Site icon Big Box Gamers

Типове играчи

Приятели, преди всичко това е един лицемерен опит да се надсмеем над себе си, тъй като и ние сме част от тази стереотипна категоризация. Така че при всички случаи възприемайте това с несериозност и глупав кикот, защото лично аз така съм го писал. Това са типовете играчи на настолни игри, които могат да бъдат срещнати, според мрн. Разбира се, това не е пълен списък, защото всеки ден се явяват нови и нови видове. Освен това, често се комбинират един тип с друг. Сигурен съм, че всички сте ги срещали! Ето ги и тях.
Айнщайнът
 Още познат като „човекът с парализа на анализата“Можем да назовен този вид играчи още „математиците” на настолните игри. Имате чувството, че винаги смятат, изчисляват, мислят…Разбира се, много е тънка границата между мисленето и… цикленето. Със сигурност не веднъж сте виждали как някой посяга към фигурката си, вдига я….оставя я. Вдига я! …оставя я! Най-после я вдига! Но дали да я постави? И къде да я постави? Ако я постави тук…не…Ако я постави там? Не….По-добре тук? Не, дай отначало. А някой помни ли от къде тръгна фигурката? Най-лошото е, че тези хора обикновено не обмислят хода си преди да дойде техният ред.
Любима реплика:
„Всъщност…. какво исках да направя?”
Откроява се най-силно в игри като:
Imperial Settlers
Eclipse
La havre
Шпионинът
 Може и „предателят”. Този вид обича предизвикателствата. Обича тайните. Обича…”мръсотийките”. Дори самата игра да не окуражава такъв начин на игра, той винаги ще намери начин да измисли! Ако няма как да прецакаш опонентите си, какво забавление е тогава? След като играта свърши, той няма да помни дали е победил или не, но няма да забрави онзи прекрасен, лукав, гениален ход, с който успя да дръпне водещия играч до последно място! Разбира се, това не винаги е лошо. Понякога цялата игра се върти около това. Но нека не прекаляваме поне със злорадството.
Любима реплика:
„Този път не бях аз!”
Откроява се най-силно в игри като:
Battlestar Galactica
Letters from white chapel
Avalon
Carcassonne: The princess & the Dragon expansion
Момичето
 Това е само термин. Често женският пол може да бъде много по-доминиращ в игрите, отколкото мъжкия. „Момичето” е играчът който винаги първи развява белия флаг. Когато нещата станат малко напечени, когато загрубеят, когато играта се проточти ,когато в играта има „шпионин” и той направи първия си ход, понякога, когато играта започне…очаквайте този играч да се откаже. В повечето случаи това съсипва играта и нервите на „състезателя”. Разбира се, по-лошият случай е „момичето” да не се откаже и тогава да мрънка или да играе като „бот” цялата игра.
Любима реплика:
„Е, какъв е смисълът?”
Откроява се най-силно в игри като:
Game of thrones
Arkham horror
Sid Meiers Civilization
Парти играчът
  Този вид играч действа най-добре, когато е в своята среда. Парти игрите. Когато обаче влезе сред така нречената „нърд” сфера, нещата могат да станат трагични за всички. Всички останали играят сериозно. Влезли са в атмосферата на играта. Някои дори и влизат в роли. Парти играчът им подиграва и пуска смешки, които никой не разбира. Но ако останалите играчи не възприемат много сериозно играта, тогава дори може да се позабавляват. Забележете – да се позабавляват! Все пак – не препоръчвам на парти играчите игри като Descent, Arkham Horror, Twilight Imperium.
Любима фраза:
„А вчера да знаете какъв филм гледах!”
Откроява се най-силно в игри като:
Dixit
Time’s up!
Jenga
Състезателят
Хардкор играчът. Той винаги играе за победата. Понякога дори с цената на мамене на системата. Той следи всички и преценява стратегията си. Забележете – не е задължително „състезателят” да се смесва с „айнщайнът”. Той може достатъчно добре да претегля стратегията си и да действа на време. Този тип играч винаги е в играта и НИКОГА не трябва да се опитвате да го изкарате от там. Катастрофално е! Тези играчи може да се окажат причина за прекратяване на играта и за спорове. Естественият им враг са „парти играчите”. Много често „Състезателят” е и „Шпионин” и/или „самотният рейнджър”.
Любима фраза:
„Ще играем или ще си говорим?!”
Откроява се най-силно в игри като:
….Всички игри! Те могат да намерят начин да превърнат дори игри като Dixit в бойно поле.
Самотният рейнджър
  Този тип играч, както се подразбира, играе само за себе си, а често и само със себе си. Точно заради него са измислени соло версиите на настолните игри, както и напоследък – настолни игри САМО за един играч. Когато играе състезателна игра, той не следи какво се случва с останалите в играта и това в повечето случаи води до загуба. Този играч обикновено е мълчалив или  някои случаи – нетърпелив. Защото само неговият ход е важен!
Любима фраза:
„Айде по-бързо!”
Откроява се най-силно в игри като:
Field Commander Napoleon
Agricola
Pandemic
Видео геймърът
 Този тип играч е най-близки по тип до парти играчът. Това е човек, който рядко би изпробвал нова игра, особено ако трябва да слуша дълги правила. Той предпочита веднага да се хвърли в бойното поле. Той е първи приятел на заровете! Те са създадени за този тип играч. Важното е да се върви напред, историята не е важна! Много често и не следят играта. Хвърляй зарове и вдигай ниво! О, да! Няма нищо по-важно от вдигането на ниво!
Любима фраза:
„Аз ли съм наред?”
Откроява се най-силно в игри като:
Super dungeon explore
Arcadia Quest
Ghost stories
Флейвър играч
 Това е играчът, който влиза най-силно в историята. Който следи какво се случва, който играе най-много ролевата част от самата игра. Това в някои случаи може да спомогне много за цялостната игра, но в някои случаи може и да е откровено досадно. Например, когато се чете всяка една карта, която се изтегли, от началото до край. Ще кажете – „Какво лошо?”. Лошото е, че тази карта я теглим три пъти поред!!! Естественият враг на „флейвър игачът” е „видео геймъра”.
Любима фраза:
„В името на Авандра!!!!”
Открояват се най-силно в игри като:
Dungeons & Dragons
Descent
Mansion of madness
Exit mobile version