вторник, септември 29, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Tiny Epic Mechs – кратко ревю
Tiny Epic Mechs – кратко ревю

Tiny Epic Mechs – кратко ревю

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Като се има предвид историята на повечето Tiny Epic игри, някак естествено се породи шегата Tiny Epic Mehs още преди да сме я играли. И въпреки, че това не е напълно честно да се каже, защото играта има своите позитиви, трябва да се има предвид, че все още Gamelyn Games не могат да излязат с топ игра от този франчайз… с изключение, може би, на Galaxies.

Tiny Epic Mechs вълнува с идеята на биткаджийска игра с мекове. Адреналинното иху-аху се изпаравя обаче още щом прочетете правилата и осъзнаете, че това всъщност е Robo Rally с уж тактически сухи битки.

Първо – компонентите са типични за последните няколко игри на Tiny Epic серията. В кутията ще откриете отново Itemeeple-и. Тоест – човечета, върху които закачате предмети и оръжия. За пръв път видях това в Tiny Epic Zombies, а после и в Tiny Epic Quest. Все още смятам, че това е просто, но гениално решение и се надявам и други игри да подхванат идеята.

Освен тези неща, тук отново имате (като и в останалите им игри) микроскопични уникални дървени токъни. Да, трудно е да играете с тях, ако сте с дебели пръсти, но това не е минус, тъй като сме свикнали вече да работим с микроскоп в поредицата.

Картите са с добро качество, а илюстрациите създават тематично и вълнуващо усещане.

С други думи – компонентите са на високо ниво!

Геймплеят също е изчистен и се обяснява сравнително бързо, което е голям плюс и напредък в Tiny Epic игрите. За жалост, подредбата на играта е леко досадна по простата причина, че трябва сами да си подредите полето за игра. От това няма спасение, тъй като в тази малка кутийка няма как да се сгъне цяла дъска.

Концепцията на играта е очевидна. Всеки играч влиза в ролята на оператор на механичен костюм, като целта му е да намлати другите играчи.

И понеже това е „америтраш“ игра, в която мразите приятелите си, в идеята е вкарана и контрол на територии. Играта се печели с точки. Точките идват от контрола на териториите и от шамарите над приятелите ви.

Tiny Epic Mechs използва два ресурса, като менажирането на териториите ви дават доход на тези ресурси. С тях пък си купувате подобрения и оръжия, които да закачате за костюма си.

Ако пък искате да сте мега гъзари, можете да поемете контрол на УЛТРА МЕКА, който стои и ви чака сластно в средата на картата.

Геймплеят се върти около програмиране на действия. В началото на всеки рунд, вие ще програмирате четири действия, които са придружени с движения. Действията са събиране на ресурси, поставяне на стационарни оръдия, мини, купуване на подобрения и подобни.

Ако по време на изпълнението на програмирането се засечете с друг играч, квото било-било. Време е за ритници в зъбите. Звучи вълнуващо, нали? Ама не е.

По принцип не съм най-големия фен на случайността на заровете в много от игрите, но в жанр като този – зарът не би бил излишен. За жалост, тук са решили да направят битките предвидими, леко шахови и дори почти „евро“, защото цялата информация е видима през цялото време.

Принципът е камък-ножица-хартия. Не е нещо невиждано. Но е малко нетипично за жанра. Нападателят първи изразходва оръжие (ако е „скочил“ със специално действие върху противника може да използва по-силното умение на оръжието). След това защитникът използва едно от оръжията си. Ако това оръжие е по-силно от това на нападателя (спрямо схема тип камък-ножица-хартия), тогава защитникът използва по-силното умение. След това отговаря отново нападателят с изразходване на второ оръжие, което ако е по-силно от това на защитника – прави по-силното действие. И така, докато играчите изразходват оръжията си.

Битките са предвидими и не е нужно да сте умели тактик, за да прецените каквки оръжия да си купите. Тоест, очевидно е кой ще спечели при битка между двама души. Номерът тук е кой ще нападне пръв и кога ще се сгащите.

Въпреки че всички тези системи работят, аз съм леко разочарован от липсата на живец в битките, а биткаджийска игра с меланхолични битки афектират цялото преживяване на иначе една от най-изчистените игри в поредицата Tiny Epic.

Заключение

Tiny Epic Mechs не е най-лошата игра от поредицата. Всъщност е една от най-добрите. За съжаление, всичко останало след Galaxies за мен е почти на едно ниво (признавам, не съм играл Defenders и все още Tactics). Концепцията на Mechs е добра, правилата са изчистени и можете лесно да играете играта дори с нови хора. За жалост, най-важната част от играта – битките, могат да се сравнят с бенетарско литературно четене на описанието на хобитските градинки в първата част на Властелина на Пръстените. Това ме отказа да дочета книгата. Това ме отказа и да играя повече Tiny Epic Mechs.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Лесни за научаване правила
  • Itemeeple-ите никога не са били по-яки!

МИНУСИ:

  • Микроскопичен шрифт по уменията на картите
  • Zzzz битки

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*