Site icon Big Box Gamers

Vikings: Raid & Conquer – поредната викингска игра или?

Въпреки че първия сезон на Викинги за мен беше дидактична мъка, прилягаща за History Chanel, то от втори сезон нататък създателите осъзнаха, че историята и драматургията са по-важни за създаването на художествена поредица по истински случай, отколкото „вижте колко знаем за викингите“.

Последните сезони не просто засилиха визуалната част и ефектите, но и развиха персонажи, които въпреки очакванията успяха да заместят Рагнар, който и без това беше завършил сюжетната (и историческата) си цел. С други думи, Викинги, за мен, е отличен сериал не само, заради художествената си стойност и добрата драматургия, но и заради динамичния начин на разказване на реална история. Бих го определил като съвременна класика.

Бих ли могъл да кажа същото и за Viking: Raid & Conquer? Ами… На първо място, не мога да не спомена и Viking Gone Wild в това ревю, тъй като и двете игри се появяват почти по едно и също време, и двете игри са декбилдъри, и двете игри представят сравнително иновативна (като за декбилдър) система за атакуване на другите играчи.

Основната разлика, разбира се, е че Viking: Raid & Conquer използва официално темата на сериала, а Viking Gone Wild се подхранва със стандартни викингски стереотипи и „анимиран“ арт. Viking: Raid & Conquer използва картинки от сериала и докато в повечето игри, които правят такива неща това ме дразни… тук също. За мен, най-добрият арт в игра, която използва официално IP-то на определен франчайз е Alien Encounters: A deckbuilding Game (ха, отново декбилъдър, ти да видиш). Там илюстрациите са напълно оригинални. Разбирам, че пичовете са дали сума ти пари за купуването на правата за сериала и допълнителен харчлък за илюстрации би бил главорезач, но все пак – това прави играта „тренди“ (игра, която би се изтъркала, когато сериала се забрави) и… сива, основно заради убитите цветове от сериала. За телевизия може и да върви, но за статична картинка е просто скучно.

Стига толкова за визуалната част. Ако геймплеят предлага нещо оригинално, дори сивотата на илюстрациите може да остане назад. Трудно е да бъдеш оригинален в декбилдър, тъй като жанрът е пренаситен. Въпреки това, Viking: Raid & Conquer се предлага почти като нещо самостоятелно. Това най-много си личи от презентацията на играта в книжката с правила. Правилата на играта не са сложни, но книжката си е бая дебела. Това е защото вътре се говори за това какво е декбилдър и носи усещане за игра, която цели хората, които никога не са играли игри. Почти е обяснено какво е настолна игра, по принцип. Това не е минус, просто реших, че си струва да бъде споменато.

В основата си, това е класически декбилдър. Ако не сте запознати с жанра – теглите 5 карти от ваше лично тесте и играете всички карти. Картите ви дават статистики и пари. С парите купувате нови карти, които отиват в тестето ви. С течение на играта, вие ще сте си построили уникално тесте, подходящо за ваша стратегия.

В тази игра има няколко начални рунда, в които нямате право да се атакувате – само да зареждате тестето си.

Целта ви е да събирате точки… duh. Това става посредством нападения и погребения. И двете механики използват едни и същи карти, но погребенията се правят по-трудно и някак си стават плавно и естествено, докато нападенията са основния мотиватор за строене на тестето ви. С вашите карти можете да нападате карти от голямата дъска в средата на масата, можете и да нападате другите играчи. Успешна атака по другите ви позволява да крадете от тях – може би силни карти, които едва са си купили или пък дори картите, които те са нападали (това е доста по-трудно). В момента, когато някой има конкретен брой от тези карти играта свършва и се броят точки.

Така! Най-хитрата част в играта е свързана с ей тия дискове.

В началото на хода всеки решава тайно какво ще прави по време на хода си. Може да атакува конкретен играч, може да играе защитно, може да отиде на самотно нападение по картите на борда, а може и да извика Raid Party, което би могло да предизвика много по-успешна атака.

Атаката по другите играчи става лесно. Смятате атакуващите точки на нападателя и се гледа дали те надвишават базовата защита на защитника. Ако защитника е играл „защита“, то той може да добави картите си с „атака“ към общата си защита. С други думи, ако някой е играл защита е много трудно да му нашокате канчето. Освен това, той има право да „погребва“, което би му спечелило някоя карта от дъската, без да се бие. В началото на играта почти всеки ход… почти всеки играч ще играе защита.

Тази механика наистина създава напрежение и Визини ефект („Ако направя това и той направи това, значи че ще стане това… но ако той си мисли също така…). С други думи, това е фокуса на играта и това, което я отличава от всички останали подобни игри. В нея има собствени интриги и оригинални моменти, които биха ви задържали вниманието. А ако ви липсват карти в иначе готината кутия с як инсърт, ще откриете огромното празно място…кхъ…кхъ… разширения… кхъ.

References. References everywhere.

Заключение

Vikings: Raid & Conquer e оригинална игра. Оригинална в смисъла на това, че предлага нови механики върху вече позната система. И въпреки, че те са достатъчно изпипани, че да направят играта различна, останалата част от геймплея не предизвиква никакви уау моменти, а изображенията от сериала не успяват да създадат тематичността, която Викинги заслужава.

Колкото и да се опитвам не мога да не сравня тази игра с Vikings Gone Wild. Другата игра определено избива с по-добри цветове и повече оригинални моменти, въпреки че наистина бойната система във Vikings: Raid&Conquer е доста по-смислена и… агресивна.

Аз имам и двете игри и се запитвам. Имам ли нужда от двете?

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Vikings: Raid & Conquer

Exit mobile version