Ще започна с това, че преди да се сблъскам с играта Love Letters аз твърдо смятах , че за да бъда интересна една игра тя задължително трябва да има множество компоненти, голяма карта и томче с правила колкото „Под игото“. Love Letters тотално изтри тази моя заблуда след като успя да ме грабне със своята изключително проста механика и набор от компоненти включващ единствено 15 цветни кубчета и 16 игрални карти. Поради простотата си, лекотата, с която може да се обясни на напълно незапознат играч, бързината и елегантността на процеса на самата игра, към момента на написването на тази статия, това е играта, която съм играл дори повече от Заселниците на Катан, която бе първата ми игра в живота и е била играна десетки пъти. Имаше само едно нещо, което безкрайно ме разстройваше в тази игра, и това бе ограничението на броя играчи, които могат да я играят – само четири. Това реално ставаше досадно при положение, че обикновено се събираме в група от 5-6 души.
Затова още щом видях , че на пазара се готви да излезе Love Letter Premium , разширяваща количеството на играчите до осем, веднага отидoх и си направих предварителна поръчка. Както ще разкажа по-долу, новата игра освен добре познатите 8 роли от обикновената игра, добавя нови 10 роли в комплект от нови 16 карти, което прави цялото тесте двойно по-голямо (32 карти). Обаче новите карти се използват само за игра с повече от 4 човека – версията с 4 човека използва само старият набор от карти). Въпреки, че играта ми пристигна преди около 2-3 седмици, едва вчера имах възможността да я пробвам с 5 човека, тоест с новите карти, и затова сега реших да споделя своите впечатления.
Ако не сте се сблъсквали с „основната“ версия на играта, за нея вече е писал друг автор и статията можете да прочетете ето тук. На кратко , играта раzказва историята на принцеса, навлязла във възраст за омъжване и множество кавалери пламтят от желание да се сродят с кралското семейство. Обаче поради строгият дворцов етикет и скорошни интриги, стрували главата на майката на принцесата – кралицата, това не е никак лесна задача, ако принцесата сама не благоволи да покаже на кандидата своята благосклонност. Единственият начин да се доближи кандидатът до принцесата е да намери съюзници в нейното близко обкръжение, които да предадaт на принцесата неговите любовни писма. И всичко би било хубаво, ако кандидатите не бяха повече от един, а придворните не бяха твърдо решени именно техния съюзник да спечели ръката на принцесата, за да могат и самите те да повишат своето влияние в кралският двор. И в тази борба всички средства са позволени – убийства, шантаж, доноси, и въобще всичките прелестни неща , които се смятат за обичайно придворно ежедневие. Играта се провежда в рундове, като във всеки рунд играчите се борят за „знак на внимание“ от страна на принцесата, опитвайки се да отстранят от надпреварата своите конкуренти, или към края на рунда да останат с най-влиятелен съюзник сред оцелелите. Който събере нужното количество „знаци на внимание“ от страна на принцесата, получава самата нея и най-вероятно половин кралство, в най-добрите традиции на жанра.
И тук идва основното изменение , което ни носи Love Letter Premium – благодарение на новите роли, или поне някои от тях, повече от един играч може да получи „знак на внимание“ или дори два, в рамките на един рунд, при това в някои случая , дори ако е елиминиран в течение на рунда. Новите роли имат доста по-развити правила за отиграването им, като добавят много повече стратегически възможности в играта, правейки я по-разнообразна, но при това не обезсмислят старите роли. Например, в основната игра ролята Страж има влияние 1 и умение при неговото изиграване играчът да се опита да познае ролята на друг играч, и ако познае, познатият играч изпада от надпреварата до края на рунда. В основната игра обаче е имало само 8 роли, и тъй като Стражът не може да познае друг Страж, то вариантите оставаха 7. Но как да се справи стражът с добяването на нови 9 роли (едната от 10 нови роли е също страж, със същите функции, но друга картинка), та нали сега трябва да познава ролята на противника от 16 различни възможни варианти. Спокойно, всичко не е толкова страшно – реално вероятните роли от гледна точка на Стража сега се увеличават само с 2, тъй като повечето нови роли дублират номерата от 2 до 7 на картите от основният сет, а стражът не е нужно да посочва конкретната роля, а числото обозначаващо влиянието на ролята. По този начин към вариантите се добавят само 2 нови: 0(нула) – която носят Убиецът и Шутът, и 9 (девет) – която е присвоена на Епископа.
Другото изменение е ролята на същият този Страж, който описах в примера по-горе. В основната игра Стражът бе главното оръжие за борба с опонентите – стражите имат най-ниско влияние, обаче са най-многобройни карти в тестето и чрез тях може да опиташ да изхвърлиш директно друг играч от рунда без никаква опасност за себе си, защото ако не познаеш, просто продължаваш нататък. Във версията за повече играчи стражът вече не е толкова неуязвим, защото в играта навлиза Убиецът. Ако някой се опита да използва страж върху играч, държащ в ръката си Убиеца, то играчът на стража бива изхвърлен от играта. При това убиецът въпреки , че е разкрит, остава в ръката на своя играч, така че другите играчи, ако са невнимателни, могат отново да се пробват на него със страж и по този начин да загубят рунда.
Следващата нова механика са картите на Графа и Констебъла (наименованието на тази длъжност произлиза от латинското Началник на Конницата, но в различни страни и различни епохи и имала различни функции – в съответствие с най-разпространеното тълкуване от Средновековието, можем да приемем , че това е главнокомандващ на армията), които нямат игрови ефект моментално при тяхното разиграване, обаче носят на играча бонус, ако се намират сред изиграните от него карти. Графът модифицира с +1 числото на влиянието на картата на своя собственик при сравняването на съюзниците в края на рунда (ако са останали повече от 1 активни играчи), ако се намира в дискарда (discard pile) му, а имайки пред вид, че има два графа във тестето, някой може да си дигне влиянието на последният съюзник дори с +2. Констебълът е по-директен и ефективен – ако той се намира в свалените ви карти в момент, в който са ви изхвърлили от рунда, вие автоматически получавате един „знак на внимание“ от принцесата. Именно с негова помощ и с предвидливо изиграване на Шута, който позволява да изберете друг играч и да получите „знак на внимание“, ако вашият фаворит спечели този рунд, играчът може без да победи в рунда да спечели цели два „знака на внимание“.
Както казах по-рано, новите роли внасят доста разнообразие в процеса на играта, повече възможности за интриги, и дори възможност за временни съюзи между играчите, защото играчът, който е изиграл Констебъла и Шута е доста по-заинтересован, неговия фаворит да победи , а той самият да бъде изхвърлен от рунда. Но макар да може да се кажат още много добри неща за механиката, не мога да пропусна да спомена и качеството на играта като компоненти.
Естествено, кутията е по-масивна, отколкото стандартното издание, което се побира с лекота в средно-голям джоб на яке, обаче съдържанието и качеството според мен напълно компенсира това леко неудобство. Първо, кутията е изпълнена във вид на сандъче/кутийка за бижута, а капакът се затваря с магнитна „закопчалка“. Вътре в две отделения са поместени карти с размер като карти Таро – 32 игрални и 8 с описание на ролите и бройката карти от всеки вид. Картите са от по-дебел от обикновеното картон , което им придава определена солидност, подобаваща на ранга на величествените портрети изобразени върху тях. Което е забележително, в играта са поместени и 40 броя протектори с гръб като запечатан плик. Скучните миниатюрни кубчета, представляващи „знаци на внимание“ в основната игра, са заменени с масивни дървени сърчица.
Всичко това, донякъде създава впечатление за момичешка игра, но не се подлъгвайте – колкото и да е напудрен и покрит с панделки дворцовият живот, никога не можеш да си сигурен дали това петно на дантеленият ръкав е от скъпа помада или от кръвта на неизвестен съперник. Със сигурност това не е игра за хора, които обичат сложните тактически игри с миниатюри, завоюване на територии или разрешаване на сложни загадки – за мен това е хубава парти-игра. И точно затова много се дразнех на версията й само за 4 играчи. Сега смело мога да кажа, че единственият кусур на този малък шедьовър е поправен по все така брилянтен начин.
На всички пожелавам повече игри и приятели, с които да ги споделите! Наближават Коледните и Новогодишните празници, а тях е най-добре да ги посрещнете в кръга на семейството и приятелите!