Изгледал съм всички филми за Хари Потър и макар да не схванах всяка сложна врътка и взаимоотношение, всичко си кипеше от атмосфера. Доколкото разбирам от немалкото разпалени фенове, в книгите всичко това е още по-дълбоко и по-развито. Може да се каже, че светът на Хари Потър е жив.
Въпреки че Wizard’s Academy не е “съвсем” Хогуъртс, играта пресъздава тази атмосфера на постоянно движещи се и изпълнени с опасности уж защитени помещения в магическо училище. Играчите са в ролята на студенти и се опитват да се справят с проблемите, които възникват във всеки един ъгъл.
Както виждате от заглавието, това е истински „жива” игра. Не съм срещал игра, която толкова самостоятелно да се развива, че сякаш има нужда само от лека искра и от тук нататък тя сама поема по пътя. Това не означава, че насочва играчите към тясна тръба, която винаги отива в конкретна посока. По-скоро… играта има собствено развитие, собствена история, в която играчите нахално се намесват и „видите ли” се опитват да оправят. Ще разберете за какво говоря малко по-нататък.
Преди всичко трябва да знаете, че това е ГОЛЯМА игра. Заемо огромно място и има тонове компоненти – няколко големи борда, лични табла, сума ти фигурки, тонове карти и ортонайсет не знам си колко токъни. Всяка игра вие не просто няма да ползвате всичко това. Вие ще ползвате съвсем мъъничка част, което ви дава възможност за десетки и десетки игри. Освен това, играта се развива в сценарии, които се усещат напълно различно. Всеки един сценарий представлява различна игра иможе да се преиграва колкото си искате пъти.
Както вече споменах, играчите са ученици и се опитват да спрат някакъв проблем, който се появява. В този смисъл, Wizard’s Academy е напълно кооперативно приключение.
Както виждате от снимките, играта се играе основно върху два борда. Единият е самото училище, където ще движите фигурките си из модулна карта от стати, а другият е сериозна система от магии, които в някои сценарии ще учите, а в други вече сте научили.
Стаите са подредени на случаен принцип и всяка стая има определени изходи. След като наредите всичко, слагате малки токънчета, които да показват по-визуално входовете.
По време на хода си играчът може да се движи, да ползва умение на стая да събира мана (или както в играта се наричат „глифове”) и да пуска магия. Вторите две действия са малко по-ограничени, но няма да навлизам в това.
Магиите са основният начин за интеракция между играча и света, в който се намира. С тях той може да атакува, да се движи по-добре, да помага… или да пречи. Да, да пречи. Доста голяма част от магиите са „лоши” магии.
В повечето сценарии всички, или почти всички, магии ще са с лицето надолу. За да направите магия трябва да дадете определена комбинация от мана токънчета. Гледате схемата и пробвате магията. Обръщате я с лицето нагоре и се надявате да е добра.
След това обаче я обръщате обратно с лицето надолу. Да, има малък мемо елемент, но не е толкова страшен, колкото изглежда. Всъщност това добавя повече тематичност, отколкото затормозяваща механика със запомняне. Защото има стая, в която отивате и тествате дали сте запомнили всичко добре. Ако познаете, обръщате магиите с лицето нагоре завинаги. Ако не – тогава се случват кофти неща… но едва ли ще се случва често.
Най-оригиналното, и на пръв поглед най-сложното, е всъщност изкуствения интелект на играта. По време на играта ще се появяват всякакви същества и проблеми. Има импчета, тролове, демони, духове, големи, пожари, наводнения, обладани стаи, мрачни стаи и всякакви други неща. Въпросът е, че всяко едно от тези неща въздейства по определен начин на всяко друго.
Най-елементарното е, че наводнението изгасява пожарите, обаче твърде голямото наводнение наводнява и съседните стаи. Ако пък водата се замрази става лед и ако хората предминават през леда се плъзгат до срещуположната стая. Ако пък в стаята е тъмно в този момент,може и в стената да се блъснат. Огънят осветява мрачните стаи.
Най-голямото филмиране обаче идва от създанията по картата. За разлика от други подобни игри, тук тяхната цел и мотивация не е свързана непременно с трепане на героите или правене на мръсно на мисията им. Ако те се появят, те си имат техни си проблеми. Демоните хапват импове, имповете крадат мана, троловете ходят леко безцелно и непредвидимо, но пречат на стаите да си изпълняват функжциите. Ако стаята е тъмна обаче, троловете заспиват. Милите са като кокошчици. Имповете правят всичко за мана. Хвърлят си собствени магийки за гасене на огън, ако им пречи да крадат. Големите пък бият лошите, но и леко пречат на добрите, защото те са като пазители на академията и студентите няма да могат да си правят собствените магийки.
Има още мнооого неща свързани с изкуствения интелект и хитростта на играта идва от това да познавате държанието на всички създания и бедства, за да можете да се възползвате от тях. Понякога някои лоши неща могат да се обърнат за добро. Можете да манипулирате имповете да гасят огън. Можете да манипулирате големите да трепят гадове, можете да напътствате демоните, за да убиват наред. Можете дори да „си играете с огъня”, за да премахвате лед. Освен това стаите са крайно интерактивни с целия геймплей. Да не говорим, че в играта има и лоши събития, които можете да предвидите или отново да изкривявате във ваша ползва.
Абе… Тема и атмосфера да искаш.
Заключение
Wizard’s Academy е оригинален продукт, който напълно оправдава очакванията и преодолява съмненията свързани с факта, че това е поредният кикстартър проект.
Играта е кооперативна и е умерено трудна, но ако искате всеки сценарий може да се улесни или затрудни. Като споменах сценарии, Wizard’s Academy пристига с немалко напълно различни и уникални сценарии, които (подобно на Робинзон Крузо) са като отделни игри, които можете да играете отново и отново.
Със сигурност най-голямата звездна идея, с която създателите на играта трябва искрено да се гордеят е системата за изкуствен интелект в играта, която превръща Wizard’s Academy в едно живо и интерактивно приключение.
По време на първата ви игра, тази система може да изглежда твърде комплицирана… и донякъде е. Но не се плашете, защото е толкова интуитивна, че дори моят бавно-заграващ ум я схвана още на втората игра и почти нямаше нужда постоянно да се ровя в книжката, за да разбера кое-след-кое-защо-когато се случва.
Като казах това, трябва да се вземат две неща предвид. Това Е сложна игра, не се залъгвайте. В никакъв случай не очаквайте нещо елегантно като Пандемия, например. Това си е сериозна тежка игрица, която си изисква доза опит в игрите преди да я пробвате. Предимството е, че е кооперативна и ако някой опитен ви насочва през цялото време ще се изкефите. Въпреки всичко дозата информация, която трябва да следите през цялото време е солидна и трябва да дадете поне две-три изигравания шанс на играта, за да можете да я схванете напълно.
Освен това Wizard’s Academy е дълга. Играта е мнооого дълга. Така е, дължината зависи от сценариите, но дори и най-краткия сценарий едва ли ще ви отнеме по-малко от два часа… и то ако сте вече опитни с играта. В общия случай, вероятно едно изиграване ще ви отнеме средно три часа, пък защо не и четири. Това превръща играта в приключение, което едва ли ще слагате на масата твърде често.
Аз ви съветвам това да не ви спира, защото ви гарантирам, че ще се насладите на незабравима история, която ще помните седмици наред и дълго ще си казвате: „Ей, помниш ли, когато ме бяха заобиколили пет импа и два трола. Токът при троловете изгасна и те заспаха, два демона изядоха всички импове, след което хвърлих гръмотевица върху единият демон и го изпекох, пък накрая преместих цялата стая и изягах!”
С други думи, wizard’s Academy e солидно заглавие, което е тежък състезател с другите големи игри тази година.
ПЛЮСОВЕ:
- Готини фигурки… и много!
- Силна тематика и атмосфера
- Оригинални механики
- Гениална система за изкуствен интелект
- Огромно разнообразие от сценарии
МИНУСИ:
- Солидно количество ииформация и правила
- Средното времетраене на всяка игра е три часа
Препоръчвам ви да разгледате сайта на производителите, като нащракате бутона отдолу.