Миналата година Games 4 Gamers издадоха малка Уновска игричка на име Zoop, а тази година излизат с две заглавия – една геймърска картова космическа игра и настолна игра със зомбита в голям формат. Дали не се оказаха тези игри твърде големи хапки за тях?
Със сигурност правилата – да. И двете игри имат огромни проблеми с книжките за правила, но да кажем след големи мъки и разговори с готините пичове от Games 4 Gamers успяхме да се справим.
Zombie Dawn се развива в клиширания свят на зомби апокалипсис, но който ме познава това не само, че не ме притеснява, но дори донякъде ме вълнува. Аз съм си луд зомби фен и темата в случая може да бъде само плюс.
Друг огромен плюс, който тази игра има са хуморът и безкрайните абсурдни истории, които не спират да се развиват по време на игра. Дори и самата игра показва непретенциозността си с шарения и на места пародиен арт.
В Zombie Dawn вие събирате собствена група от оцеляващи и се стремите да оцелеете една година, което се изразява в няколко рунда. От тук нататък си е класика – събирате предмети, оръжия, превозни средства, дори кучета и обикаляте из голям град, като се биете със зомбита… и други групи от оцеляващи.
Една от основните разлики в механиките обаче е, че тук няма фигурки. Всичко в кутията е купчина карти, няколко плочки и мийпълчета, символизиращи групите на оцеляващите.
Дори и зомбитата нямат фигурки или токъни. Всъщност… вие почти никога няма да срещате случайни зомбита, защото през по-голямата част другите играчи ще ви ги изсипват на главата.
Ако не се кефите на take that тип игрите спрете да четете това ревю, защото сега е моментът да ви кажа, че в тази игра не просто има хейт, Zombie Dawn е базирана на хейт. Всеки играч има карти в ръка, които се използват за различни неща, но много от тези карти са зомбита. Зомбитата се играят по всяко време върху активния играч. Някой стъпи в мола – хоп – срещаш 2 зомбита. Мръдне наляво – хоп – 10 зомбита.
Хейтът идва почти винаги и групово. Често зомбитата са по-силни, ако са в комплект с други конкретни зомбита и в известна степен ще трябва да се кооперирате с другите, ако искате да се изсипете срещу някого.
Е, да. Ако въпрсоният нещастливец се справи с тези зомбита получава бонуси.
Друго нетипично за игри с движение по плочки е, че тук всеки играч разкрива плочки само около себе си – нещо, което видях за пръв път в Posthuman. Е, тук има повече смисъл от онази игра, и въпреки това… тук механика е доста особена.
Причината е следната – няма никакъв смисъл да разкривате собствени полета при положение, че от всеки изход можете да отидете до всяка друга плочка… в повечето случаи. Всичко можеше да се случи на едно общо поле. Но както и да е, не пречи… просто е странно.
Друго странно нещо в играта е… дължината. За игра, която е основно „хаха и take that“, това да се проточи повече от два часа е недопустимо. Да, ангажирани сте през повечето от времето, но дори и забавните истории започват да ви поуморяват. Искаше ми се целият геймплей да бъде смален поне на половина.
За случайност в играта няма какво да си говорим. Тук е пълен хаос – теглене на карти на сляпо, хвърляне на карти един върху друг, постоянно мятане на зарове за битки. Какво да ви кажа – това е, което е.
Заключение
За моя голяма изненада, Zombie Dawn, с всичките си проблеми и дървени механики, някак си остава една от най-забавните зомби игри, които можете да откриете. Факт е, че хаосът цари тук, факт е, че има много механики за полиране, дори е факт, че играта остава по-дълго на масата, от за колкото сте я поканили. Но дори и наглата й арогантна натура е някак си непретенциозно забавна. Zombie Dawn е като „comic relief”-a на зомби игрите. Да, не е филър игра, но колкото и да й се сърдите, тя си е шашавият ви приятел идиот, който не спира да прави глупости и вие просто не можете да му се разсърдите… докато не ви омръзне и спрете да му обръщате внимание. Да, ето и най-голямата ми критика към играта. Преиграваемостта й е под огромно съмнение, тъй като всяка игра ще виждате почти всички карти и независимо от комбинацията между тях, общото усещане не се променя. А и различното разположение на плочките не променя особено логистичните похвати на геймплея, така че и това не е е влияние. Единственото, което може малко да ви спаси са скритите мисии, които изпълнявате редовно… но дори и те са само 4-5 вида, като разликата между тях е само козметична.
Най-силната черта на играта е изненадата, но най-слабата е липсата на достатъчно изненади.
ПЛЮСОВЕ:
- Изненадващо приятен и тематичен арт
- Постоянни смехове и обрати
- Това е инструмент за създаване на абсурдни истории в зомби апокалиптичен свят
МИНУСИ:
- Твърде дълга
- Твърде еднообразна
- Твърде хаотична
Можете да откриете играта в сайта на производителите:
Ако не ви се занимава, питайте нашите партньори от Pikko Games, те ще ви помогнат в изнамирането на играта.
