Site icon Big Box Gamers

Ulm – евро играта, която се осмели!

Кутията на Ulm

Евро игрите, особено от преди около 5 години и назад, имаха най-често тема за строене в средновековието или търгуване в средиземноморието. Тези теми толкова омръзнаха на геймърското общество (и в частност на Том Васъл), че бидеха анатемосани. В Есен (така да се каже родното място на евротата) 2016-та почти нямаше нови игри с тези постановки. Те се обърнаха към по-нестандартни теми като прекарване на говеда през дивия запад. Дори и Стефан Фелд (чиито игри олицетворяваха липсата на тема и търгуване в _попълни празното място_) изкара игра с тема древногръцка митология, която почти може да мине за тематична или америтраш – хвърля се 10-странен зар за битка с чудовища! Все пак един дизайнер дръзна да наруши неписаната догма и извади играта Улм – в която играчите строят катедрала и търгуват в средновековието в германския град Улм.

Катедралата, която „строите“ като поставяте плочка със събитие всеки рунд в отвора

От първи поглед играта носи носталгичната атмосфера на „златния век“ на евро игрите. С това нямам предвид негативната страна – грозен арт и нискокачествени компоненти (дървени кубчета) – напротив, художник е Майкъл Мензел, чиито илюстрации са забележителни, а компонентите са доста приятни.  Дизайнерът е Гюнтер Буркхардт, чието име не ми говореше нещо. Оказа се, че е направил играта Seeland, като обаче е нормално да не съм запомнил името му, тъй като ко-дизайнера му за нея е легендарния Волфганг Крамер. Има и други игри – Maori, Darjeeling, които са ми се стрували сравнително интересни, но не съм играл. Да видим дали Улм е поредната стандартна и остаряла за времето си евро игра, чийто единствен принос е носталгията за „доброто старо време“, или пък се вписва сред игрите с добрите илюстрации и свеж геймплей.

Първо искам да отбележа, че играта се старае да представи темата си. Компонентите са тематично свързани със символи на града Улм, а лодките на играчите плуват през Дунав покрай кварталите на града. Катедралата, която „строим“ и която виждаме като триизмерен картонен модел е била за времето си една от най-големите в Европа. В допълнителната книжка има откъс с история за града. Между другото, Алберт Айнщайн е роден в този град, но разбира се векове след събитията разиграващи се в играта. Въпреки това, без известно усилие не можем да свържем механиките с темата, а и тя надали ще е много вълнуваща за повечето играчи.

Таблицата с 3×3 действия, в която „вмъквате“ плочката за действиe, която изтеглите.

Правила и механики

Новостта като механики е таблицата от 3 по 3 плочки за действия, която се намира до катедралата. Има 5 различни вида плочки за действия, които ще опиша малко по-надолу. Първоначално се теглят 9 произволни. По време на хода си всеки играч тегли една плочка за действие от платнена торбичка. Той може да сложи плочката вляво или вдясно на всеки ред от таблицата или горе или долу от всяка колона. След това „избутва“ четирите плочки от реда или колоната съответно ако е сложил в ляво тогава ги избутва надясно, а ако е сложил вдясно – наляво. Сега играчът получава възможност да изпълни новите 3 действия от същия ред или колона (без четвъртото, което е избутано извън таблицата). Следващите играчи не могат да слагат плочки на ред/колона, в която има 4 плочки. Механиката е малко сложна за обяснение, като допълнителен смут всява това, че играчите могат да вземат плочки за действия, но когато ги вземат те вече не се използват действия, а са само вид ресурс. Все пак, след като веднъж се демонстрира механиката се схваща бързо.

Ето ги и петте възможни действия:

Дотук нещата са сравнително прости, но има и доста детайли. Например, друг елемент от играта са врабчетата, които са символ на Улм. Започвате играта с две, но може да получавате и още. Може да ги използвате, за да вземете една от петте плочки за действия от зоната за зареждане вместо да теглите от торбата, което може да е много полезно в някои случаи, но ако си ги запазите ви дават по точка.

Реката и кварталите на Улм

Бонусите от различните квартали са най-различни, някои прости, а други по-сложни. От първите квартали може да получите гербове, които ви дават точки, но и възможност да поставите печат до таблицата с действия и всеки път, когато някой избута ред/колона към този печат получавате врабче. Също така някои гербове ви дават точки, ако играч постави печат в определен квартал. Има и квартал даващ помощници, които запазвате до края на играта и ви дават специално умение, като например да получавате две пари вместо една от всяко действие „монета“. По-нататък кварталите дават възможност за теглене на карти, пари, точки и т.н… Всеки квартал има определен брой места за печати и ако е запълнен, следващите играчи нямат право да слагат печат в тях.

Стигаме до картите, които носят и най-много точки. Ако платите за тях две различни плочки за дествие теглите една от дека, а ако платите две еднакви плочки теглите две карти и избирате една от тях. С действие „карта“ можете да играете всяка карта по два начина – да я играете пред себе си за точки в края на играта, или да я върнете в дека на изхвърлени карти за незабавно действие. Картите са три вида:

Картите – пълен сет от катедралата

В края на играта получавате точки от врабчетата, които сте запазили. За всяка стъпка по реката и за картите, които сте изиграли пред вас. Играчът с най-много точки печели. Играта предлага вариант „за напреднали“, който лично аз винаги бих ползвал. Добавят се събития влияещи върху играта всеки рунд. Например, този рунд действието движението по реката ще дава две стъпки вместо една. Играчите виждат и какво ще е действието за следващия рунд, тъй че може да се подготвят предварително. Също така има и негативни събития, като например да трябва да дадете 2 плочки за действия в края на рунда и ако не го направите губите 5 точки.

Личен анализ

От издателството Huch преди Есен очаквах повече играта Touria на дизайнерите Brand, но в последствие разбрах, че е твърде лека и отзивите като цяло не бяха много добри. Същевременно интереса ми към Ulm, който беше много нисък се вдигаше все повече, особено след хвалбата й от страна на Rahdo по времето на шоуто на Dice Tower.

Въпреки, че не е най-добрата творба на Майкъл Мензел според мен, илюстрациите са доста красиви. Игралната дъска напомня тази на The Pillars of the Earth, темата е подобна, а и в двете има триизмерна катедрала. Да не говорим, че художника е един и същ. Все пак дъската е малко претрупана и имам усещането, че някои игрови елементи можеше да бъдат малко по-добре означени. Компонентите са доста приятни, плочките за действия са от много дебел картон и липсват типичните евро кубчета. Единственият недостатък, който намерих е, че в играта няма найлонови пликчета с „цип“, което вече е стандартно почти за всяка игра. Но пък можете да си купите 100 броя такива за броени левчета.

Пълен поглед над играта

Лично на мен не ми хареса решението правилата да са разделени на две книжки. Идеята е от първата да научите основните правила и да започнете да играете, след което да си доизяснявате останалите от другата книжка (алманах на Улм) в процеса на игра. Може би за по-неопитни в настолните игри хора, които биха отделили повече време за игровата сесия това може да е полезно. Аз държа да знам всички правила предварително и разделението ме затрудни. Но пък втората книжка е с доста красива корица.

Относно механиките съм малко раздвоен. Таблицата с действия е интересна и избираш оптималния си ход според текущото й състояние. По принцип може да избереш действие, което оставя следващия играч в неизгодна позиция, а ако има печати даващи врабчета се опитваш да „дадеш“ на себе си и да не даваш на другите. Но в крайна сметка най-вече гледаш да получиш най-добрите действия, които ти трябват, а останалите неща остават на заден план. Възможно е по стечение на обстоятелствата за твоя ход да останат само неизгодни действия, не защото играчите преди теб са искали да те прецакат.

Харесват ми другите механики, като възможността да манипулираш плочката, която теглиш с врабче, движението по Дунав и поставянето на печат само в кварталите, до които е лодката ти. Харесва ми и възможността да използваш картите за 2 различни неща.

Водно състезание по Дунав

Но и проблемите ми с Улм са свързани с картите. Първият е в това, че най-много точки могат да се печелят от карти, тъй че почти нямаш избор да не опитваш да събираш по много от тях – съответно липсва разнообразие от стратегии, което за мен е недостатък. Това е доста по-силно изразено при игра с четирима, тъй като движението по реката е твърде лесно (в колона), а хубавите места за печати по борда се изчерпват бързо. Вторият и по-сериозен проблем е с късмета в тегленето на картите. Дори и да даваш две еднакви плочки за действия (които не е много лесно да събираш) теглиш 2 карти и е възможно пак да не ти се падне типа и вид карта, която ти трябва за да събереш сет. А разликата между три карти, които са в сет и такива, които не са в сет е потресаваща (9 срещу 18). Тоест един играч може да извади късмет и от 3 карти да получи 18 точки, а друг да няма късмет и от 5 карти да получи само 15, като за да а за да ги получи е използвал много повече действия и ресурси от първия. Някой може да харесва вълнението от късмета в игрите, но в игра продължаваща над час и половина и с не малко тактически и стратегически елементи за мен е неприемливо. Бих пробвал вариант, в който има „пазар“ от три открити карти и когато вземаш карта избираш от него, което би намалило късмета и би дало повече избор.

Позитиви:

Негативи:

 

Източник на снимките – boardgamegeek.com

Exit mobile version