понеделник, ноември 20, 2017
Заглавна страница » КНИГИ ИГРИ » Книгите-игри във Франция (част I) – BigBoxNikki
Книгите-игри във Франция (част I) – BigBoxNikki

Книгите-игри във Франция (част I) – BigBoxNikki

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Преди време ми хрумна да се разровя в Интернет и от чисто любопитство, за да проуча какво се е случвало (или се случва) с книгите-игри във Франция. За моя голяма изненада се оказа, че в тази страна не само е имало огромен интерес към жанра навремето, но и сега е налице възраждане на жанра и активна форумна общност. В настоящия материал ще се опитам да ви запозная с  най-любопитните неща, на които се натъкнах при проучването си.

„Доброто старо време“

Книгите-игри във Франция започват да се издават цяло десетилетие по-рано от България, в началото на 80-те, но пък за разлика от нас, тамошните издателства залагат основно на преводни англоезични заглавия. Така на френски език са издадени книги от най-големите поредици „Избери своето приключение“ (Chooseyourownadventure),  „Приключения безброй“ Couv Sorcier Montagne de feu(Endlessquest)  и „Битки Безброй“ (FightingFantasy) – серия, от която навремето са преведени 61 от всичките 65 книги.  Популярни поредици като „Кървав меч“ (излязла под заглавието „Епос за Легенда“),  „Пътят на Тигъра“, „Магьосничества“ и „Самотният вълк“ също са преведени във Франция. Като върл фен на Пътя на Тигъра ми направиха впечатление проблемите, които е имала тази поредица. Първите 3 книги от нея са издадени с огромен брой грешни препратки или липсващи текстове, което явно е допринесло да се случи нещо наподобяващо историята с „Магьосничества“ (Sorcery!) в България. Kнигите на Джо Дивър за Самотния вълк (LoupSolitaire) обаче печелят огромна популярност сред френските читатели, издадена е цялата поредица, а през 2000 г. са преиздадени  първите 20 книги от нея, допълнени и редактирани от фенове след одобрението на автора. Преиздадена е и познатата на българския читател „Полет от мрака“  (Flight From the Dark), която самият Дивър преработва и допълва до цели 550 епизода.

 

01_maitres_tenebresПреводните английски заглавия във Франция се издават в серия, наречена „Книга, в която героят си ти“ (Unlivredont vous êteslehéros) на издателство Gallimard и именно тя налага употребата на съкратените названи

я за книги-игри LDVELHилиAVH, които са далеч по-употребявани от феновете отколкото livrejeux. Друго голямо издателство за книги-игри е Hachette, което преустановява окончателно издаването им през 1987 и 1988 г., докато пичовете от  Gallimard продължават до 1997 г.  Gallimard е и издателството, което буквално доминира в този жанр пo онова време.

Естествено, френски автори също се опитват да пробият на пазара, докато жанрът е в разцвет, но само няколко успяват да добият популярност и да спечелят читателите. Ще се спра на две френски поредици, които са едни от интересните и популярните сред френските фенове:

1)  „Битки и магии” (Défis et Sortilèges) на Gildas Sagot. Поредицата се състои от цели осем des1книги, които могат да се разделят на две отделни саги от по 4. Специфичното за първите четири книги е, че действието и мястото на всяка една от тях са едни и същи, но предадени от гледната точка на четирима различни персонажи (Елементалистката Каитнес, менестрела Келдрих, рицаря Переим и магьосника Канджар). Малко скучна се получава обаче играта в един момент, тъй като и в четирите книги местата, които посещаваш, са същите, еднакви са враговете, с които се сражаваш. Тази поредица обаче е страшно иновативна за времето си (1988-1992 г.), тъй като позволява да се играе с повече от един персонаж и не е линейна. Героят има свобода на движение по картата, като сам избира накъде да се насочи, което донякъде ми заприлича на някаква модифицирана версия на нашите стратегически книги-игри. Известни прилики има и с DestinyQuest, тъй като по едно време всичко се свежда до посещаване на определени места, където провеждаш битки, с които печелиш точки Сила, която пък ти позволява отключване на умения или магии. Битките също не са нещо особено и са доста изнервящи, тъй като точките Щета се определят с хвърляне понякога и на 9 зара едновременно!  Може би другото амплоа на Sagotкато дизайнер на настолни игри му е повлияло в изграждането на механиката на тази поредица.

2)  „Сага за отец Жан” (La Saga du prêtre Jean, 1986) на Doug Headline (френския автор Tristan 02_oeil_sphinxJean Manchette, които подобно на българските автори е писал под английски псевдоним). Тази серия е доста аналогична на българските Валенсианските хроники, написани от Робърт Блонд.  Дори и при тях не са издадени последните три книги от планираните общо осем, за което френските фенове все още дълбоко съжаляват, и дори са си организирали инициатива за отпечатване на шести том, който е бил написан от автора, но никога не вижда бял свят. Отец Жан също е странстващ воин на Христа, който последва Ричард Лъвското сърце до Йерусалим, но не се завръща с кръстоносците, а остава да търси тайнствената страна Шангрила. Началото на търсенето му започва първо чрез проникване в крепостта Аламут, на добре познатия ни Старец от планината и неговия орден от хашишини. Приключенията му го отвеждат на различни места, не само в пространството, но и във времето. Например, в книга втора „Окото на Сфинкса” („LoeilduSphinx“) отец Жан се озовава в древен Египет, където трябва да се добере до върховния жрец на Озирис, от който да измъкне информация за Шангрила. Бойната система в тези книги е доста опростена и като цяло се препокрива с тази от английските „Битки Безброй“. Единственото по-специфично нещо, на което се натъкнах, докато четях книга първа, беше необходимостта  героят ти да спи, да се храни и да пие вода. Ако пропуснеш да му осигуриш тези неща, съответно биваш наказан или чрез намаляване на точките Живот или на точките Сила. Друг интересен факт покрай тази поредица е наличието на един скрит епизод във всяка една книга, като до него не може да бъде достигнато по нормален начин. Този епизод е бил жест от автора към най-върлите фенове, като в него винаги е поставял отец Жан в някаква абсурдна ситуация – например отчето изведнъж се оказва на борда на хеликоптер в разгара на битка във Виетнам (все пак това е  80-те на миналия век и филмите за Рамбо са на гребена на вълната).

Има също и други френски поредици, които съм си набелязал да прочета, но се опитах да подбера и да представя накратко тези, които са били по-популярни навремето.

 

„Таверната на приключенците”

anigif12

 

Преди месеци се бях натъкнал на френски форум, който обединява всички фенове на „книгите, в които героят си ти”, но едва преди по-малко от седмица-две, когато реших да подготвя тази  статия, се регистрирах на него. Името на форума направо цели десятката – Таверната на приключенците (http://www.la-taverne-des-aventuriers.com/). Какво по-подходящо наименование за място, където се събират хора, за да си спомнят с носталгия за хубавите мигове прекарани с книги-игри от детството им, и разбира се, както си подобава в една кръчма, да си спретнат някоя и друга форумна караница.  Бях впечетлен от това колко подреден и лесен за ориентиране е техният фенски форум. Буквално за секунди се ориентирах къде какво да търся.

Пичовете там провеждат ежегоден конкурс за аматьорски разкази-игри (“YAZ) ,  като началото му е поставено още през далечната 2004 г. Разбира се и той е съпътстван от обичайните спорове за подбора на журито, за това кой кога е предал произведението, кой как е повлиял на оценките и т.н.

Победител за 2012 г. от общо девет участника е  Aragorn с разказа-игра „Когато се изви бурята” (Quand souffle la Tempête), която е от  120 епизода и може да си изтеглите и прочетете от тук: http://www.litteraction.fr/livre-jeu/quand-souffle-la-tempete. За какво се разказва? Докато си пробивате път през  ужасна снежна буря се натъквате на една страноприемница. Преди вечеря лягате да си отдъхнете, но когато се събуждате на врата ви има две червени точки: следи от ухапване от вампир! Какво ще се случи по-нататък?  Ще разберете, ако знаете френски или ако някой се наеме да спретне превод на български, бил той и любителски.

На този сайт също ще откриете почти всички любителски произведения на френските фенове на книгите-игри.

Толкова засега. Обещавам да напиша продължение, в което да ви запозная с актуалните събития около френскитекниги-игри, които отбелязват възраждането на жанра и при  тях: издателство Gallimard отново е започнало да издава книги-игри, феновете очакват с нетърпение Стийв Джаксън на техния Панаир на книгата (Salon de Livre) и други инициативи на форумната им общност.

А сега отивам да си бъбря с новите си френски приятели и да се фукам с българските постижения в книгите-игри ;).

Вече знаем доста за развитието на книгите-игри у нас. Нека видим как стоят нещата и в чужбина.

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.75 ( 1 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*