събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Bronze – обективно добра игра
Bronze – обективно добра игра

Bronze – обективно добра игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Имах големи надежди за тази игра още от първия ми поглед върху нея при изложението в Есен. Изглеждаше като обещаваща евро цивилизационна игра… докато не прочетох правилата. Тогава осъзнах, че играта е нещо като пъзел състезание, което обаче по никакъв начин не отне от ентусиазма ми. Аз харесвам състезателните игри и особено много си падам по пъзел игрите.

Много е трудно да се обяснят правилата, а и никога не ми е било целта, въпреки че понякога залитам в тази лесна права.

Бронз е от типа игри, в които строите малък пъзел пред себе си и всяка карта, която се сложи там може да активира други карти. Умения по картите няма. Те просто ви позволяват да слагате кубчета по дъската в средата.

Въпросната дъска е случайно построена от различни плочки. Върху всяка плочка има няколко различни терени, а във всяка зона има различно разпределение на три типа сгради. Всяка карта от вашето табло ви позволява да слагате кубче върху определена сграда и определен терен. Ето и състезателният елемент – никога не можете да слагате кубче в плочка зад най-предното ви кубче. С други думи – да, можете да бързате напред, но каква полза, ако нямате къде да си „турите“ пустите кубчета.

А защо ги тургате? Няколко причини.

  1. Контрол на плочката. По класически тертип на механиката „контрол на територии“, играчът имащ най-много кубчета на дадена територия печели значително количество точки.
  2. Продължителна линия. Ако имате непрекъсната верига от 3, 5 или 7 кубчета в един ред, тогава печелите също немалко точки.
  3. Добър избор за столица. Всеки път щом някой стъпи върху нова плочка, той обръща толкова карти със столици, колкото са играчите. Той си избира пръв. Когато мине следващия – той си избира и така, докато се изредят всички.

Тези столици, за огромно за мен съжаление, не дават специални умения или начини да индивидуализираш играта си с изкривени правила. Те просто дават различни начини за отбелязване на точки в края на играта. Да, това ще ви насочи към определени стратегии и е добре да комбинирате тези столици със сходни неща (ала билетите в Ticket to Ride), но като цяло открихме, че столиците се повтарят. Освен това има и друг малък проблем. В началото тези столици ви помагат, да. Но към края вече е въпрос на пълна случайност какво ще се падне, дори и за първия играч. Може да излезе нещо, което вече сте направили, а може и да са пълни безполезници. Най-добре в случая е да се хейт драфти.

Фокусът е на две места – кубчетата на централната дъска и личния ви пъзел. Въпросният личен пъзел е фън за строене, защото искате да оптимизирате картите, така че да се комбинират най-добре за стратегията ви от столици, но от друга страна, заради правилата на поставяне на кубчета, ще искате да ги поставяте и по друг начин, така че да имате повече възможност за комбота от ходове. Има разсъждаване и тетрис.

Проблемът в Бронз е… Айде да минем на заключението и там ще помрънкам.

Заключение

Bronze е добра игра. Дизайнът е стабилен и балансиран. Компонентите са отлични, а артът е готин. Иконографията работи, а книжката е добре написана. Това е добра игра, нека си го признаем. Но добра, не означава непременно „добра“… ако ме разбирате. С други думи – Bronze е обективно добра игра, която обаче е толкова добре балансирана, че е обречена да бъде забравена. В нея няма нищо смело, няма УАУ моменти, няма обрати, няма нищо, което да ви остави запомнящо преживяване. Това е напълно абстрактна тактическа игра, в която се надпреварвате за точки. Да, ако трябваше да пична играта, точно това щях да кажа – щяхте ли да ми дадете пари?

Точно заради липсата на вълнуващи моменти, играта страда от липса на дълготрайност. За мен годността е и крайно ограничена, защото във всяка една игра ще виждате едни и същи ходове, едни и същи прийоми, едно и също усещане. Да, не е лоша и си струва да се вади от рафта от време на време… но в днешно време, океанът е твърде тесен, за да можем да си позволим такова нещо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Отличен баланс
  • Хитри механики

МИНУСИ:

  • Твърде добър баланс
  • Нищо особено вълнуващо
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.