Sofia Board Game Weekend ми дойде отникъде, но ще остане дълго време в спомените ми като едно от най-добрите събития, на които съм бил.
За съжаление успях да отида само неделя, защото предните дни се засичаха с рождения ден на големия ми син и съботното му детско парти. Заради това не успях да преживея някои неща от събитието, като Shadowdance quiz-a, а и наплива в неделния ден със сигурност е бил с пъти по-малък от предишните два дена.
За мен това събитие беше най-разнообразното от всички събития, които са съществували до сега в България. Със сигурност не е от най-големите мащаби, или поне не изглеждаше така, защото се простираше на няколко етажа във Фабрика 126, за която ще говоря в края на тази статия.
Отидох на събитието с основна цел продажба на игри втора ръка в така наречения Flea Market. Въпреки че все пак успях да продам десетина игри, не това беше фокусът на моето преживяване.
През цялото време бях на различни места – или пробвах прототипи на български игри или тествах нови игри на чуждестранни издатели, или пробвах нещо за пиене, дори и се включих в турнир на Сплендор, в който естествено бях отвян.
Обикновено нашият сайт е участник в такива събития и част от това превъзбудено прекарване се дължеше на фактa, че бях обикновен гост.
Ще отбележа няколко точки, които ми направиха впечатление, а в края на тази статия ще отчета и не толкова положителните неща, които по-скоро биха били градивна критика, отколкото негативи.
Няма да коментирам българските магазини, които присъстваха, въпреки че за моя изненада не бяха много.
Откривам го за странен факт, защото все пак на това изложение, за пръв път имаше гости от различни чуждестранни издатели, които представяха игрите си. Най-големият и популярен представител сред тях беше Drawlab, чиито игри съм имал удоволствието да играя. Тоест – чужденците могат да дойдат, нашите не могат. Странно е, пичове, но вие си знаете.
И в този смисъл нека поговоря за трите чуждестранни игри, които играх и за които съм благодарен, че получих ревю копия и бих имал възможността да играя отново и да ви покажа на вас своите впечатления.
Mystic Scrolls е една от новите игри на Drawlab и е игра в реално време от типа, в който хвърляте хаотично зарове и се надявате да имате еднакви символи с различни магии, за да разпердашите противниците си. Играта е светкавична, а геймплеят, особено за „конвенции“ като тази е забавен и шумен.
Другата игра, която Drawlab показваха беше Motion Pictures, но ние вече сме говорили за нея и можете да видите нашето ревю, като кликнете на бутона отдолу.
Drawlab специализират и в създаването на аксесоари за игри и особено метални монети. Бяха донесли с тонове и ако блинг-блингът ви кефи, изборът беше огромен.
Голямата изненада за мен беше малката будка точно до Drawlab, която подминах десет пъти преди няколко човека да ми кажат, че играта, която представят там изобщо не е лоша. Играта се нарича Travelin’, а компанията е нова и собственикът е американец, който от години живее в Румъния. Имахме щастието да си лафим с него дълго време за настолните игри, тъй като той е опитен хард кор геймър като нас. Самият той ни сподели, че много мрази да играе тъпи малки игри, когато няма много време и му се цъка някоя картова игричка.
Точно заради това той е създал игра от дребен мащаб за запълване на времето, но с достатъчно интрига, ангажираност и изненадваща тематичност, че да ви накара да се пристастите към нея. А току виж сте научили малко европейска география. Скоро – ревю. Скоро-скоро, вероятно след месец.
Elinor също ни дойде от никъде, защото твърдя, че съм запознат с всичко, което се появява, като не пропускам дори най-малките и безумни игрички, които обикновено никой не е чувал. Елинор обаче се оказа огромен свят, за който има книга, комикс, а сега и игра. Руснаците се бяха постарали за това събитие, тъй като имаха голяма зона и правилата на играта бяха дори преведени на български за наше удобство.
Имах щастието да играя една пълна игра на Елинор, което е странно, защото бях седнал с намерението да изиграя само един-два хода. Играта обаче ме плени с дълбочината си и тактическите си избори, така че не усетих кога минаха 40-50 минути. И пак, скоро – ревю.
Тествахме няколко прототипа на български настолни игри.
Първата беше „Аз съм малко животинче, което…“, която и спечели една от големите награди за прототип – 1000 лева.
Играта е предназначена за деца 3+, като артът е невероятно сладък, а концепцията е идеална за малките. Тук дребните трябва да имитират звуци, да казват къде и как живеят животните, а в допълнение има няколко механизма, наподобяващи „Гледай си работата“. Впечатлен съм как създателите й приемат обратната критика и предложения, защото въпреки че това е игра, която със сигурност ще купя, когато се появи на пазара, имах притеснения дали не е твърде сложна за 3 годишни. Разбира се, това не е нещо, което не може да се оправи с няколко допълнителни варианта, описани в книжката.
От същата компания играхме и Залгебра, която всъщност не е прототип, а завършена игра, а цената, за която се продава е обидно ниска. Дори създателите си признаха, че не са на печалба от нея и отказват да принтират в Китай, заради патриотичните си пристрастия.
Играта е страхотна за ученици, но има и всякакви типове, които обичат да си цъкат алгебрични уравнения, докато си пият кафето сутрин. Аз може и да не съм от тях, но определено оцених образователните качества на играта.
Другият прототип, който пробвахме и спечели наградата за 3Д принт беше The King of all Bards, който ни беше представен по ентусиазиран начин от създателят на играта – Никола. За съжаление, лично аз не бях особено впечатлен, което не означава, че играта няма качества. Просто в играта има две неща, които аз често използвам в статиите си като символ на нещо, от което тичам с писъци. Това са „Мънчкин ефект“-ът и „Кансъл на кансъла ефект“-ът. Хубавото в случая е, че самият Никола осъзнава, че тези неща съществуват и очевидно ги е търсил. Не го познавам лично, но изглежда като надъхан пич и запознат с индустрията, така че му пожелавам успех, особено като вече има интерес към играта му от издател.
https://www.facebook.com/kingofallbards/
Не успяхме да пробваме още куп прототипи, но този, който най-много ме впечатли определено беше Extremexam – или „Екстремният изпит“.
По принцип не съм най-големият фен на сошъл дедъкшън игрите, но нямам нищо против тях, особено когато са накиснати в готина и припознаваема тема. В тази игра, ние сме студентите неудачници, които преписват, докато професора го няма в стаята. Тук всеки има скрита роля (дори и професорът), като по класически начин има „добри и лоши“.
Един от създателят на играта Здравко Ботушанов (другият е Христо Ботушанов) призна, че е базирал играта им по идеи от One Night Werewolf, но ви гарантирам, че освен петте минути за обсъждане в края на играта – Екстремният Изпит няма нищо общо с върколашките игри. Най-голямата гордост на пича в дизайна им е премахването на затворените очи, което съдя по многократното му повтаряне на този факт. И да, той е прав – наистина, без това затваряне и добавяне на малко тематично шепнене между участниците в съседство, двамата създатели са вкарали тематичен хаос, който предизвиква такъв смях, че масата на Extremexam беше винаги най-шумната в стаята за прототипи.
Отдавна не бях срещал толкова ентусиазирано и енергично разказване на правила и шапка свалям на Здравко за количеството позитивизъм, който не беше изчерпал за толкова поредни часове обясняване на правила.
С кеф чакам играта да се появи на пазара. Въпреки че тя е все още далеч от финален външен вид ви препоръчвам да посетите каналите им, като започнете от фейсбук и разцъкате от там.
Играх на турнир на Сплендор, в който паднах потресаващо, но поне беше от цялостния победител, така че се считам за втори. Не ме интересува!
Пробвах и истинска медовина от Здравко от Абордаж, която беше зловещо яка и, разбира се, се напих от един щот, но поне беше сутрин, така че трябваше да остана до края, за да мога да шофирам обратно.
Имаше още куп неща, като Гадината и неговата A Place in the Sun, румънският магазин, от който често си купувам игри, които ги няма никъде другаде, Hobby Games, Paladium Games и разбира се – флий маркетът на Ники Пинев, който засенчи всички магазини общо, защото имаше сигурно над 100 игри втора ръка.
Имаше две неща, които не бяха много яки обаче. Първото не зависеше от организаторите и това беше безбожният студ, от който ни замръзнаха гащите, независимо от неспиращите климатици. Все пак Фабрика 126 е предимно място за събития и кино снимки, така че си е няколкo етажа мини халенца. А вчерашният пролетен ден отново се беше напил и беше объркал коя дата е.
Второто е несправедливата рекламна кампания, която беше доста подвеждаща и неясна. Събитието започна рекламата от името на Among Thieves с Васил Лозанов и Петър Хераков, които навеждаха на някаква реклама на играта. Не казвам, че има нещо лошо в пичовете, но както аз, така и много други, подценихме събитието и не се ровихме надълбоко, защото просто решихме, че е някакво седмично събитие в Трите трола. Когато рекламата продължи обаче дълго време започнах малко повече да ровя. И наистина, трябваше си ровене, за да разбереш, че всъщност се готви по-мащабно събитие. И докато разбера за какво става въпрос, вече бях толкова зает, че не можах да се включа. А толкова ме е яд, защото наистина исках. Особено, като видях, че това е отличен старт на тенденция, за която говоря от години – да се направи международен фестивал. И в интерес на истината имаше немалко чужденци, които цъкаха с нас. Както и да е, говорихме си с Васко и следващия път ще се включа с пълна сила.
В заключение ще кажа само браво на организаторите за събитието, което върви в правилна посока. Това най-после е нещо вълнуващо и разнообразно, и със сигурност е повече от просто няколко бг магазина и безброй маси за игра. Няма нищо нередно с тези други събития, разбира се. В никакъв случай не искам да говоря против тях, защото стотици хора са се зарибили по игрите, благодарение на тях. Аз говоря от името на геймър, който търси нещо различно, нещо, което да задоволи лигавите му претенции и да си тръгне очарован от нещо, което го е държало през цялото време зает.
Всички, които посетихте събитието знаете за какво говоря, а всички, които не успяха – няма страшно, сигурен съм, че скоро ще има пак!