петък, ноември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Barony – абсолютен хит в нашия дом!
Barony – абсолютен хит в нашия дом!

Barony – абсолютен хит в нашия дом!

Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Опитвам се да съчетавам домашното образование на децата, работата, хобитата и надеждите си, като обикновено в края на деня съм зверски изморена и с изпълнен на 28% списък със задачи:) Затова и напоследък не успявам да играя достатъчно от любимите ми стратегически игри, но пък имам все повече случаи да играя детски и семейни игри:) Тъй че се впускам в този сезон с голям ентусиазъм и се опитвам да извлека максимална полза от времето за игра - най-добре да се съчетава забавление и учене чрез игра!
Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Latest posts by Диляна Георгиева 'BigBoxTea' (see all)

Напоследък през ръцете ми минаха толкова много нови игри, че се чувствам като на шведска маса… Избирам и пробвам какво ли не, но нямам място в чинията да си сложа втори път от нещо… Някои неща имат по-хубав вкус. Други са като брюкселско зеле с чесново-малинов сос върху канапе от деструкторирана аншоа. Иначе казано – само по миризмата ги усещам, че няма да ми харесат. Или по кутията.

Този път новият ордьовър на масата беше “Barony”. И с това кулинарното ми отклонение приключва, за разочарование на всички, които досега следяха колко още може да продължи. Така. “Barony”. Уау!

pic2414579_md

„Barony” е игра, в която играчът, най-общо казано, трябва икономически и териториално да се разшири повече от опонентите си (и на практика – за тяхна сметка). Има голямо поле с различни по вид територии, което чрез градове, села, крепости и рицари, трябва да се завземе, като междувременно се спечелят най-много ресурси, които пък се обменят за точки, които пък… печелят играта! Но да започнем отначало. А именно – от компонентите.

20151022_232910

За любителите на двуизмерната геометрия мога да кажа, че полето се подрежда от плочки с форма на три обединени шестоъгълника. Всеки шестоъгълник носи върху себе си изображението на съответния терен – гори, земеделски площи, полянки (сигурна съм, че дизайнерите точно така са ги нарекли!), скали и водни басейни (Морета? Езера? Язовири?). Всеки вид терен има своите особености, с които не смятам да ви занимавам, защото към играта иновативно е приложена книжка с правила. Пък и играта е изключително логична – конете се дърпат и не щат да плуват, гадовете! А селата някак си не са особено стабилни, построени в средата на море.

В играта има страхотни, дървени, качествени фигурки за градовете (много големи!), селата, крепостите и рицарите. На всичкото отгоре дизайнерите са помислили за нещо, което не съм виждала в друга игра. Рицарите от всеки цвят са в мааалко по-светъл нюанс от сградите, така се откриват с един поглед и няма нужда да вдигаш фигурката с вторачен поглед към лампата, за да разбереш дали случайно не движиш крепоста си. Който е играл Age of Empires III: The Age of Discovery, знае за какво говоря. А същевременно фигурките са изпипани (но не прекалено!), ясни, конкретни и интуитивни.

20151022_225558

Останалите компоненти са доста малко – имаме зона за точките – съвсем опростена и елегантна, резюмета за основните действия за всеки играч и токъни с ресурсите. Единствено за последните мога да поспоря малко с дизайнера. Да, играта е много, много опростена откъм визия и правила, но тези ресурси мъничко ми липсват. Токъните с ресурсите просто повтарят типовете терени от полето на играта, като земеделските райони носят най-много точки, а скалите – най-малко. Въпросните „ресурси“ се явяват повече като нотариални актове за местността, от колкото като ресурси… Аз, като много голям фен на събирането на камъни, дърва, храна и т.н., наивно и упорито си тропам с крак и мрънкаво питам къде са ми картинките с ресурсите. Ми не е толкова трудно да се направят, пък! Въпросните токъни често сменят притежателя си поради разни минорни военни конфликти от селски тип, а при събиране на стойност поне 15 точки, могат да бъдат обменени за придвижване през зоната за точките. Тя пък е на три нива. При построяване на нов град играчът получава още 10 точки и „слиза“ на следваща позиция за точкуването, което пък променя необходимите за край на играта точки. Ако ви е твърде интересно за тази механика – отново – евентуално там някъде в кутията има и правила. Четете. Знанието е сила.

20151022_232904

След обяснениято на правилата първата ми мисъл беше, че отдавна не съм срещала игра с такова съотношение компоненти-правила. Обикновено има някаква пропорционалност, колкото повече видове компоненти, толкова по-усложнени правила. В „Barony” нещата не стоят така – правилата са супер стегнати и наистина малко. Имаме действия – или завладяваме (бием вече завладелия), или се движим, или подобряваме. И същевременно играта носи едно особено „шахово“ усещане – всеки ход е изключително важен и много зависещ от противниците. За всяко дребно нещо (най-често рицар), което не си забелязал навреме, си плащаш жестоко. И трябва много, много бързо да се ориентираш в обстановката, защото иначе хубавите терени ще ги гледаш само на картинка. Играта върви много гладко и хитро, а играчите могат да усетят наистина разрастването си и подобряването на благосъстоянието си… Или поне докато не дойде някой друг и не им вземе най-хубавия ресурс. Което, повярвайте ми, става често, но всеки път много боли!

Втората ми мисъл по играта е, че наистина ми допадна. Аз обикновено играя по-късно вечер, след изморителен ден с децата и твърде малко сън в последната една година. Твърде често се случва игра допълнително да ме измори или да ме приспи (наистина се е случвало, но предпочитам да не назовавам заглавия!). Има и игри, които успявам да изиграя осъзнато и да им се насладя. Но много рядко попадам на игри, които да ме разбудят и съсредоточат до такава степен, че след тях да се чувствам освежена. По някакъв много неусетен начин “Barony” успя да направи именно това. И ако наистина е вярна максимата, че доброто е онова, от което няма какво повече да махнеш, то играта наистина е добра. Праволинейна, много елегантна и стилна откъм геймплей и чиста, но не проста като правила, “Barony”е много подходяща за онзи тип играчи, които вече са цъкали няколко пъти “Ticket to Ride” и “Dixit”, но все още не смеят да разпънет пред тях Sid Meier’s Civilization. Определено не е от семеен тип, но носи много приятно настроение на едно по-високо ниво на търсене на решения и конфликти от обикновеното трепане с чукове, познато в някои други заглавия… Не ме разбирайте погрешно.

20151022_225603

Българското в мен сега отново и отново се надига и пищи, размахвайки разярен показалец: „Не може да им казваш само хубави работи за играта! Стига! Кажи нещо гадно!“. Да, но… не. Не мога да се сетя, наистина. Играта много ме грабна и реално се надявам да мога да я играя отново и отново. Темата (воюващи съседи барони) е съвсем ясна и добре представена в играта, геймплея отговаря, ако не и надхвърля заложените очаквания, а компонентите са качествени и функционални. Да, за да се нареди сред любимите ми заглавия, има нужда от доста повече арт и доста повече забавна част, но това е твърде вероятно да важи само за мен и да се стори напълно излишно за други видове играчи. Е, трябва да ми признаете, че все пак успях поне мъничко да недоволствам за нещо… Българското в мен вече е поуспокоено и може да иде да си дири нещо друго за плюене. И докато укротено дремва, да се възползвам тихичко да си кажа – „Barony”е чудесна и определено заслужава място във всяка домашна колекция игри. 

Както каза моята страхотна съпруга, играта е чудесна. Изисква много логическа мисъл и добро планиране. Усещането е по-скоро тактическо отколкото стратегическо. От тази гледна точка мисля, че играта е най-добра с двама, тъй като се опитвате да предвиждате ходовете на другия през цялото време. С 4 също е добра, но тогава ще е по-трудно да направите ясен и конкретен план без много риск. Може да се получи така, че един да е изключително прецакан, а втори да е оставен на мира и спокойно да си вземе победата. С две ръце обаче съм ЗА! Играта твърдо остава в нашата колекция! – BigBoxGamer

 

Магазинът, в който се тества.

За Диляна Георгиева 'BigBoxTea'

Диляна Георгиева 'BigBoxTea'
Опитвам се да съчетавам домашното образование на децата, работата, хобитата и надеждите си, като обикновено в края на деня съм зверски изморена и с изпълнен на 28% списък със задачи:) Затова и напоследък не успявам да играя достатъчно от любимите ми стратегически игри, но пък имам все повече случаи да играя детски и семейни игри:) Тъй че се впускам в този сезон с голям ентусиазъм и се опитвам да извлека максимална полза от времето за игра - най-добре да се съчетава забавление и учене чрез игра!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*