вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Shaolia: Warring States – Непретенциозна тупалка със зарове
Shaolia: Warring States – Непретенциозна тупалка със зарове

Shaolia: Warring States – Непретенциозна тупалка със зарове

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Machi Koro е приятна игра, която въпреки публичния хейт, все още си харесвам. Space Base е високо ценена от мен игра. И въпреки че не съм играл Dice Throne, мога да предположа, че Shaolia влиза в тази цялата ниша от игри със зарове, които поставяме върху умения, за да бием конкуренцията.

Shaolia пристига с най-различни сценарии, но всеки от тях се различава само по сетъпа, който няма чааак такова значение. И понеже това е биткаджийска игра, каквито и модове за повече от двама души да ви пробутват не им вервайте. Shaolia си е чиста игра за двама със зарове.

Всеки играч получава голямо табло, върху което ще слага карти. Всяка карта има най-различни умения, но в общия случай или ви дава точки или пердаши опонента. Целта ви е King of Tokyo style – или да стигнете максималния брой точки (в случая 18), или да сте смлели опонента си.

В средата на масата се нареждат два типа сгради – общи, които теглите на случаен принцип и пазар с по-добри сгради, които обаче се строят по-трудно.

Трябва да призная, че частта с купуването на сгради е нещото, което ме отблъсква най-много от играта. Играл съм играта доста пъти и все още не разбирам защо е толкова сложна. Нека поясня.

Първо има фаза в която се купуват карти. Не се слагат пред вас. Само се купуват. Всяка карта от базовите струва едно злато. Можете да си купите колкото искате, но винаги теглите на случаен принцип. Всяка карта пък от пазара не струва злато, а три карти… което на практика е три злато. Донякъде схващам логиката, защото понякога оставаш с карти, които не искаш да строиш, но като цяло ми се строи леко тромаво правило.

По-тромавото правило обаче идва с фазите на игра. В първата фаза, както казах само купувате.

Във втората фаза, само строите. Сега можете да похарчите цената, която е написана на картата и да си я сложите на таблото. С други думи, за всяка карта плащате два пъти. За кратка и неглиже игра като тази, това усложнено купуване ми се строи излишно. Така… аз нямам решение за проблема и разбирам защо са ги разделили в две части (за да може да се запазят добрите карти и да можете да си ги строите по-късно), но в крайна сметка тези дизайнерски решения ми се струват доста първосигнални и е могло да се помисли повече и по в основи.

Започнах с мрънкалнищината, но от тук нататък повечето неща, които ще кажа са всъщност хубави. Повечето.

След като всеки си е сложил карти върху таблото е време за шамарене. Както във всички подобни игри, първо единият играч хвърля заровете си и ги наглася върху картите, а после другият. Играчите има по три зара, които ефективно са нещо като работници. Заровете могат да се манипулират (и то сравнително лесно) благодарение на офицери, с които лесно се сдобивате.

Както вече споменах, уменията са или биткаджийски или такива за събиране на ресурси и точки. Играта е доста разнообразна откъм тези умения, като особено по-добрите сгради предлагат вълнуващи комбинации.

Точките ясно – събирате и печелите. Шамарите обаче могат да отидат върху замъка на опонента (живота му) или върху сградите. Има сгради, които първо трябва да бъдат унищожени. Това е механика с пазачи, която често сме виждали в дуелните картови игри като Star Realms.

Споменах, че Shaolia е бърза игра. Объркал съм се. Shaolia може да е светкавична игра! Щетите се нанасят толкова скоростно, че само за четири пет рунда можете да сте завършили всичко. Това е както плюс, така и минус. Плюс е, защото просто разбърквате картите и започвате нова игра. Минус е, защото всичките тези различни фази на игра оставят впечатлението, че има някаква по-дълбока стратегия тук. А то няма – просто вземате първите възможни добри сгради и се почвате. В което… както казах, за такъв тип игра няма лошо.

Освен всичко това, в играта има „Trade Board”,  с най-различни умения (две от които са различни всяка игра) и там можете винаги да си набавите каквото ви е нужно… стига да имате сграда, която ви позволява да го правите. За мен е малко странно толкова голяма част от играта (поне като компоненти) да се активира само с няколко конкретни сгради… но от друга страна, всичко сигурно би било твърде предвидимо.

Заключение

Shaolia e непретенциозна биткаджийска игра със зарове, която в основата си не е нищо оригинално, но заради готините компоненти, арт и идея доставя точното удоволствие, от което понякога имаме нужда. На теория.

На практика, играта има няколко тромави правила, които забавят иначе чистото шамаросваме. Разбирам, че без тях Shaolia би приличала на всяка друга разхайтена тупалка, но какво от това? Сега всеки път щом я играя имам чувството, че съм забравил правило. Не че са много. На кент-купе са повече правила. Но на кент купе не забравям правилата. Защото са логични и интуитивни.

Има какво да се желае и в странната дължина на играта. Понякога с правилните карти може да продължи 10 минути, а друг път може и да се влачи 30-40 минути.

Сега… играта не е лоша. Бих я играл, когато някой я предложи. Но честно казано, едва ли някога аз ще бъда този някой.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти и арт
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Дисбаланс в дължината на играта
  • Твърде тромави правила и фази като за бърза биткаджийска игра

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers