Site icon Big Box Gamers

Silk – Пазете си бубите

По време на фестивала в Essen нямах възможността да пробвам много игри. Но дори и на тези, които пробвах, играх само два-три хода. Silk беше изключение. Изиграх пълна игра.

Не.

Изиграх ДВЕ пълни игри.

Като се прибрахме в квартирата,

изиграх ТРЕТА игра.

Silk е абстрактна игра с тема, в която дори създателите не вярват. Поне така си мисля аз, защото когато ни обясняваха играта ни я обясняваха с неофициална тема.

Ще го кажа така. Silk притежава страхотен арт, сладки компоненти и свежа изчанчена тема. Огромни мутирали копринени буби опоскват планинските поля, като биват развеждани от местния овчар и неговия верен приятел – овенът Цезар. Извинявам се. Това аз си го измислих. Исках да кажа – Шаро. И това сам си го измислих. Шаро всъщност мастиф. Но толкова прилича на овен…

А ако Шаро и пъдаря не пазят добре бубите и не строят на добро място бубените леговища, ще вземе да дойде голямото лошо чудовище – Ооками, каквото и да е това.

Тази тема си реве „измишльотина“, която прикрива не особено добре скритата фермерска тема – знам. Вместо буби, това са овце, вместо ооками е вълк, вместо леговища са ферми… Дори когато ни обясняваха, ни я обясняваха с овце. Басирам се, че оригиналната тема е била овча.

Но представете си тогава как Silk щеше да се откроява? Странно е, но работи.

И работи, защото каквато и да беше темата, нямаше да има значение. Silk е безпардонно абстрактна игра, която без никакъв срам не се прикрива зад прозрачните си гащи.

Тук вие не влизате в никаква роля, а управлявате цялата си микросистема от буби, пъдари, кучета и дори чудовища. Целта ви е да събирате точки, които главно идват от пасене на плочки от бубите, така че както вече казах – пазете си ги.

Играта се базира на действия от зарове. По време на вашия ход хвърляте два шест стенни зара и изпълнявате конкретните действия, които кореспондират на числата на заровете.

Не. Играта не е толкова случайна. Причините са две. Първо – как изпълнявате всяко действие има огромно значение и второ – всеки зар може да се модифицира на което си искате число, но за целта трябва да харчите точки. Почти всеки ход ще модифицирате зарове, затова трябва да преценявате кое действие би ви било най-оптимално и най-близко до зара, който в момента се показва.

Действията са шест:

Всичко в тази игра се върти около това да позиционирате колкото се може повече буби на по-вкусна полянка. Има три вида полянки и всяка една носи различни точки. Целта ви е предния ход да сте се лъзнали до по-приятна с надеждата някой да не ви е бутнал. Е… винаги можете да разбутате положението с пъдаря.

Все още не мога да свикна с тези двете „о“ -та. Ооками… Звучи ми като едно обикновено библейско Оками.

Освен хапването на тревичка има няколко цели, които дават доста точки. Това са неща, които ако някой ги изпълни веднага взема съответната плочка и получава около една пета от общите точки, които ви трябват за победа. Да, тук се играе не с фиксирани рундове, а до определени точки.

Както вече казах – обожавам тази игра, но открихме един немалък проблем с нея. Играта с четири души.

Играл съм я с двама и с трима, и работи безотказно. Имате винаги възможности за хитри ходове и агресивно прецакване на другите, но дори и да изгубите приятелите си, играта трае не повече от 30 минути, така че ще имате време след това да си намерите нови.

При четири човека обаче… играта ще отнеме толкова време, че вероятно децата ви ще израснат с нея. Причината е, че картата става толкова набутана, че маневрите се превърщат в мъка. Опоскането на градинките бързо свършва и понеже сте четири човека, точките се разпределят горе-долу по равно. Съответна крайната цел не се вижда. В този случай ще трябва бавно и една по една да връщате тревички, за да могат бубите да хапнат нещо прясно.

Но дори това е тегава работа, защото като при всяка подобна абстрактна игра, информацията е напълно видима и е ясно колко време ще ви отнеме да се случи нещо интересно. А когато не стига че чакате 5 минути, докато ви дойде хода, но самите вие осъзнавате, че ви трябват минимум 4 хода, докато направите… 4 точки… тогава ви идва да се застреляте с кухненски нож.

Какво да ви кажа – абстрактна тактическа игра – естествено, че не е добра за четири. Дори това, че е добра за трима е рядкост.

Заключение

Silk е една от най-добрите игри за 2018, за мен. Тя е провокираща, бърза и действията ви се отплащат. Компонентите са прекрасни, а темата е толкова откровено шантава, че се кефя на дизайнерите за това решение, че въпреки че прекрасно са знаели, че тя няма никакво значение и че казах твърде много пъти „че“ в това изреЧЕние, вече сте забравили смисъла.

Ако се кефите на игрите с напълно отворена информация и нямате нищо против агресивните действия на вашите приятели, ви препоръчвам да се похейтите със Silk. Ако пък търсите такава игра, но за четири човека, ви препоръчвам да си вържете по един камък на краката и да се хвърлите от третия етаж в локвата зад блока. Няма да се удавите, но поне ще си счупите колената. Докато чакате линейката да дойде в следващите два часа, изпълнени с болки, кръв и натрошени кости, показващи се от кожата ви, ви гарантирам, че ще си изкарате по-фън от игра на Silk с четири човека. Може би малко се изхвърлих. Не два. Три часа.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

Exit mobile version