Започнах с добра игра на Devir, минах през не толкова добра и последната от трилогията ще е еднакво добра като първата… по свой си начин.
Имам три деца. Най-малката е на шест месеца и още й е рано за гейминг, въпреки че хвърля предизвикателни погледи към колекцията ми. Големият ми син е на пет и половина и си е затвърден геймър.
Средният ми е почти на четири и не проявява абсолютно никакъв интерес към игрите. Не го и бутам, разбира се… въпреки че забелязвам голямо желание за ролеви игри, така че ДнД-то го чака след 3-4 годинки.
The Color Monster e първата класическа настолна игра, към която проявява някакъв интерес и дори сме изигравали пълна игра с него и брат му… защото това е игра, в която вие, като родител, ще бъдете само набюдател и рефер – не можете да играете с детето си. Добре де, можете… но не е препоръчително.
The Color Monster e една от най-добрите възпитателни игри, които съм срещал, която за разлика от игрите, които обучават децата в точни науки – ги учи да разпознават емоциите си.
Играта е базирана на панорамната детска книжка: „The Color Monster: A Pop-Up Book of Feelings“, която вече е в шоплиста ми.
Самата игра впечатлява най-вече с идея и още по-най-вече с компоненти. Тя пристига в необичайно голяма кутия – по-голяма от стандартната Ticket to Ride форма. Компонентите са убийствениии!
Цветното чудовище и момичето, което му помага да си обясни емоциите са огромни фигурки, но освен тях ще получите и няколко също толкова огромни картонени буркана с готин „детско нарисуван“ арт. В тези буркани ще пускат токъни и усещането не само за децата, но и за големите, е задоволително.
В средата на масата поставяте дъска, както и Момичето и Чудовището. Хвърляте… също огромен… зар и движите Чудовището по полета с различен цвят. Щом попадне на цвят, детето, което е на ход трябва да обясни с каква емоция свързва този цвят. По принцип играта е определила различните цветове, така че ако попадне на жълто, можете да го попитате „Какво те кара да се чувстваш весел?“. Ако иска, детето може само да определи емоцията спрямо цвета.
След тази, незадължителна откъм механики, но откъм идея, част – преминавате към същинската, която се крепи на базова мемо игра. Детето си избира един от бурканите (които са с лице към него). Ако на гърба на буркана има надраскан цвета, на който е застанало чудовището, тогава детето вкарва в буркана токън. Целта е кооперативно да вкарате всички токъни с цветове в правилните буркани.
Ако детето обърне друг цвят, нищо не се случва – буркана отново се обръща. Ако обаче обърне шарен цвят, тогава този буркан си остава така. Ако по някое време има три шарени буркани по този начин – губите играта.
Има начин да обръщате шарените буркани. Ако момичето стигне до Чудовището, тогава то му помага да разпознае някои от емоциите си – обръщате един от шарените буркани и поразмесвате два буркана – за да може играта да не е чак толкова предвидима.
Заключение
The Color Monster е най-добрата детска настолна игра, в която с кеф гледам как децата ми играят заедно. Всъщност, това е и първата игра, която когато са заедно двамата ми геймъри играят по правилата.
Много игри казват, че са 8+, но могат да ги играят и пет годишни. Но много игри казват и че са 4+, но не могат да ги играят четири годишни. Според мен The Color Monster е точно в десятката за 4-5 годишни. Ако детето ви е вече на около 7, не мисля че ще открие нещо в The Color Monster, което да го заинтригува, но ако е под това и търсите нещо, което да играе с други деца на подобна възраст, едва ли ще откриете нещо по-добро.
Компонентите са фантастични, идеята е брилятна и изпълнението е на ниво. Препоръчвам с жълто!
ПЛЮСОВЕ:
- Убийствено добри компоненти!
- Страхотна идея
- Идеална за 4-5 годишни
МИНУСИ:
- Не мисля, че играта е интересна за деца над 6-7 годишна възраст