Site icon Big Box Gamers

Bad Doctor – игра за задници

Преди всичко, трябва да кажа, че в България има И добри доктори. Не че съм попадал на тях… както и съпругата ми… и децата ми… и повечето ми познати… но вярвам, че има. Има добри доктори! Има!

И като говорим за добри или лоши, имам предвид не „докторските“ им професионални умения, защото нямам с какво да ги сравня, а отношението им към пациентите.

С други думи – има два типа доктори – задници и тези, които не съм срещал.

Казвам всичко това с чисто сърце и без никакво осъждение. Не осъждам задниците. Задниците са си задници и правят, каквото правят задниците. Кой съм аз, че да ги съдя.

В Bad Doctor играчите влизат в роля на задници, които за да спечелят играта, трябва да се държат като задници. Тази игра също не осъжда тези задници. Тя не се интересува от това защо един задник е задник. Тя просто ви дава идея КАК един задник е задник – как задниците оперират, как задниците се държат с хората, как се държат дори с други задници.

Изобщо, ако искате да сте задник – това е вашата игра. Ако вече сте задник, сте две бузи напред пред останалите.

Компонентите на Bad Doctor са готини, а артът е специфичен, ироничен и карикатурно-типичен като за игра за задници.

За да бъдете най-големия задник, целта ви е да спасявате пациенти. В това няма нищо заднишко, нали? Грешка! Вие искате да спасявате пациенти, само ако те се излекуват напълно по време на вашата смяна, за да получите всичката слава на незадник – нещо, което само един задник може да иска.

За нещастие, спасяването на пациенти в Bad Doctor не се случва твърде често. Всъщност, редовно пациенти ще умират. В това няма нищо лошо, би си помислил един задник. И този задник би бил прав, стига пациента да е умрял по време на смяната на някой друг задник. Защото тогава онзи задник става още по-голям задник, но ако вие сте лекували пациента и той е умрял на чужда смяна, тогава вие изглеждате като по-малък задник. Дори почти като незадник.

Знаете ли кое е най-заднишкото в това? Ами тъжният факт, че вие често ще се опитвате да лекувате пациента за несъществуващи болести и дори да му усложнявате положението, само защото знаете, че смяната ви свършва и има голяма възможност този пациент да умре в нечие друга заднишка операционна. Ей това е истинската задникологика във вашата стратегия.

Механиките в играта са елементарни. Имате 4 пациента в средата на масата под формата на плочки. Всеки пациент има различни проблеми. Задниците имат плочки пред себе си със символи, които пациентите искат. Вашата цел е да посетите всички пациенти преди да ви е свършил хода. Казах да посетите – не да спасите. Не забравяйте, все пак сте задник.

Ако се запълнят всички нужди на пациента, той е излекуван. Йей… малко по-малък задник сте, но ако бяхте по-голям задник, после можеше да сте още по-малък задник за пред хората. С други думи – тук е много по-ценно да прецаквате все повече пациентите. Причината е, че за всяко посещение на пациент, вие си слагате токън с вашето име до пациента. Когато пациента умре по време на чужд ход, всички токъни с вашето име отиват в победния ви трак за задници. Когато съберете достатъчно токъни – печелите. Тоест, много по-изгодно е да усложнявате проблемите на пациентите и да им блъскате токъни, докато в един момент умрат. Не по време на вашата смяна, разбира се. Защото ако умрат по време на вашата смяна, тогава губите реноме. Пак сте си задник, но сте малко по-тъжен задник.

Как се усложнява положението на пациент? Простичко. В основата си играта е „контрол на територии“, в случая – контрол на пациенти. Пациентът изисква да сложите съседна плочка с еднакъв символ. Вие можете да сложите такава плочка, но ако вашата плочка има няколко различни символа, това означава, че тези символи също трябва да се запълнят. С други думи, колкото повече символи слагате, толкова по-сложно става да се оперира пациент. Често вие ще отписвате пациентите и ще ги усложнявате, докато накрая пациентът дошъл с хрема не си отиде от холера, ебола, свински грип, рязка липса на десни крайници, паднало ухо, чукундурство и разбира се – лупус. Къде без лупус .

Така. Трябва да имате предвид, че макар и играта да лъха с черно чувство за хумор, все пак Е чувство за хумор. В Bad Doctor нямате истински болести (в повечето случаи) и е пълно със забавни текстове и дори мета геймърски препратки. Болестите са нещо от тип – две леви ръце, твърде дълги нокти и подобни.

Когато сложите плочка със символ, тази плочка обикновено ви дава някакво умение и често ще можете да правите готини комбинации и ходове, за да контролирате ситуацията в средата на масата.

Aко изключим смахнатата и твърде реалистична заднишка тема, играта ще ви предложи стабилни механики, подходящи за една съвременна игра.

Единственият проблем, който имах с Bad Doctor е повтаряемостта. Да, има най-различни плочки и умения, да ситуацията винаги ще е различна спрямо другите играчи, но ако играете твърде много и твърде често няма да получите кой знае колко разнообразно преживяване.

Заключение

Bad Doctor е уникална игра. Това се дължи предимно на шантавата й тема, която за съжаление е твърде реалистична в нашите ширини. Механиките са изпипани и работят чудесно и ако не беше темата, мисля, че не биха отличили цялостното произведение с кой знае какво. Компонентите и артът са забавни и отговарят напълно на атмосферата. С други думи, ако ви кефи черния (макар и доста обран) хумор, ви гарантирам, че ще се забавлявате… за няколко игри. Това е проблемът на игрите с хумор. Смешките бързо се изчерпват, колкото и да са оригинални, и отстъпват място на механиките. А механиките са леко повтаряеми и ако смятате да вадите Bad Doctor повече от веднъж-два пъти в месеца, мисля че ще останете разочаровани. НО! Това не значи, че играта не си заслужава. Просто… внимавайте с ангажираността си към нея.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version