четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Tokyo Ghoul – Дори и да не сте гледали анимето…
Tokyo Ghoul – Дори и да не сте гледали анимето…

Tokyo Ghoul – Дори и да не сте гледали анимето…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Игрите по IP в най-честия случай се сгромолясват. Понякога защото играта е бързана, не е създадена от професионални дизайнери или просто защото има друга маркетингова функция. Друг път, защото самата интелектуална собственост не е добре позната.

Tokyo Ghoul е едно от сравнително популярните съвременни анимета, които не бях гледал. Oт няколко години насам бях оставил манга културата на заден план. Не ме разбирайте погрешно, аз съм фен и имам солидна доза опит в четене и гледане от жанра, предимно на по-популярни такива. Последните в уочлиста бяха (и са) One Punch Man и Attack on Titan. Както виждате – също популярни.

И понеже исках да се потопя малко повече в темата, докато пътуваше насам играта, реших да поизгледам няколко епизода. И ако вече не сте разбрали от арта на кутията, това е seinen аниме, което не е подходящо за млада аудитория. С други думи – леят се кръв и черва. Да, анимето не е особено дълбоко, нито ни предлага някакъв социален коментар, но историята е достатъчно интригуваща и използваща познати стереотипи, балансирани с малко оригиналност, че да ни закачи на кукичката.

Ако трябва да се обобщи – Tokyo Ghoul развива нещо като вампирски свят, в който не вампири, а някакви канибалистични същества със свръх сили се движат в тайни общества, хранят се с кръв и месце и същевременно се преструват на обикновени хорица, защото има някакви изроди ловци, които далеч не им правят живота лесен.

В този черно-бял свят се появява едно малко нърдче, в чието тяло след инцидент му вкарват органи на Ghoul. Така той става първият получовек, полуghoul. И сега не е нито за единия, нито за другия свят. Или както казват в анимето – той е И от двата свята. Абе… както виждате, нищо кой знае колко невиждано, но в случая работи.

Настолната версия на Tokyo Ghoul подхожда отлично към материала. От една страна изгражда механики с резерви към сюжета, за да не загуби хората, които не се интересуват от манга и анимета, а от друга – геймплеят е напълно тематичен спрямо концепцията на сериала.

Tokyo Ghoul е социална игра с дедукция, като в случая повече се разчита на дедукцията, отколкото на социалната част.

И понеже пикът на този тип игри беше преди около две години, в момента трябва да предложиш нещо наистина уникално, за да спечелиш фенове. Tokyo Ghoul се справя с тази задача, но „уникалното“ винаги представлява нож с две остриета.

От една страна тук наистина ще откриете свежи механики, които геймърите биха оценили, но от друга, ще ви отнеме известно време, за да можете да схванете напълно как работят правилата, защото на теория звучат като пълна каша, но практика машината е идеално смазана.

Първо! Компонентите в играта са отлични. Да, артът е директно взет от анимето, но качеството на картите, плочките, пластмасовите компоненти, дори инсърта са в десятката. Вие не получавате някаква си игра от някаква си компания. Производството е на високо ниво.

Типично за такъв тип игра, трябва да имате колкото се може повече играчи. Ограничението е от 4 до 8 човека, като по-високата бройка е за предпочитане. НО! Tokyo Ghoul работи и за 4.

Най-големият плюс на тази игра е нейното времетраене. Тя може да продължи максимум 20 минути, но понякога може да свърши и на втората. Има ли сме и двата случая, но най-често игрите ви ще продължават около 15 минути. Не очаквайте дълги и сложни дискусии, в които да си давате време да си засегвате чувствата.

Тук всеки играч получава тайна роля и три карти. Всяка роля има различна цел, но в общия случай целта е свързана със събирането на определен комплект от карти. Ако успеете да съберете нужното – показвате и печелите (спокойно, има сетъп, който пречи на рандъм победителите).

Често играчите имат и втори начин на победа – да са събрали друг, по-лесен комплект от карти, когато е приключила играта.

По време на вашия ход, вие ще се движите по централно табло и ще изпълнявате действия – повечето от които са свързани с размяна на карти. Почти винаги обае ще се налага всеки да издава колко еднакви карти има или каква боя, като взема от средата масата готини пластмасови маркери и ги слага върху личния си борд. Когато тези маркери свършат, свършва и играта.

Другият начин да свърщи всичко е чрез убийство. Някои от персонажите имат за цел да убиват други, конкретни персонажи. Убийствата се извършват от определени места по борда, но дори и да сте този убиец, пак трябва да изпълните някои условия – да имате определени карти или пък този, който искате да убиете да има определен брой маркери.

Казах ви, звучи объркано. Но всъщност правилата са изградени така, че да ви дадат изненадващо количество материал за дедукция. За да сте успешни, вие не само трябва да следите кой какво взема, къде отива по таблото и какви действия предприема. Вие трябва да предполагате коя роля е, за да знаете какви карти да им давате. Освен това, лъжата помага и е добре да не се издавате коя роля сте, защото никога не знаете кой ви е вдигнал мерника.

В кутията има куп персонажи, доста от които имат по-особени цели, но винаги въртящи се около картите в ръката ви.

Освен това, в кутията има и два мода – единият ви предоставя маски, с които да прикривате тайната си информация по-умело, а другият мод ви дава шанс за защита, ако някой иска да ви убие.

Д

Заключение

Tokyo Ghoul е една от добрите социални игри с дедукция, като обръщам сериозно внимание, че дедукцията в случая е в пъти по-важна от сладките ви приказки. Механиките са особени и винаги има шанс да отпишете играта, само защото ви звучи странно. За нещастие, този феновмен на нетърпеливия геймър се среща все по-често. Искаме да играем нови и нови игри, сравняваме всички игри с тези, които сме играли преди това и никога не разглеждаме едно творение като нещо оригинално и… собствено. Не му даваме шанс, още преди да се развие пред нас.

Осъзнавам, че и аз понякога попадам в категорията на предубеден геймър, но мисля че все повече осъзнавам колко различни игри съществуват, че да не ги гледам с насмешката, с която много хора се отнасят към различното.

Tokyo Ghoul е светкавична парти игра, която можете да оцените и без да сте гледали анимето. Всичките ми игри на нея са били с хора, които най-много да са го чували, но в нито един момент нямаха въпроси, свързани със сюжета. Да не говорим, че играта е напълно езиково независима и достъпна.

Ако имате група, с която играете подобни игри, мисля че това е перфектен филър, който да имате на рафта си. Препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Светкавично изиграване – от 5 до 20 минути
  • Възможности за хитри ходове, ментални маневри и заблуди
  • Различни модове
  • Напълно езиково независима

МИНУСИ:

  • Темата е по-кървава и не е подходяща за деца
  • Правилата звучат странно… но им дайте шанс!
  • разказва историята на едно малко нърдче, което
Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers