*Важна бележка! Тази статия е написана от гледна точка на ревюър, чийто опит по време на фестивала е вероятно да се различава от този на човек, който просто посещава Essen Spiel за кеф.
Ей така бях през повечето време.
Написах тази бележка, защото повечето от времето си го прекарах в тичане по срещи, което в никакъв случай не е оплакване – даже напротив – запознах се със страхотни хора… и тук там попадах в неловки ситуации, които за мен бяха по-скоро забавни.
Една от тях беше свързана с жестокото разминаване в езиковата бариера между китайския и английския език, а втората с една личност на име Родолф, с когото имах среща и който очевидно е направил нещо не много приятно на Matagot, защото той не само, че е бил уволнен два дена преди фестивала, но и явно е оставил дълбока следа, защото на мен гледаха почти като на съучастник в неговите неведоми пътища. Да. Заслужаваше си дългото изречение.
Essen Spiel е най-големият и най-значимият фестивал за настолни игри в Европа. А ако се добави факта, че по това време излизат най-много игри в годината, някои могат да поспорят, че е и най-големият в света. Може да се каже, че Gen Con е едно голямо превю на нещата, които се появяват в Есен. Разбира се, това е предимно спекулация тип „гроздето е кисело“, защото ако досега ми е било трудно да събера пари да ида в Германия, щатите са просто утопия.
Всеки запален геймър трябва да иде поне веднъж в тази мека на настолните игри и аз най-после успях. Да, не е толкова скъпо да летиш до там, билетът не е кой знае какво, а и от храна можете да спестите, ако не си купувате от фестивала вода за 3 евро – все пак в близките градове има стандартните немски вериги като Lidl и Kaufland, а цените вътре ако не са по-евтини, то са почти същите като тези у нас. Може да се поозорите със средства откъм квартира и транспорт, но ако се съберете група и от това можете да спестите. Ние използвахме кола под наем и спахме в град на 25 километра от Essen, което ни спести освен средства, така и нерви, защото постоянно мъкнехме игри, а без предвидим транспорт ужасът би бил… ами ужасен.
Little boxes on the hillside… Номер 1 от 4
С това искам да кажа, че не битовите разходи са най-големият проблем.
В Essen Spiel се ходи с пари. С колкото може повече пари. Аз съм ревюър, който получава прес копия, но дори и аз бях изкушаван на всяка крачка от нещо ново и лъскаво. Слаби са ни ангелите на нас геймърите и ако не идвате с предвидени пари, по-добре не си носете кредитните карти… особено защото доста от игрите не само, че не са по-евтини от пазарните, но са дори и по-скъпи.
Първият ден е най-труден за човек, който е за пръв път на фестивала. Той си мисли, че може да купи всичко… докато след 10 минути разбира, че следващите 3 дена и 8 часа може само да рони сълзи.
Ако не търсите конкретна игра и не сте от онези, които тичат с тефтерите и начертаните като карти за съкровища схеми на халетата, бихте искали да изчакате неделя, когато на доста от игрите рязко им падат цените (може би, заради това се надуват в началото), а някои почти се подаряват. Има игри, които се продават на абсолютна безценица, дали защото издателите са донесли твърде много и им е скъпо да ги връщат или просто искат да пробутат старите си заглавия, които вече не се опитват да рекламират.
Трябва да се отбележи, че аз бях също с тефтер и карта на съкровища, но това е защото имах часове за срещи през 15 минути. За мен това беше изключително вълнуващо и нямах нищо против, но погледнато от страни сигурно съм приличал на човек, който не се забавлява и не вижда нищо от фестивала.
Видях достатъчно, макар и не всичко, и имах време да се размотавам и тук-там да пробвам игри. Опитах всичко, което ми е нужно, за да усетя духа на Essen Spiel и макар винаги да има какво още да се извлече, аз си тръгнах със задоволителното чувство, че не съжалявам за абсолютно нищо… освен може би, че не успях да се вредя за това, преди да се изчерпи…
Не знам колко хора посетиха събитието. Вероятно са били между 100 и 200 хиляди, а може и повече. Най-интересното е, че лудницата не се усещаше като „лудница“ Да, навсякъде имаше много хора и опашки. Да, имаше и места, където се образуваха по-големи задръствания и от тези на Сточна гара, но посетителите бяха учтиви. Никой не се буташе. Никой не се блъскаше. Никой не псуваше… или поне не разбирахме, че псува. Повечето наистина бяха толкова културни, че дори когато премазвах на няколко пъти пръстите на хората с 30 килограмов куфар пълен с игри, не аз, а те ми се извиняваха. Спокойно де, и аз съм учтив – казвах им „Опа“. Освен това, в Есен се е създал някакъв обичай. Традиция подобна на поздравите в планината. Тук тези поздрави не се измерват с думи, а с погледи в торбите с игри. Ще усетите, че погледите не само на всички останали, но и вашият собствен ще са постоянно носочени към чантите и количките с игри на останалите. Когато се разминавате с човек на центъра на София, често неволно разглеждате външния му вид – дрехите, обувките, погледа – и мигновено си създавате повърхностно стереотипно мнение за него. В Есен – това заклеймяване се крепи на вкуса на даден човек в игрите. Да, купил съм си детска игра със сладоледи. Не, нямам деца. Гледайте си работата! В случая имам деца и си взех игра със сладоледи за тях, но ако се бях докопал до тоалетната чиния, която изстрелва усмихнато ако, което се опитваме да хванем щях сам да си я играя! Всъщност, видях повече възрастни да играят това, отколкото деца. Готини хора.
Като казах куфар (преди 17 изречения)… Ако смятате да накупувате много игри ви препоръчвам да си намерите някакво средство за пренос на колела. Аз имах щастието да нося огромен куфар, който побираше десетки кила. Първият ден обаче не беше с мен и ръцете ми окапаха от торбите. По време на феста беше пълно с всякакви колички – къде товарни, къде самоделки. Всеки беше открил начин да се справи с материализма си.
A почивки се правеха в коридорите, които свързват халетата – навсякъде имаше седнали и легнали от умора геймъри, които нагъват вурстове. Е, аз съм на кисело мляко… което ми скапа стомаха, между другото.
Въпреки че аз имах щастието да си прекарам чудесно и нямах никакви проблеми, все пак разбрах, че е имало случаи на кражби. От една страна – кражби на ценности на посетителите, от друга – кражби и от будките на издателите. Дори се наложи да се отмени афтър партито на Artipia Games, на което бях поканен. Така че… да, на фестивала българите може и да са малко… но са там.
По време на четирите дена се извършваше и размяна, както и купуване/продаване на игри втора ръка в особено огромни размери. Този пазар на игри се организираше месеци преди събитието и като и аз бях там (с представител) със стабилно участие. От тях успях да изкарам достатъчно пари, за да мога да изпратя купищата игри към България, които се равняват на повече от 80 килограма – петък пристигат и ще ви ги покажем другата седмица.
Играта, която ми беше номер едно в очакванията от Есен не можа да влезе в багажа ми, но ще я получа след около месец. Говоря за изключителното бижу Monster Slaughter, за което не знам почти нищо освен близката до вкуса ми тема и прекрасните компоненти.
Другите игри, които ни направиха силно впечатление ще ви ги покажа със снимки.
Fertility. Изненадващо добра семейна игра. Скоро ревю.
The River. Странно е как Days of Wonder пускат толкова посредствена игра.
Stone Age – Anniversary Edition – засега само на немски.
Franchise – Не я играх, но непретенциозни приятели я пробваха и дори те не я харесаха
Nemeton – скоро ревю… но имам притеснения.
Гигантски Camel Up
Гигантски Ice Cool
Забавна детска игра за ритъм. Надявам се скоро да имам възможността за ревю.
Zoar – Скоро ревю… Имам притеснения също.
Silk – един от хитовете от Essen Spiel за мен. Играх я три пъти – с двама, с трима и с четирима. С чеитирима определено не работи, но с другите бройки е уникална! Скоро – ревю.
Scarabya! Гениална бруновска игра. Скоро – ревю.
War Chest – игра номер 1 от тези, които пробвах. Съвсем скоро – ревю.
Planet – никаква изненада – чудесна е. Скоро – ревю.
Small Islands – не очаквах много и бях приятно изненадан. Както казах, скоро – ревю.
Cat Lady – играта, която ни впечатли и изненада повече от всичко през тези 4 дена. Скоро – ревю
Dicium – имах очаквания, но… meh.
Супер игричка… но й забравих името. Помня, че беше втора версия:)
3D игричка от създателите на Ancient Horrible Things. Скоро – в Кикстартър. Не останахме особено очаровани, но ще имаме възможност за превю.
Играхме и детски игри, да.
И Сантасе, кво, нали сме геймъри?! Играем всичко.
Globe Twister – приятен пъзел – игра. Скоро – ревю.
Leaders – Очаква се да инкорпорира технологии по оригинален начин. Скоро – ревю.
Passing Through Petra. Имах избор между нея и Reykholt за ревю.
Избрах Reykholt.
Underwater Cities = най-сериозната игра, която играхме. Скоро – ревю.
Батко ви
József Dorsonczky отново се появява със силно заглавие. Verona Twist – скоро ревю.
И семейната му игра – Quinque.
A това беше личен подарък от Джоузеф, защото харесал ревюто ми на Travelin’. Второто издание, този път от Майнд Фитнес изглежда страхотно.
Чудесна игра в света на Кросмастър, която имах възможност да пробвам с Джефри от Анкама. Готин пич, с който си пипахме Флифлитата. …дълга история.
Не можах да я пробвам, но скоро ще имам възможност.
Разбира се, имаше и още забележителности, презентации и впечатления, но ще го дам мързелешката и ще го кажа така – трябва сами да идете и да ги видите. Кой знае, може и да се засечем догодина.
Това цялото всъщност се побира в малка кутия:)
Йо-йо-тата също бяха популярни.
Нямахме асансьор, но имахме 200 килограма игри.
Рандъм впечатление – хората си оставяха колелата ей така пред сградата. Незаключени.
Това също не е заключено. Дойде ни идея да го откраднем. Ей така – само, за да ги научим тия германци, че трябва да си ги заключват – за да не ги откраднат!
Раздаваха се безплатни копия на Klask, ако цял ден се разхождаш с надпис Klask на челото. Тази игра беше изненадващ хит тази година, като се има предвид, че излезе преди 2.
Bon voyage!
И да – бананите са за победители!
