Site icon Big Box Gamers

Zen Master – Книция, не в най-добрата си форма.

Продължаваме с доктор Райнър Книция и стотиците му дизайни на година. Човекът е създал едни от най-големите хитове, които познаваме, но Стивън Кингския му комплекс е отговорен и за значително количество “meh” заглавия всяка година.

Каквото и да си говорим обаче във всяка негова игра има хитра идея, заради която си казваш „Ха, готино“.

Разбира се, 90 процента от тези идеи се основават на някакви врътки с игри с числа.

В случая с Zen Master, мастърът дори не се е опитал да прикрие това. В класическата кибритена кутия на Helvetiq ще откриете тесте с 50 карти с числа от 1 до 50 и още едно малко тесте с „Дзен карти“. Освен картите, в кутията има купчина бели и черни пръчици, което не е нещо чуждо за тоя формат игри от компанията.

Целта ви в Дзен мастър е да получите баланс между черни и бели пръчици. Всеки път щом получите бяла пръчица я махате заедно с една черна. И обратно. Идеята е да нямате никакви пръчици, защото в края на играта всяка пръчица ви е минус точка.

В основата си играта е елементарна „trick taking” игра. Всеки играч получава по 9 карти. Рундът свършва, когато се изиграят и деветте карти. Играят се толкова рундове, колкото са играчите.

Преди изиграването на карта, първият играч обръща Дзен карта. Тя ви казва колко черни пръчици ще вземе играча дал най-високото число този ход и колко бели пръчици ще вземе играча дал най-ниското число. В идеалния случай вие сте дали число някъде по средата.

Трябва да прецените обаче картите си, защото понякога може да са ви раздали крайни числа и да искате да ги изиграете в правилния момент.

Дзен картите са сравнително предвидими, тъй като са 10 в игра и само една не влиза.

Правилата са прости, но има известна доза тактическо мислене и изхитряване, което е печат за доктора.

НО! В тази игра има едно огромно „но“, което обезсмисля цялата игра. Всичко е супер по време на игра… докато дойде време за последната карта. Не всички карти се раздават, така че дори и да искате да ги следите, това е безсмислено. Така че последната карта, която ви остава е просто чист късмет. Една карта = ще кажете. Да, но точно тази карта може да ви спечели или загуби играта. Не рунда, а цялата игра. Ако до този момент сте били балансирали отлично, то тази последната карта може да ви даде, да кажем, 7 черни пръчки, което ще направи услията ви напразни. Ровехме из правилата, но сме го играли правилно. Ако примерно последната карта е избор от между три, играта пак би имала баланс, но чистата случайност превръща играта в „Да хвърлим по едно зарче и който хвърли най-високо, може да скочи през терасата“.

Заключение

Zen Master няма да остане сред запомнящите се игри в историята. Нещо повече – мисля, че тя ще потъне безславно и то съвсем скоро, ако вече не го е направила. Играта е хитра и има своите моменти, но едно малко правило съсипва цялото преживяване. Признавам, не е много трудно да си измислите малко правило, което да поправи тази грешка в дизайна, но самият факт, че Книция е пропуснал този проблем издава отношението му към този конкретен дизайн.

За съжаление, Zen Master е изпусната възможност и игра, която няма да се задържи при мен. (edit: вече не е при мен).

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Exit mobile version