Site icon Big Box Gamers

Да си построим Underwater Cities – емоционално ревю

Всички знаем – Земята е пренаселена. Все още не сме готови да колонизираме Марс и Луната.  Да изтрием половината население на планетата си е геноцид. Какво е решението? А защо не прекрасни подводни градове? Те са по-достъпни. А всъщност вече има няколко проекта. Всички те изглеждат приказно. Особено с нужното количество флора и фауна около тях.

Вероятно някой от проектите е вдъхновил и Delicious Games и моя нов любим дизайнер Владимир Суши. Таааа, както вече стана ясно – Underwater Cities е игра, в която създаваме комплекс от множество градове в световния океан, заедно с прилежащата им инфраструктура. Както може да се очаква, всичко, което правим ни дава точки, а те от своя страна ни водят до победа и световна доминация мухахаха… ъъ не, това беше друго. Тук и победителят и загубилите могат да се насладят на своя прекрасен и реализиран план за облагородяване на водната шир.

Механиките в играта са семпли. По време на ход играч трябва да си избере позиция по борда и карта, която ще играе. Ако цветът на картата съвпада с цвета на избраното поле може да изпълни действията и на двете в избран от него ред. Ако пък не – е тогава картата просто бива изхвърлена и се изпълнява само полето. Възможните цветове са само три – червен, зелен и жълт, като ценността на полетата и картите варира. Най-силни са жълтите полета, но пък картите от съответния цвят са с най-мижав ефект. Червените полета и карти са междинни и малко ситуационни. Зелените от своя страна са с най-слаби полета и мощни карти. Когато всички играчи изиграят по три действия рундът приключва. След 10 рунда играта минава в графа – „Ее, още само 1 ход и щях да бия“.

Звучи бързо нали? Трийсетина действия и Финал. Поне на мен така ми се струваше. Е, играта е доста сериозна главоблъсканица. Оказва се, че 40 минути на човек е доста оптимистично предположение. Играта си е 3+ часа в повечето случаи с трима. С четири играча вече става страшно. Винаги има много възможности, коя от коя по-привлекателни. Освен това искам да изиграя тази червена карта, даваща ми хиляда ресурса, но пък това жълто поле ми позволява да сложа нов град, а пък другия рунд ще остана последен и ще ми вземат полето…  Всяка стратегия е валидна, всяко действие ще се отплати рано или късно. Няма грешен старт, а по време на ходовете искаш да направиш много неща, като времето е малко. Постоянно искаш да помислиш още малко, да сметнеш още веднъж дали няма да получиш повече от друга опция.        Нека да мина през възможностите на полетата:

Всяко поле е ценно и правилното използване е ключ към победата. Това е евро-частта на играта. Играчите искат да използват пълните възможности на полетата, но останалите не спят и също на свой ред се възползват от най-сочните опции. Тази част е изпълнена чудесно. Има добра дистрибуция на най-ценните действия, така че да можеш да си позволиш някой рунд да не се бориш за първо място, но пък и не са прекалено много, за да неглижираш съвсем оптимизирането на ходовете си. Тук е и основната разлика между трима и четирима: Добавянето на бонус поле в играта за максимум играчи: клониране на използвано от друг играч поле срещу една паричка. Не е нищо невиждано, но работи.

Втората част на играта – нека не забравяме картите! Те са солта на играта. Често дават насока на хода и не искаш да бъдат похабени. Те са разделени на три тестета. По едно за всяка епоха, като очаквано стават по-добри и с повече бонуси при игра. Картите биват няколко типа: еднократни ефекти, асистенти, специални карти, постоянни ефекти и производствени ефекти.

Може би сега е моментът да кажа, че производството е малко странно. То се случва само 3 пъти в играта – след 4-ти, след 7-ми и след 10-тия рунд. През останалото време се оправяй с каквото можеш. Това е времето за възстановяване на изразходвани Асистенти и хранене на градове и разни дребни точкувания.

Картите могат да бъдат временно решение или доста приятен двигател, който осигурява нужните ресурси за преживяване сред доста малкото производствени възможности на градовете ни.

Мога да говоря още много за правилата, но ще те оставя да откриеш подробностите  сам/а 🙂 А има още дреболии разбира се, но пробвай, няма да съжаляваш.

Играта е красива. Картите са забавни, тематични и с приятни цветове и илюстрации. Има малко странен момент с повтарящите се илюстрации. Картите правещи сходни неща имат една и съща рисунка. Според мен те са оставени еднакви от „геймплейна“ логика.

Картите между епохите градират като цяло. Не е обаче нещо велико. Има дори карти от първа епоха, които дават по-добри неща, в сравнение с подобни от трета. Но може да кажем, че в първа епоха градиш двигател, във втора се засилваш поправяйки каквото можеш в движение, а в трета береш плодовете.

Играта е за трима. Точка. С повече играчи играта става бавна без да допринася положително към  усещането. С трима души Underwater cities е страхотна. Не напразно се шуми толкова около нея. Много хора вече я включиха в „ТОП класациите си“ на игрите за годината. Очакваме експанжън. Поне един. Може и два.

Нека обобщим. Обичаш да си образуваш мозъчни гънки? Underwater Cities ще го уреди. Играта е за сериозни геймъри. Горещо препоръчвам. Истината е, че обожавам играта.   Нямам търпение да я пробвам пак. Дали с нови хора, или същата група, с които я играем вече няколко пъти, няма значение. Да, играта награждава множество изигравания, но след първия път вече ще си видял достатъчно, за да знаеш какво да очакваш.

И както се казва в правилата: Без значение кой печели, отделете време, за да се полюбувате на мрежата от подводни градове, които сте направили. Защото благодарение на вашите усилия, милиони сега имат храна, вода и подслон.

Чудесна работа!

Източник на снимките: www.dailyworkerplacement.com

Exit mobile version