четвъртък, октомври 22, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Detective Club – Най-достъпната парти игра. По принцип.
Detective Club – Най-достъпната парти игра. По принцип.

Detective Club – Най-достъпната парти игра. По принцип.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Често наричат Detective Club – „По-добрият Dixit “ и докато това не значи нищо за мен, понеже за мен почти всяка игра е по-добра Dixit, то бях длъжен да проверя каква е цялата тая врява.

Името на играта не е най-силната й черта, нека си го признаем. Това е една от онези игри, сякаш създадени от генератор, който смесва две банални думи в отчаян опит да създаде нещо запомнящо се. Detective Club звучи като 20 други игри, които без никога да съм ги чувал, имам чувството, че съм чувал.

И все пак, като прескочим очевидния недостатък, още щом отворите кутията ще откриете познатите огромни „Диксит тип“ карти с изумителени и шантави илюстрации. Артът не е чак толкова инспириран от инжектиране на течни гъби като в Dixit, което донякъде различава стилът и драматургията на картите и със своя мъъъничко го доближава до този на When I Dream. С други думи, илюстрациите са изпълнени отново с доста откачени идеи  детайли, но са доста по-конкретни от извратеното въображение на Dixit игрите. Това не е нито плюс, нито минус, но го има и е добре да го знаете.

И докато други игри с асоциации се опитват да приличат на Dixit, като Artbox например, Detective Club напълно зарязва тази идея и залита към блъфа в геймплея, които е почти на 100 процента взаимстван от Spyfall и A Fake Artist goes to New York.

Всеки играч има няколко карти със смахнати картини. Един от вас е „Разказвачът“. Той взема няколко тефтерчета, като на всяко тефтерче БЕЗ ЕДНО пише измислена от него дума. След това разбърква тефтерчетата и така всички ще видят думата БЕЗ ЕДИН. Този играч е конспираторът. Неговата цел е да заблуди останалите, че знае думата, а целта на останалите е да го открият.

Всичко това се случва не с въпроси и отговори, както е в Spyfall, нито с рисуване, както е в A Fake Artist goes to New York. Тук се изисква въображение и блъф.

Разказвачът взема една от картите си я поставя пред себе си. Това означава, че тази карта е обвързана с думата, която е измислил. След това следващият играч прави същото. Всичко се повтаря, докато всички играчи са поставили по две карти пред себе си. Сещате се, че конспираторът трябва да е доста изобретателен и най-вече наблюдателен, за да следва усещането на останалите карти. Другите играчи пък се опитват да не са твърде очевидни, за да не ги надуши конспираторът.

Най-интересната част в играта идва след това поставяне на картите. Разказвачът открито признава каква е думата и след това всеки играч, започвайки от ляво надясно трябва да защити картите си. Трябва да обясни защо е избрал точно тези две карти, като най-честото оправдание, което съм виждал е „Ми щото нямах други“. Понякога минава, почти винаги – Не.

Тук се изисква въображение „на място“ и ако не сте готови да импровизирате политически, след като очевидно са ви хванали в лъжа, може би тази игра не е за вас. Лично аз намирам Detective Club за предизвикателна, защото в почти всяка игра ще откриете, че всяка всички лъжат!  

След като всеки се е изредил в глупостите си е време за гласуване. Можете да играете с обсъждане и обвиняване преди гласуването, но играта ви позволява и да си го спестите, ако не се кефите на сочене на пръсти. Това е препоръчителен елемент в играта с непознати, защото може и да има обидени.

Гласуването се извършва отново по часовникова стрелка. Всеки гласува с токън, който поставя върху този играч, който смята, че е конспиратора. След като всеки е гласувал е моментът на разкритие, в който Конспираторът си признава. След като преминат шокът и изненадата, защото наистина твърде често ще се случва, се вижда дали и кой ще получи точки. Всеки, който е познал конспиратора получава по точки. Конспирaторът получава точки, ако никой или до двама са го посочили, а Разказвачът получава точки, ако Конспираторът е бил успешен. С други думи Разказвачът иска да помогне на незнайния от него Конспиратор, като му измисли не твърде сложна дума.

Заключение

Detective Club е вече първата игра, към която прибягвам, когато имам нужда от парти игра в заведението. Това е идеалната първа игра за нови хора или за кежуъл играчи. Това не значи, че не е за геймъри. Detective Club предлага достатъчно хитрини и малки вратички в правилата, за да завъртите интриги и да използвате правилата за вашите долни схеми. Да, това не е Avalon, Върколаци и подобни, в които ще се скъсвате от лъгане и обвинения, така че ако си падате по този по-агресивен подход на социалните игри, тази игра не е за вас. Detective Club е приятелска, добронамерена и макар също да изисква доза блъф и лъжа, то това няма да се отрази върху отношенията ви с хората около масата, тъй като игрите са бързи, а и всеки е за себе си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Зашеметителни илюстрации
  • Достъпен геймплей, подходящ за всяка компания
  • Изисква въображие и блъф

МИНУСИ:

  • Тефтерчетата свършват светкавично и трябва да си намерите заместители.
  • Като игра за въображение, името й е изненадващо скучно

Както винаги, играта може да се открие в магазина нашите партньори от Time2Play.  Препоръчват сега да купувате онлайн.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*