Бяхме говорили с Деян да започна рубрика преди време за игрите намерени на битака (в Сливен). Имам страхотен късмет все да случвам на интересни заглавия, някои от които никога не бях чувал. През годините са ми попадали какви ли не чудатости. Удоволствието от това да си намериш нещо на битака не е само в еуфорията от това да го видиш и да го купиш – трябва и да се спазариш, иначе какъв е смисъла да ходиш по битаците, ако плащаш колкото искат?! Най-много ме дразнят търговци, които не се пазарят. Ами като не искаш отвори си магазин! Последните две години поради нарастващия интерес към настолните игри взеха да се появяват все повече заглавия по разни втори употреби и открити сергии с вехтории. В по-голямата си част са внос от западна Европа, най-вече Германия и скандинавските страни. За мой късмет понякога се появява и някое чисто английско издание. Минаха доста игри през ръцете ми, повечето от които подарих на приятели, но все пак си заделих една малка част за мен в колекцията „ретро настолни игри“.
Набързо да отбележа какво наричам „ретро настолни игри“. Това е лична моя класация, в която вкарвам всички игри преди 1990 година. Такива със семпъл дизайн и продължителен геймплей (1-2 часа). Ретро са, защото времето, в което са измислени и създадени е нямало много домашни забавления и събота вечер семейството съвсем спокойно е можело да отдели няколко часа, за да изиграе една игра. И пак ретро, защото в повечето случаи са прашни и им липсват компоненти.
За това ще стартирам рубриката с петте си най-любими игри от БИТАКА, а по нататък ще пиша по едно малко ревю на всяка намерена там игра, която успея да спазаря изгодно.
№5
Go the original
Го е една от най старите „настолни игри“, да не кажа, че е и най-старата (бел.ред. „недей). Със своите многобройни комбинации и лесни правила изпреварва дори шаха в много отношения. Най-ранната датировка за играта е от древен Китай от преди 4500 години (видях го в уикипедия). За играта на запознатите няма какво ново да кажа, а на вас, които не сте я чували, силно ви я препоръчвам. Това е от онези игри, които ако сте в хобито трябва поне веднъж да сте играли, за да имате представа, когато някой я спомене. А не като мен, дето даже Ticket to Ride и Pandemic не съм играл още.
Забавното в случая с тази игра беше намирането й. Обикаляйки битака в Сливен попаднахме с Гери (жена ми) на една сергия, която отстрани имаше голям кош с плюшени играчки. Попогледнах ги но нищо не ми грабна окото. За това продължих нататък с разглеждането си, докато Гери не реши да се зарови по-на дълбоко и не след дълго ми извика да се върна, защото държеше една голяма кутия в ръце. Това беше Го. Много запазена, захваната с ластик (по това си личат търговците с отношение към стоката си) на скромната цена от 2 лева(за цени от 2 лева на долу не се пазаря – лично правило). Този вариант е издание на фирмата Jumbo от 1974 година. Липсват няколко пулчета, но не е болка за умиране. Играта е на 5-то място , не защото не ми харесва, а защото се играе най-малко от 5-те ми най-яки(до момента) игри от битака.
№4
Хоп – хоп, Ура! (в превод)
Това е забавна семейна игра за ловкост, където влизате в ролята на жаба и мятате топчета по масата. Ако не харесвате игри със зарове, където всичко се решава с благословията на съдбата, е тук съвсем можете да „подскочите“. Играта я намерихме на същия битак (този в Сливен да!) от „Чичака с очилата“. Ако идвате в Сливен за уикенда, то задължително трябва да отидете в събота на битака към 9ч. Чичака е точно в средата. Всичките му неща са на земята върху разни покривки, но е единствения с толкова много пъзели и от време на време някоя интересна игра. Прилича на истински 80-тарски НЪРД – голям и носи тениска с джобче и долнище на анцунг. За жалост не знам историята на живота му, за да ви я разкажа. Спазарихме (почти винаги сме с Гери по тези места за лов на находки) я за 3 лева, като началната й цена беше 5.
Това беше в периода „втория ренесанс“. Наричам го така, защото когато дойдохме в Сливен в края на Ноември миналата година имаше доста заседяла стока и до януари пообрахме качествените неща – това беше „първия ренесанс“. След това започна периода на съзнателно зареждане. След като ни научиха на обичайните места, хората започнаха да ни намират интересни предложения (това е „втория ренесанс“). Всичко вървеше добре до началото на лятото, когато започна „демокрацията“. Появяваха се разни заглавия в леко смачкани, скъсани или изцапани кутии с липсващи елементи, а цените вече бяха тройни. Преди малка детска игра на Ravensburger се намираше най-много за 1,50 лева, а сега цените стартират от 6-7 на горе.
А играта е страхотна, стига да нямате пенсионери за комшии отдолу. Играем я често и винаги се забавляваме, защото е пълен хаос. Единственият недостатък е, че става максимум за 4-ма играчи. Издание е на Ravensburger.
№3
KLETTERMAXE
(или както я наричаме ние – Даунхил (спускане с колелета по балкана) не се сърди човече.)
Това е една от най-добрите ни находки. Отново я намерихме при „Чичака с очилата“. Стара немска игра с миниатюри на колоездачи от 90-те години. Играта е с лесен за научаване геймплей и е доста бърза. Авторите са уловили емоцията и настроението от карането на планински велосипед и са запазили състезателния дух, като са успели да вмъкнат всичко това в механиката на играта. Най-забавният момент е когато отгоре на планината се получи сблъсък, от който последва верижно падане на всички играчи надолу по трасето.
Миниатюрите? Тръгнах малко на майтап, но миниатюрите са доста добри. За игра от 3 лева просто не мога да се оплача. Единственият минус на играта беше, че липсваше зарчето. Но какви фенове сме ако нямаме резервни зарчета у нас, а?
№2
Baricade
Сребърният медал в нашата колекция
Играта я намерихме в един магазин за вещи втора ръка. Картинката на кутията беше това, което ме спечели, защото силно напомняше на Самурай Джак на Тартаковски, но в уестърн вариант. Играта не е нищо особено = съчетава накратко „Дама“ и „Не се сърди човече“ в една игра, с добавен елемент на запушване. Играе се от 2-ма до 4-ма играчи. Реално в кутията имаше само дъската за игра, която е двулицева – с два мода на разиграване, пулчетата за барикадите (с тях се запушва) и три черни маниста (WTF?). Липсваха зара и фигурките за играчите, но като истински търсачи имаме запас от резервни части от други игри или от разни пликчета с миксове (това са пликчета с неща събрани от дъното на кашоните, обикновено зарчета, пионки, пулчета, фиби и т.н.т.) за по 1 лев. Нашето издание на Барикади е оригинално – немско (от западна Германия, не източна!) на Ravensburger от 1962. След това няма какво повече да допълня 🙂
№1
Heroquest
Перлата в короната, златния медал, светия граал и оувър дъ топ форевър ин май харД
Представям си как Деян казва „не съм и очаквал друга игра да е на първо място, в която и да е твоя класация“. И аз не знам дали е възможно изобщо, но има време да проверим. Heroquest, за тази игра съм отделил една специална, супер-турбо-мега-гига статия за следващия месец. До тогава, който не е запознат с играта и се чуди защо за мен е най великото нещо, което съм играл има едно видео, което ще ви помогне да вникнете в нещата, а може би и да си потърсите играта в ebay.
Историята ми с Heroquest започна в Габрово. Там има един огромен склад разположен в 5 халета, само за стоки втора ръка. Бях там да закупя няколко камуфлажни комплекта и други армейски предмети, които да използвам в пейнтбол залата, която стопанисвах във Велико Търново. Това се случи през лятото на 2015. Ровим си ние с момчето от склада, за да изкараме най-запазените униформи, малко чантички, няколко полеви телефона и един танкистки костюм, и тъкмо решавам, че съм се натоварил достатъчно с покупки, когато нещо грабна периферното ми зрение. Отгоре на една купчина с дрехи на няколко метра от мен стоеше най-интересната кутия, която бях виждал някога. На нея имаше нарисуван варварин, а покрай него всякакви чудовища. Без да питам я отворих, видях че дъската с терена е вътре, видях карти, странни зарчета и куп миниатюри. Все едно беше Коледа в този момент. Попитах човека дали може да я взема, защото в склада се влиза с точна цел и нещата там по принцип не се продават така – склада е на верига магазини и ако искате нещо трябва да се появи в магазина им, а мен ме пуснаха в склада да си избера военна екипировка, защото говорехме за количество.
След калкулацията и близо 150 лева за екипировка момчето ми вика „играта е подарък“. Голяма радост беше. Последвана от тъга, защото след като се прибрахме видях, че картите и правилата са на немски… и така играта отиде на шкафа да чака едно по-светло бъдеще. По това време бях започнал да развивам и една фейсбук страница, където предлагах изработката на екшън фигурки, но това е друга тема. Именно на тази страница се свърза с мен един англичанин, месец след като бях взел играта. Човека ме открил в региона – търсел хора за DnD, но не точно. Когато му видях корицата на страницата, там беше Heroquest. Това беше знакът от съдбата, който чаках. Адам (така се казва англичанина, който ме потърси) остана изненадан, че от първия път намира човек с тази игра, и то в България. Изиграхме всичките десет кампании с него като дънджън мастър. И въпреки, че беше преправил правилата по свой дизайн (този, по който играем и до ден днешен), еуфорията и емоцията бяха несравними. Това е човека, който ме запали по дънджънкроУ игрите и на когото дължа страстта си към хобито като цяло. Искам да ви кажа още поне десет страници за тази игра, но ще се въздържа…за сега.
