Преди две-три седмици се случи така, че получих накуп 7-8 игри. Сред всички тях имаше едно невзрачно нещичко с кирилица на кутията – Барбария. След като огледах тук-там нещо за нея и то само отгоре-отгоре, играта влезе в стереотипа за „уф, още една тъпичка пушурлък игричка“. Хубаво, ще я пробваме, ама ще видим кога.
Когато отворих кутията, артът ме озадачи. Определено е различен и грабващ окото, но е… особен. Искам да кажа… артистичен е… и стилизиран. Но по леко крипарски начин. Искам да кажа…
Заради цялото това полу-еротизирано, полу-пародизирано поднасяне на илюстрациите на кутията пише 16+. Сега, не знам дали чак 16 годишни трябва да странят от това, но определено избягвайте да я отваряте пред малките си деца. Въпреки че няма кой знае какви голотии, духът, който се носи е на стар немски софт еротичен филм, излъчващ се в 11 и 30 и подгряващ звездата след половин час. Абе… пускате си за саунд трак Папи Ханс и гледайте това…
След всички онези игри, за които споменах дойде ред и на Барбария. И както обикновено греша, това се оказа звездата на седмичната доставка. От тогава насам съм я играл толкова пъти, че винаги стои на масата, дори и да не остане за нея време. Просто… да се знае.
Механиката на играта се върти около класически „пушурлък“ – изпитай си късмета. В средата на масата имате тесте и теглите от него, като можете да спрете по всяко време, ако смятате, че сте открили точната карта, но можете и да продължите… въпреки че вероятно ще се прецакате.
Разбира се, тук има доста специфични врътки, които може и да съм виждал в други игри, но тук са оплетени в комбинация от различни механизми.
Всеки играч има герой с умение и още две еднократни умения. По време на играта ще се сдобива с още купища подобни бонуси, повечето от които еднократни. Целта ви е да съберете 4 еднакви руни, 6 различни или 8 каквито и да е. Руните обикновено идват от силните гадове в тестето или от вашите герои, ако умрат и дадат възможност за луутване.
Всяка една карта в тестето дава възможност за определен вид предизвикателство. 90 процента от тези предизвикателства се изпълняват посредством стандартни шест стенни зарове в различни цветове. Предизвикателството може да е нещо от типа на: „Хвърли поне една петица със син зар и една петица с жълт зар“.
Помните ли онези умения, за които споменах, че ще ви заливат постоянно – е, всички те са свързани с манипулиране на заровете.
Общо взето пушурлъкът идва от това кога да спрете да теглите карта от тестето (предизвикателствата може и да с тават по-невъзможни, а и има допълнителни правила за това колко дълго можете да теглите) и кое предизвикателство смятате, че можете да изпълните.
А ако изтеглите от най-едрите гадове – босовете, тогава ще имате възможност да извикате съседен играч на помощ. Ако двамата успеете да го победите – споделяте плячката, но ако не успеете – и двамата се гътвате. Споко, има механика за нови герои и продължаване в битката. И тук има доза пушурлък обаче, защото този някой, който сте поканили може да ви прецака и нарочно да загуби битката, защото той може и да има умение, което го спасява от смърт. Така че… не се доверявайте твърде много.
Може би най-оригиналната механика, и най-елементарната, е тази, която издига Барбария в една от най-добрите пушурлък игри, които съм играл. Казах, че всеки може да тегли карти, докато си хареса нещо (и спази някои правила). След като свърши с предизвикателството обаче, всички онези карти, които е прескочил се обръщат на другата страна и се раздават между играчите, дори и на този, който е бил на предизвикателството.
Абсолютно всяка карта има еднократно слабо умение върху гърба. Тази проста механика за постоянно раздаване на карти бута играта динамично и геймплеят се забързва с всеки един ход, като ви изгражда нещо като мини двигател. Е… твърде е вероятно да си изхабите всички карти за един бос, но може би ще си струва, защото така или иначе пак ще съберете бързичко нови умения.
Заключение
Вече го споменах, но ето пак – Барбария е една от най-добрите „пушурлък“ игри, които някога съм играл и ми се играе дори, докато пиша това изречение.
Артът е странен да, но определено показва личното отношение на дизайнера и илюстратор на играта – Питър Рустемайер. Този човек не само, че има дълбока страст към света на Конан и всякаквите варварски неща, но дори това му е първата игра. Пичът определено заслужава моите комплеадмирации.
Играта все още е твърде нова и понеже е на Hobby World, за разпространение извън Русия малко трябва да се поизчака. Гарантирам ви обаче, че чакането ще си струва.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни правила
- Ангажиращ геймплей
- Оригинални механики, постоянно движещи играта напред
- Постоянни обрати и УАУ моменти
МИНУСИ:
- Артът е особен и освен че не е за малки деца, би отблъснал и доста от възрастните