неделя, октомври 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)
Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)

Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)

Моят настолен Рим Част I: Ave Roma

 

Sylla (Сула)

231126

 

  • Автор: Dominique Ehrhard
  • Издател: Rio Grande Games, Ystari Games

Описание

В тази игра играчът отново влиза в сандалите на амбициозен римски Сенатор , който се бори с другите си колеги за запълването на властовият вакум оставен от доброволното оттегляне на кървавият пожизнен диктатор Сула. Сенаторите ще се опитат да привлекат любовта и доверието на капризния римски народ чрез удовлетворяването на всекидневните им нужди и защитата му от дебнещите опасности от природен и социален характер. Както и в много други подобни игри, сенаторите ще се осланят на помощта на помошници с разни умения и специалности – военни, религиозни и търговски представители.

Трудно е да се говори за обучаващата съставна част на тази игра, най малкото поради факта , който вбеси историка в мен – при положение, че според заявлението на авторите играта се развива през 79 година ПРЕДИ Христа, в играта има личности отбелязани като християни. Като цяло играта представлява непрекъснат аукцион, в който се надцаквате с опонентите си , но има и кооперативен елемент, в който сенаторите могат да загърбят своите вражди, за да послужат заедно на възвеличаването на Рим , чрез общо построяване на един от великите проекти . Чудесата на Рим.

Въпреки очевидните за един интересуващ се от римска история анахронизми, играта предлага доста голямо поле за вживяване в един упростен модел на римското общество, дотолкова, че някои я наричат “олекотена версия” на The Republic of Rome. Аз лично намирам малко общи неща между двете, но ми харесва усещането, което дава играта, че оперираш с ограничени ресурси, за да дръпнеш напред себе си и избуташ назад конкурентите си. Добро атмосферно усещане дава и ролята на Първия Консул (Първи Играч), който има значителна власт в течение на годината-ход в която е избран.

Механика

pic927474_lg

Откъм правила играта не е особено дружелюбна, тъй като всеки от етапите на хода , а те са 7, има своя механика, която не прилича на тази от друг етап, но ползва същите ресурси. Общо бих я нарекъл нещо като хибрид между декбилдър и аукцион. Защото основната задача на играча е да състави две множества – едното (по-малкото) са сградите, които дават определен ефект, и второто множество е от разнообразни видове помощници, които по същество са основният ви ресурс. С тях се решават кризите, с тях се надава за получаване на сгради и титлата на Първи консул, и всеки път като използвате този помощник в рамките на хода той се “tap-ва” и е неизползваем докато не почне новият ход.

Съответно цялата игра се върти върху събиране на оптималната комбинация от помощници в ръка. Другата важна механика е механиката на слайдърите на четири основни потребности на Римският народ – гражданска гордост, зраве, хляб (в случая по-скоро глад) и зрелища. Действията на играчите местят токъните обозначаващи тези показатели вляво или вдясно, като по този начин приближават или отдалечават положението на Рим от кризата в съответната сфера. Интересното тук, е че едни играчи имат изгода от това даден показател да навлезе в кризисно положение, защото когато това стане играчът с най-много спечелени жетони от определен вид, се смята за главен борец с кризата и получава точки престиж, а този с най-малко – се смята за нейн причинител  и понася наказание като губи точки престиж.

При това гаднеещият трябва добре да си сметне силите, защото е възможно в края на играта да му е по-изгодно даден показател да е по-далеч от кризата, защото тогава всеки един жетон ще му носи повече точки в крайното скориране. Въпреки че първоначално се отнесох със скептицизъм към тази игра (+ тоя абсурд с християните преди Христа), трябва да призная, че при изучаването на правилата по-подробно открих множество възможности за прилагане на различни стратегии и подли номера. Но отново ще повторя – въпреки че играта има кооперативен елемент – справянето с кризите и построяването на велики сгради, играта е основана върху жестока и безпощадна конкуренция, което пък прави нивото на взаимодействие на играчите задоволително високо – опонентите вече не са просто хора случайно пречкащи се по пътя, а злонамерени врагове, които трябва да се потискат с всичката хитрост и умения. Според мен играта дава достатъчно инструменти за това.

ПЛЮСОВЕ:

  • висока степен на взаимодействие между играчите
  • множество инструменти предлагащи разни методи за постигане на победа и сдържане на опонентите

МИНУСИ:

  • историографически грешки
  • разнородна механика на рундовете, което я прави не особено лесна за усвояване

Субективни оценки

  • Атмосфера: 7
  • Простота/усвояемост на механиката: 5
  • Увлекателност: 6

Крайна обща оценка: 6/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Владимир Крилов 'BigBoxAvisian'

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*