Декбилдърите очевидно не умират, но смело мога да кажа, че еволюират. Най-успешните от тях осъзнават, че добрият декбилдър трябва да остави назад корените си и да се впише хомогенно в цялостта на играта като обикновена механика. С други думи – модерните декбилдъри използват само идеята за декбилдинга и смесват механиката в нещо по-голямо или по-оригинално.
За тези, които не са запознати, „декбилдинг“ механиката в класическия си вариант (затвърден от Доминион) работи по следния начин – всеки играч започва с тесте от карти, като всеки ход тегли от него на сляпо и играе карти. По време на хода си може да купува още карти, които да смесва с тестето си и така с всеки изминал ход решенията ви ще стават по-стратегически насочени спрямо това, което слагате в тестето си.
Heroes of Tenefyr използва клишираната идея на декбилдинга и добавя банално, скучно и още по-клиширано фентъзи като своя тема, така че на теория, играта би трябвало да потъне в забрава някъде сред океана от безлични декбилдинг клонинги.
За щастие, дизайнът на играта е пипнат със смелост и позволява на играчите да имат вълнуващи и динамични решения.
Играта пристига с доволно количество карти, от които влизат по-малко от половината, което създава отлична преиграваемост. Тези карти пристигат в твърде голяма кутия за това, което има в нея. Създателите са решили да вкарат разделители за различните тестета, което не е нечувано за игрите с карти. Проблемът е, че картите са толкова малко, че дори и с разделителите няма как да задържите картите подредени. Има два варианта. Първият е да сложите всичко в пликчета, като нормален човек, на който не му се занимава с глупости. Вторият е да ползвате оплътнители, които да ви позволят все пак да държите картите в кутията по начина, по който създателите са предвидили. Лично аз използвам два дунапренени уплътнителя, които ми бяха излишни от Smash Up. Размерът не беше перфектен, но някак си кутията се затваря с тях.
Отделих толкова внимание на кутията, защото подредбата й е важна за сетъпа. Подготовката за игра би могла да отнеме значително време, ако просто нахвърлите картите несортирани в кутията.
На масата се слагат десет подземия (тестета) с по четири карти във всяко. Под всяко подземие се слага по една награда. Трябва да намерите един от четирите боса и неговите карти, след което да ги поставите някъде в страни. Освен това всеки герой започва със специфични 12 карти.
Heroes of Tenefyr е кооперативна декбилдинг игра, която симулира мачкане на гадове в подземия, или както е по-известен този жанр – „dungeon crawl”.
Целта на играчите е да бият големия бос, но преди това да преминат през редица малки гадчета и да получават сериозни бонуси от това.
Как ще подходите към играта зависи изцяло от вас. Пред играчите ще се видят 10 подземия от 5 различни нива, като от всяко подземие се вижда по един гад, с който първо трябва да се справите.
Ако решите, вие можете да скочите направо в подземие от пето ниво и ако успеете да го минете (а няма) да получите отлични награди!
Ако пък ви скимне, можете изобщо да не влизате в подземията и направо да се хвърлите на боса. Очевидно е какво ще се случи с вас.
В Heroes of Tenefyr има две основни механики – декбилдинг и „пушурлък“ (push your luck).
Играчите избират едно от подземията и се опитват да се справят с колкото се може повече гадове от там. Всеки гад има определена сила (която зависи от броя играчи) и играчите трябва заедно да я преминат.
Когато е ваш ход вие теглите точно три карти от вашето тесте. Ако не си харесвате ръката, можете да я изхвърлите и да теглите други три карти. Можете да правите това колкото искате пъти. Тук идва „пушурлък“ моментът. Да, ако не сте доволни от ръката си, бързо можете да прециклите тестето си, но ако то свърши, вие не си връщате моментално изхвърлените карти. Вместо това излизате от битката, докато приятелите ви решат да излязат от подземието или бъдат изритани (което е по-вероятно, защото шансовете им ще бъдат много по-малки без вас).
Картите в базовото тесте на всеки играч са шест карти с „1“ и шест карти с „0“… плюс мощна карта, която е тематично свързана с класа на вашия фентъзи герой.
Ако гадът има сила 6, не се притеснявайте, че сте изкарали само сбор от две. Може би приятелите ви ще помогнат. Всеки играч има възможност да обърне по три карти. На теория винаги е по-добре да биете гадовете с възможно най-малко ходове, но на практика, понякога трябва да забавите темпото, за да може правилния човек да получи правилната награда, понеже е нанесъл финалния удар.
Ето една от основните врътки в играта. Всеки гад има сила и умение, с които трябва да се справите, но щом го победите, вие вземате картата му, обръщате я на 180 градуса, четете умението, което тя ви дава и я слагате във вашето тесте.
Ако успеете да се справите с всички 4 карти от подземието, тогава всички ще получат мощен бонус, който ще ви помогне за по-нататък. Най-често този бонус е чистене на излишни карти от тестето ви или раздаване на карти от един играч на друг.
В тази игра има доста разменяне на карти и това не е хаотичен и безсмислен момент. Всъщност – това е може би най-важната механика в играта.
Такаа… тук идват двата единствени проблема, които аз имам с Heroes of Tenefyr.
Първият се оправя автоматично след няколко изигравания, но трябва да имате предвид, че това е игра с много текст. Всеки гад има умение, а освен това под всеки гад има второ умение, което всъщност ще влезе в тестето ви. В началото на играта обръщате 10 карти с различни умения, като половината ще са с лицето надолу. Под всяко подземие пък има карта с награди. Дори босът е тесте с една от картите с лицето нагоре. Ако играете играта за пръв път, цялата тази информация ще ви дойде нагорно и вероятно първата ви игра ще ви се струва крайно случайна. След няколко изигравания мога спокойно да кажа обаче, че гадовете и уменията лесно се запомнят, а и не всяка карта е напълно уникална, което в този случай е плюс. Уменията са интуитивни, и което прави играта повече от добра – в повечето случаи те са вълнуващи и се комбинират едно с друго, така че можете да си направите прекрасно тесте от брилянтно смесващи механики… или не.
Тук идва вторият ми проблем. Дори и да знаете наизуст всяка карта, играчът, който получава бонуса е същият, който нанесе решителния удар над гада. И понеже това е пушурлък игра, вие никога не сте сигурни кой точно ще вземе наградата. Това може да е много важно, защото в Heroes of Tenfyr, за да сте успешни, трябва да балансирате тестетата между играчите. Тук стратегията един играч да има супер силно тесте за сметка на останалите не работи, защото теглите само три карти на ход и трудно можете да направите много щети. Да, много от уменията дават допълнително теглене, но това само означава, че бързо ще ви свърши тестето и излизате от битката.
В играта има и карти, които са специфично свързани с класовете на героите и стават почти безсмислени в ръцете на останалите. С други думи, на вас ви трябват много конкретни карти в конкретни тестета, а случайността може да създаде странни ситуации.
В HoT има редица умения за размяна на карти, но тези умения изглеждат като пришити, само за да оправят проблем, който не би трябвало да съществува на първо място. Според мен щеше да е много по-чисто просто играчите да решават в чие тесте да отива спечелената карта, вместо да се правят извънкласни изчислителни техники за това кой да довърши гада. И понеже много от играта е концентрирана в това случайно меле, едно домашно правило би развалило баланса.
Не казваm, че играта е счупена, а че просто е имало по-добър и по-чист подход към „декбилдинга“, според мен.
Всъщност има още едно нещо, което ще усетите странно в тази игра. Това е играта с различната бройка играчи. Тук уменията на героите са специфични и ако играете с по-малко играчи, да кажем с трима, тогава един от тях няма да участва. Тук не може да има случайно изтегляне на стартови герои. Според мен барда и клерика винаги трябва да участват. Те са съпорт персонажи, но уменията са им твърде силни за пропускане – те подсилват щетите, които нанасяте или ви връщат карти обратно в ръцете.
От друга страна, те не са достатъчно силни, ако играете с по-малко играчи. Да, ако сте двама, ще играете с по два персонажа в тесте, но това пак създава странни ситуации, които не съществуват в играта с четири човека, например.
Най-ужасният начин да играете Heroes of Tenefyr е соло. По принцип не съм соло играч, но имах рядкото нещастие да пробвам тази сам. Ако играете соло, вие не просто смесвате два персонажа в едно тесте. Вие добавяте двойно повече начални карти – 12 единици и 12 нули. Когато имате ход вие обръщате два пъти по три карти. Проблемът е, че така разпределено тестето, то става ТВЪРДЕ ТВЪРДЕ случайно и контролът е почти нулев. Освен това всяка една спечелена карта влиза в това тесте и то ще стане масивно само няколко хода по-късно. Всеки любител на такива игри знае, че това е недопустимо за печеливша стратегия.
Заключение
Heroes of Tenefyr е оригинално допълнение към колекцията на всеки фен на декбилдърите и любителите на фентъзи dungeon crawl жанра. Тя предлага оригинални механики и тематично усещане. Първите ви игри ще бъдат странни и случайни, но след това ще познавате картите само от пръв поглед и ще знаете какво да правите. Уменията на картите са вълнуващи, а комбинациите за тестето ви са почти безкрайни. Push your luck елементът създава УАУ моменти, а битките често са непредвидими. Играта не е извънредно трудна, но това не означава, че няма да се озорите, за да я победите.
Всичко изглежда балансирано с изключение на две неща – случайно наградения победител и… този проклет Chaos Dragon! В кутията има четири боса и един от тях е Chaos Dragon. Едно от уменията му е да събере тестетата на всичките ви, да ги разбърка и да ви ги раздаде случайно и по равно. Да, тематично е, но обезсмисля цялото ви строене на тесте.
ПЛЮСОВЕ:
- Оригинален геймплей
- Вълнуващи умения и комбинации
- Огромна преиграваемост
МИНУСИ:
- Декбилдинг частта може да бъде доста случайна
- Соло играта не струва
- Изгорете картите „Chaos Dragon“