Да, да. Още една малка картова игричка. Не знам, започнаха да ми влизат под кожата и все повече да ме привличат. Не мога да повярвам, че ще го кажа, но често тези малки игрички ме вълнуват много повече от големите мазни и бляскави тежкотии. Но… това е тема, за която и друг път съм говорил и не смятам да навлизам в нея.
Eternity е trick-taking игра (игра за събиране на взятки). Айде, загубих и малкото останали читатели. Всъщност, очаквах доста от играта, защото използва познати принципи свързани с една от любимите ми класически картови игри – Oh, hell. Засега, любимата ми игра с такава система и по принцип една от любимите ми игри си остава Sponsio.
Дали Eternity има шанс да задниме… НЕ. Дори няма смисъл да довършвам изречението. Това не значи, че играта е отвратителна. Това дори не значи, че играта е лоша. За мен обаче е… плаха.
Да започнем обаче от качествата й. Със сигурност, номер едно са илюстрациите! Eternity има страхотно топло и богато излъчване, благодарение на изумителния арт. Да, няма твърде много уникални илюстрации, но дори това, което е вътре е достатъчно, за да усетите приятния „аромат“ от игра на нещо гладко и отнесено.
Казвам отнесено, защото освен „напушения“ арт, дизайнерите са се опитали да вкарат тема. Опитали са се с всички сили да вкарат тема, въпреки че това е обикновена trick-taking игра и кому е нужно. НО! В играта има известна доза тематични механизми, които оправдават „туй-унуй“ от иначе дървопрегръщащата тематика.
В тази игра, играчите се стремят да събират клонки и да ги засяват, но с някакъв… японски дзен, почти вишнев символизъм.
Споменах, че това е поредния Oh, hell вариант. Този обаче, определено е най-различния от всички, които съм играл. Защото в нормалните вариации на Oh, hell, залозите се правят предварително. Тук, те се случват по време на играта. И не само това, дори козът се сменя по време на играта.
В играта има само три цвята, но всеки цвят е с числа от 1 до 14. В началото на играта се нареждат три символични борда на масата. Раздават се всички карти между играчите, колкото всеки да има по еднакъв брой. Останалите две карти се обръщат и се слагат под съответните бордове. Тези бордове определят коза. Под който борд има повече карти, това е козът. Ако има равни се гледа по-левият.
По време на играта играчите разиграват стандартно картите. Най-високата печели, а ако някой няма от дадена боя се „цака“.
Само че! Тук идва най-интересната и различна част. Един от играчите (като изключим този, който дава първата карта) може вместо да даде карта за тази ръка, да свали една от своите карти и да я използва за ресурсите, които пише на нея (0,1 или 2 дървета).
Това е залог, който прави играчът, защото именно тези дървета са точките, които играчите отбелязват за победа (почти всички точки).
Освен това, когато сложите карта по този начин, след като ръката бъде събрана, тази карта се добавя под съответния борд и има голяма възможност да смени коза – още на следващото разиграване!
Това допринася уникална динамика и решения, които се сменят редовно само в едно изиграване на картите. Въпреки това, решенията не са толкова трудни, че да забавят геймплея с тежък анализ или дори въпроси към правилата.
След като всички карти се изиграят се гледат дали дърветата, които играчите имат съответстват на техните хванати ръце. Ако дърветата са повече, отколкото ръцете, играчите не вземат никакви точки. Ако дърветата са по-малко, тогава играчите отбелязват точки за всяко дърво. Ако пък дърветата и ръцете са еднакъв брой, тогава играчите получават бонус точки, които са различни спрямо един от трите рунда, в които играта се развива.
Всъщност, тези бонус точки, в повечето случаи са повече от дърветата, които ще отбележите. С други думи, ако не се борите за „Еквилибриум“ нямате никакъв шанс за победа.
Заключение
Eternity е лека игра за събиране на взятки с полу-японовишнево и полу-тракимайкаприродово тематично усещане, което за някои може и да е плюс (не и за мен), тъй като тези неща очевидно са модерни.
Въпреки това, темата може да се остави напълно настрани, защото това игра за събиране на ръце.
Eternity е във вените на Oh, hell и добавя нови, свежи и напълно оригинални врътки към вече познатите хитрини, които толкова обичаме… или поне аз. За сметка на тях обаче (и тук е моментът, в който играта се чупи за мен) играта орязва абсолютно всичко останало.
Като казах лека игра, имах предвид наистина лека! Дори на правила изглеждаше по-провокираща, отколкото се оказа на масата. Изборите в повечето случаи се основават на чист „пушурлък“ (изпробване на късмет), отколкото на реални тактически, камо ли стратегически решения. Липсата на хитрина и блъф, които се срещат в останалите игри от този тип се дължи на факта, че в Eternity са само три цвята и 14 от всяка боя. В тази игра рядко ще „цакате“.
Но дори това не е най-големия ми проблем. Това, което разделя Eternity от добрата класическа „Oh, hell” е фактът, че нищо не пречи всеки от вас да си прави винаги ръцете. Няма механика, която да върши това, нито такава, която да ви дава възможности за прецакване. Да, да, разбирам, че това е до самите играчи, но в нашия опит, всеки винаги си правеше ръцете и никога не рискуваше да взема повече от три-четири дървета на ход, защото… ами защото лесно можете да предвидите всичко и едва ли ще се случват големи изненади.
Не знам… може би проблемът ми е, че сравнявам Eternity с този жанр. Ако вие не го правите, или пък не сте играли никога подобни игри, ви гарантирам, че това далеч не е лош избор. Напротив. Eternity е чудесна игра за вкарване на хората в подобен жанр. Може би, защото е и най-приятелската. Както вече казах – “Oh, Heaven”
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотен арт
- Някакъв, дори и бегъл, усет за тема, което е рядкост в такъв тип игри
- Оригинални механики
- Бърз геймплей
- Подходяща за нови хора
МИНУСИ:
- Оригинални, но твърде малко механики
- Липса на възможности за прецакване
- Носи усещане на „Oh, hell“, но остава далеч зад сянката й
Играта можете да откриете в сайта на производителите.