четвъртък, октомври 22, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Orleans Stories – Какво пък е това сега и откъде се появи?!
Orleans Stories – Какво пък е това сега и откъде се появи?!

Orleans Stories – Какво пък е това сега и откъде се появи?!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Преди всичко ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на стандартния Орлеанс, тъй като тук ще бъде често споменаван.

Ревю: Orleans

Тази игра мина тънко и несигурно сред самосвалите с игри на 2019-та и почти никой все още не е чувал за нея. От една страна е странно, защото Orleans (на която е базирана), а дори и Altiplano от същата поредица на същия дизайнер изшиха геймърски свят с цигански шамар през зимата. Въпреки че Алтиплано не беше чааак толкова добре приета от всички (въпреки че аз смятам, че е по-добра от Орлеанс), то Орлеанс създаде суматоха и изяде редица слюноотделящи мега позитивни ревюта.

Защо тогава Orleans Stories подхожда с този плаващ маркетинг? Особено, когато играта се продава за около 150 лева и идва в огромно туловище. Причините са две. Според мен, играта е леко недовършена и второ… Защо?!

Не ме разбирайте погрешно. Orleans Stories е с твърди правила, които работят и достатъчно отделят играта от стандартния Orleans, но ъгълът, през който dlp прекарва играта ми се струва странен и нелогичен. И една друга игра направи тази година втора, почти идентична на първата си версия – The Voyages of Marco Polo, но там никой не си е правил труда да се опитва да представи игрите като нещо тотално различно.

Големият фокус на Orleans Stories са именно тези истории, които се състоят дори в името на играта. Това… още на ниво идея е трябвало да бъде срязано с голямата гилотина.

Orleans e игра, която се развива в средновековието и вие разнасяте ресурси наляво-надясно, за да получите точки – нали… стандартна „евро“ игра. Ако не сменяш сетинга, то как мислиш, че можеш да заплениш когото и да е с истории за събиране на ресурси през средновековието.

И въпреки това, в кутията на Orleans Stories ще откриете както всякакви карти с яко текст с излишна история, но и купища малки книжки със сценарии, половината от които отново изпълнени с банална приспиваща история. Ако ме познавате, знаете, че съм фен на темата и историята в игрите, но тук в Orleans историята е точно такава каквато очаквате – оцеляване в средновековието чрез събиране на ресурси.

Честно казано – и геймплеят се усеща като сървайвъл. Но ще стигнем и до него.

Кутията на играта е безумно огромна, като съдържанието вътре е купища картон и няколко торбички. Картонът ви е познат от първия Орлеанс, защото компонентите са АБСОЮТНО СЪЩИТЕ като оригиналния, като към тях са добавени още подобни с подобни илюстрации.

В кутията има готин инсърт за всички токъни, който се защипва със сгъващата се дъска и така дори да обърнете кутията нищо няма да се е разместило. Това е яко.

Книжката с правила е тотал щета. Не казвам, че правилата не са ясни, въпреки че малко го казвам. Проблемът основно се крепи в абсолютния хаос в разхвърлените правила между различни секции и различни книжки. В базовата книжка с правила има базова подготовка за игра и базови правила. В края на книжката има базова подготовка за сценариите и базови правила за тях. В книжката със сценариите също има подобни неща. Често ще изпадате във въпроси за сетъпа, правилата, вселената и всичко останало и ще падне злостно търсене из най-различните литератури.

Относно времетраенето на играта и това колко място заема на масата ще ви отговоря, че е горе-долу същото като в стандартния Orleans – Вечно и с допълнителни масички.

Казах, че играта не са я чували много хора. А тези, които са я чували така и не разбраха – сега това легаси ли е, кампания ли е, стори телинг ли е, караконджул ли е?

Всъщност… Orleans Stories е на практика две игри. Тоест – два сценария, по които можете да играете играта. Това е всичко. Разглеждайте Orleans Stories като Robinson Crusoe.

Проблемът обаче е, че Robinson пристига с шест сценария, а Orleans Stories с два. Още повече – при Робинзон, сценариите са тотално преиграваеми. В Orleans Stories… започвате да губите интерес след втория-третия път. Да, сценариите не са със скрита информация, която разкривате или някакви тайни, които да ви изненадват всеки път, но просто пътя, по който се постига победата винаги е един и същ.

Двата сценария се различават доста, но приликите не са малко също.

Ако трябва да определя по някакъв начин Orleans Stories с нещо познато бих я нарекъл състезателна агресивна игра с контрол на територии и непростителни подлости.

Няма сценарий, който да се усеща като „въвеждащ“. И двата са достатъчно месни, че да ги възприемете като стандартна игра. Въпреки това, според книжката е препоръчително да започнете от „The First Kingdom”.

За мен този сценарий е скучен, ненужно дълъг и бъкан с дразнители и малки проблемчета с неясноти в правилата.

Принципът тук е чисто състезание. Първият, който премине през няколко епохи е победител. За да преминете през епохи, трябва да изпълните конкретни изисквания.

Най-големият проблем (като цяло с Orleans) е, че тези изисквания са винаги едни и същи. Те са толкова конкретни, че начинът, по който ще ги постигнете всеки път ще бъде почти идентичен. Да, ще ползвате малко заобиколки с различни сгради и логистики, но в общия случай ще правите едно и също. Фактът, че всеки играч има собствена книжка е тотално изпусната възможност за индивидуални цели, които са различни. Така всеки път щяхте да можете да си разменяте книжките и да играете по различен начин.

Геймплеят на първата игра наподобява Orleans, но като цяло е едно постоянно лутане за събиране на ресурси без да обръщаш никакво внимание на останалите. Общо взето –  леко усложнен и тотално ненужен Orleans.

Това, заради което бихте искали да си вземете Orleans Stories обаче е – Сценария „Favor of the King” Това е брутално евро с агресивен и непростителен начин на игра – дори с елиминация, което е обикновено символ за америтраш „area control”.

Тук се борите за оцеляване, като на всеки четири хода трябва да сте изпълнили някои съвсем трудни цели. С други думи – вие трябва да сте фокусирани в тези цели през цялото време, защото ако не успеете да изпълните дори една –  аут!

Целите са наистина трудни, като не помага това, че на централната карта на масата ще се биете с другите играчи. О, да. В този Орлеанс има и битки, които работят отлично и създават сериозно напрежение.

Проблемът с отпадането е, че това е дълга игра – около три часа. Можете да отпаднете още в първия половин час. Поне няма да се прибирате с такси и ще си хванете градския навреме.

Ако оценявам само този сценарий, бих казал, че ми влиза в топ 10 за 2019…. НО! Както вече споменах, преиграваемостта е ограничена. И тук всеки път ще правите почти едно и също и сякаш играта бързо ще ви омръзне.

В началото споменах, че Orleans Stories изглежда недовършена. Причината е в това, че се забелязва очевидната липса на поне още 4-5 сценария. Не може в толкова голяма кутия, която струва толкова пари да си отрежеш геймплея до 3-4 разигравания. Разбирам, че вероятно ще излизат разширения със сценарии и че вероятно заради това са направили играта на този принцип – за да точат кравата до гроб. Само че не всяка игра е Smash Up и трябва да вложиш нещо повече и изключително в базовия си геймплей, за да не угаснеш още преди старта.

Заключение

Orleans Stories е странна и почти ненужна игра. Въпреки че Orleans беше супер хит през 2014-та година, вече минаха 5 години и не можеш да предложиш от същия салам, ама с малко повече Е-та. Да, кутията е по-голяма и механиките на моменти са по-различни, но компонентите са рециклирани от стандартния Orleans, а геймплеят макар и с различна атмосфера, не се усеща достатъчно свеж.

Най-сериозният проблем на Orleans Stories е преиграваемостта. В играта има два сценария, единият от които е муден и разхвърлен, а другият е брутален, агресивен и въпреки че аз съм му фен, той е твърде специфичен, за да можете да го повтаряте отново и отново.

Предполагам с времето ще пристигат още разширения и сценарии, но имайки предвид рехавия маркетинг, не особено добрите първоначални отзиви и като цяло ограничената преиграваемост в базовата кутия, няма да се учудя и хората да охладнеят към това, така или иначе нетърсено заглавие.

Трудно ми е да дам оценка на Orleans Stories. Очевидно нагласата ми е предимно негативна, но вътре има игра, хора. Има добра игра. Просто… не знам колко си заслужава тези пари.

ПЛЮСОВЕ:

    • Добър органайзер за всички токъни
  • Една от двете игри е ангажираща и вълнуваща

МИНУСИ:

    • Само два сценария, като и двата са с ниска преиграваемост
    • Разхвърлени правила
    • Компонентите се усещат рециклирани
  • Кой питаше изобщо за нов Orleans?!

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*