които строите като пъзел пред себе си, но избягвате дългочасовата мозъчна инквизиция. Играта лъха и на Trajan с множеството мини игри, които по някакъв начин са обвързани, но избягвате повечето дървени правила, които биха отритнали новите играчи.

Всъщност, тук има още едно нещо, което се носи от Trajan, макар и да не е съзнателно – кръговото избиране на действия, без да е толкова мъчително като сраховитата манкала.

Опа. Съжалявам. В Carpe Diem няма кръг. Тук има някаква необяснима пентаграмна структура, според която си избирате действията.

Идеята е, че вървите с човечето по пентаграмен модел – по стрелките. Можете да се движите с едно поле и винаги имате избор от две посоки – наляво и надясно. Пентаграмът е така построен обаче, че няма никакво значение дали се движите в кръг или по линиите на пентаграма. А ако се движите по пентаграма не е особено лесно или интуитивно да видите няколко хода напред. За щастие обаче, пентаграмът е така нарисуван, че можете да го пренебрегнете и просто да се движите в кръг.

Дори Стефан Фелд си призна, че не се е сетил за това с кръга. Уиърд.

От тук нататък имам само хубави неща да говоря. Промис.

Най-голямото предимство на Carpe Diem е в разнообразието. Всяка игра ще бъде коренно различна от предната, защото начините на точкуване ще са радикално различни за всеки.

  • Първо – всеки ще използва различно табло.
  • Второ – рамките на таблата се изграждат от четири случайни картонени… рамки. Всяка рамка дава конкретен начин на точкуване, който ще ви определи начина на строене на сгради
  • Трето – плочките, които ще се появяват по време на игра и които ще се опитвате да вземате ще излизат в различен ред.
  • Четвърто – и най-важно – картите за точкуване, които ще излязат ще са само малка част от голямото тесте, с което пристига играта. Освен това – как са подредени на таблото за точкуване носи цялата душа на Carpe Diem, а това – отново е случайно.

Няма да навлизам кой знае колко в правилата на Carpe Diem, защото Фелдовите игри не са тематични, а механиките трудно бих ви илюстрилал без да ги, ами илюстрирам.

Общо взето всеки си строи градче пред себе си, като събира плочки и ги слага в каркасонен стил. Всеки път щом затвори някоя сграда взема ресурси или други бонуси, като допълнителни точкувания, допълнителни плочки и още благинки, с които всеки запознат с Castles of Burgundy може да се припознае.

Тук фокусът е системата за точкуване. Да, da градиш селцето си и да правиш готини комбота е яко и задоволително, но ако не следите какво се случва на таблото за точкуване, загубата ви е гарантирана.

В началото на играта се слагат определен брой карти, които дават най-различни начини за точкувания – точки срещу ресурси, определен брой конкретни сгради или други неща, които сте си застроили в селото. В играта се точкува четири пъти.

При всяко точкуване – играчите си слагат един по един пулче между две карти – тоест, борите се за два вида точкуване всеки рунд.

Това може да бъде както изключително задоволително, така и безкрайно фрустриращо, защото за всяка карта, която не можете да изпълните – губите 4 точки.

Разбира се, има спасителен пояс – един от ресурсите в играта е хляб. Хлябът се взема трудно, но за всеки три хляба можете да изпълните всяка карта. Веднъж. Казвам веднъж, защото картите могат да се преизпълват няколко пъти и да вземате петкратно количество точки.

Да сте пръв във фазата на точкуване е по-важно от това да намалите въглехидратите си в личната си диета. Защото тук е трудно да изпълните едно точкуване, камо ли да имате избор между няколко. Поне след първия рунд. Усеща се развитие и може да се каже, че градите двигател на борда си, който да служи лоялно на борда с точкуването.

От друга страна – хейт драфтингът е в особено големи размери. Ако видите, че така или иначе ще загубите точки, винаги е по-добре да сложите на място, което ще бъде от огромна полза за друг играч. В моите игри винаги е имало потни ситуации с гризене на нокти, докато дойде моя ред и се надявам никой да не види как ще имам щастливата възможност да отбележа 15-20 точки, ако не ме запушат. И това не са само 20 точки. Това са на практика 28 точки разлика, защото ако не успея да сложа на това място, вероятно дори ще загубя точки.

Обожавам тази част.

И като казвам хейт драфтинг, събирането на плочки от централното табло също може да е доста агресивно. Всеки рунд излизат определен брой плочки и те са видни за всички. Бордовете ви също са видни за всички и ключът към победата е да следите кой какво прави.

Пример за хейт са „вилите“. В играта има вили, които по време на игра не дават нищо (освен ако не присъстват при картите с точкувания), но в края на играта могат да ви дадат около една трета от всички точки, но само при условие, че са завършени (тоест – затворени). Ако сте алчни и искате да ги правите все по-големи, това може да направи или счупи играта ви. Най-вероятно ще е второ, ако играете с опитни играчи, които ще ви отмъкват завършващите части.

Има още куп възможности за точкувания и най-хубавото е, че всяка игра вие не просто зависите от сетъпа, но и от решенията ви да следвате определен вид стратегии. Тук не можете да правите по малко от всичко. Обикновено ще се насочвате към точкуването по рамките, или пък по точкуване от кладенци (механика, за която не говорих). Дори картите за точкуване могат да не бъдат вашето основно фокусиране, ако имате начини да събирате хляб. Да, не можете да ги пренебрегвате, но може да не се фиксирате в тях, ако смятате, че можете да изработите друг, по-добър двигател.

С други думи – особено след средата на играта има известно количество мин-максване, но то не е толкова тежко като в Trajan, например.

Заключение

Carpe Diem е лека към тежка геймърска евро игра, в която темата е от никакво значение, а механиките блестят с една от най-ярките светлини на Стефан Фелд. Геймплеят е бърз (около час), плавен и динамичен, а с всеки изминал рунд се усеща надграждане както на възможности, така и на напрежение.

Множеството начини за отбелязване на точки, различните стратегии и почти безкрайните комбинации от подготвяне на играта, правят Carpe Diem в игра, в която нито едно разиграване ще бъде едно и също.

Взаимодействие има, и ако сте наблюдателни, това взаимодействие може да бъде агресивно, макар и пасивно. Все пак е евро игра.

Carpe Diem можеше и да бъде добра следваща стъпка за нови играчи, ако от Ravensburger и Alea се бяха постарали да не прилича на нещо неизвестно, което сте настъпали в дъждовна и кишова зимна вечер.

Визията е непонятно неприятна, а хората с проблеми в различаването на цветове ще влязат в горящ ад, независимо дали вярват в него или не. Чух нещо за второ издание на играта, в което оправяли някои от проблемите – артът и цветовете, както и безумната система за движение в пентаграмна посока. Ако това е истина, аз съм на опашката.

В общи линии, Carpe Diem е като влак от БДЖ-то – Да, изглежда ужасно и смърди от тоалетните, дори да сте в средата на вагона, но въпреки това винаги можете да разчитате на цветна и разнообразна компания. Както искате го разбирайте.

ПЛЮСОВЕ:

  • Динамични и интуитивни механики
  • Бързи ходове и бърз геймплей
  • Безкрайни комбинации от оригинално точкуване
  • Огромно взаимодействие, като за такъв тип игра

МИНУСИ:

  • Артът е по-зле от профилна снимка на китайска костенурка с мека черупка. Съществува, но пишка през устата.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers