Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Понякога външния вид лъже. Често детайлните миниатюри и красив арт ни подвеждат, че играта ще е добра. Има случаи обаче, когато правило се обръща с главата надолу и играта пристига със скучен и, да не кажа, никакъв арт, никакви кой знае какви компоненти и на пръв поглед ти крещи с едно голямо „blah”. Да не говорим, че като видите на кутията да пише Queen Games това може да значе всичко. Това е една от най-непостоянните компании. Имат както отлични игри, така и бози с изтекъл срок на годност. Само че! Въпреки огромните безлични „meh” знаци и предразсъдъците към творенията на съмнителната компания, аз открих скъпоценен камък, който мина между капките на големите заглавия от миналата година и за който е крайно време да се говори повече.
Glux е абстрактна игра с почти никакви компоненти. Получавате огромен борд, който е разделен на квадратчета, като някои от квадартчетата са ограденис болднати граници. В кутията има още 4 комплекта в различни цветове кръгли токъни с разграфени точки от заровете. И пет торбички. Пет. За 4 комплекта. Хм.
Основната механика в играта е контрол на територии. Целта е в края на играта да имате колкото се може повече точки върху токъните си в оградените болднати места.
Правилата не биха могли да бъдат по-прости. Всеки играч разполага точно с 24 токъна. Токъните са двустранни и три вида. Те символизират зар, като едната страна на токъна показва едно число от зара, а другата – числото от срещуположната му страна. С други думи – 1/6, 2/5, ¾.
По време на хода си играч вади токън от торбичката и го слага на борда. За да го постави трябва да спази няколко малки правила.
- Трябва да е на ортогонално разстояние от друг ваш токън.
- Трябва да е на точно толкова разстояние, колкото показва другия токън
- Не трябва да има друг токън между двата (без значение дали е ваш или е на опонент)
- Мястото, където го поставяте трябва или да е празно, или да има точно един токън (от тук нататък, това поле е блокирано).
- Вие избирате страната на токъна, която ще сложите на борда.
Играта приключва, когато свършат токъните в торбичките, което обикновено е след около 30-40 минути.
Както забелязвате, в играта има доста блокиране и покриване на токъни. Като добавим и всеизивестния факт, че по принцип игрите с контрол на територии са си брутални, това превръща Glux в една от най-напрегнатите и непростителни абстрактни игри, които съм срещал. В тази игра трябва да сте агресивни! Всъщност, вие няма начин да играете по друг начин. За да сте успешни, вие не просто трябва да блокирате останалите, вие трябва да предвиждате ходовете им и да пресмятате вашите по няколко хода напред. Трябва да умеете да четете намеренията на противниците и да дебнете. О, да! Благодарение на механиката за слагане на токън върху друг токън, в Glux има МНОГО дебнене! Често ще се поставяте в патови ситуации с други играчи, когато все някой трябва да направи първата крачка. Това особено важи за играта с двама играчи.
Бордът за двама.
И тъй като го споменах – играл съм Glux и с трите й варианта – двама, трима и четирима. Въпреки, че борда е двустранен, като една страна е разграфена специално за двама играчи, мисля че Glux светва с колкото се може повече хора. Битката е много по-ожесточена, а геймплеят ще ви позачегърта мозъка в по-големи количества. Не. Играта не е изтощителна. Мисленето не е паразлизиращо, но определено е предизвикателно и „пъзелово”. Играл съм и с хора, които са склонни към аналитична парализа, но забелязах, че те нямат проблем с Glux, и най-важното – ние нямахме проблем с тях. Ходовете са бързи, предизвикателни и дори на моменти вълнуващи. Да, знам, това е абстрактна игра. Странно нали?
Заключение
Glux е една от най-добрите абстрактни игри, които съм срещал. Правилата са лесни и интуитивни, а напрежението и взаимодействието между играчите е на най-високо ниво. Да, играта е брутална и агресивна, но това не трябва да плаши обидчивите играчи, защото никой няма полза да навреди на някого само заради едното „навреждане”. Тук трябва да мислите за напред и понякога просто трябва да прегазите опоненти, за да стигнете до целта си… която в повече случаи е да прегазите други опоненти.
Това е игра, която можете да играете с абсолютно всеки – от истински геймъри, през такива, които рядко се докосват до настолни игри, че чак до пълни мъгъли. Можете да играете с родителите си – гарантирам ви, че ще харесат играта, все пак шансът е да са се скъсвали от табла и шах, така че лесно ще навлезат в Glux.
В началото си мислих, че борда е преекспонирано голям, но всъщност с всеки изминал ход, той се пълни и пълни, и ширината му позволява да следите всичко с лекота през цялото време.
Не знам откъде се пръкна Glux, особено когато е толкова нетипично за Queen Games да правят абстрактни игри, но мисля да си я закова в колекцията! Sъветвам ви и вие да направите същото.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни правила
- Бързи ходове, бърз геймплей
- Напрегнато и ангажиращо взаимодействие
- Подходяща за абсолютно всеки… който си пада по конфликтни игри
МИНУСИ:
- Може и да не харесате агресивния характер на играта
- Въпросът, който замести „Как са построени пирамидите” – Защо ми е петата торбичка!?
Източник на снимките: Boardgamegeek.com
Петата торбичка е грешка при окомплектоването 🙂 Стандартно са 4. При мен липсваше един лилав чип (1-6), а имах 1 повече от 2-5-ците.