Site icon Big Box Gamers

Tinker Tailor – Онче, Бонче, Счупено пиронче…

Понякога в малките кутийки се крие хитра игра. Понякога не. Понякога в малките кутийки се крие гениална игра! Понякога не. Понякога в малките кутийки се крие красива игра! Понякога Tinker Tailor. Играта, за която ще ви поговоря днес щеше да бъде страхотна, ако беше успяла да нацели поне едно от тези три неща. За съжаление, на два от тях пропуска за малко целта, а на един… дори и не стреля.

Дизайнерът на играта е Ричард Денинг и зад името му стои популярна игра като The Great Fire at London. Този път е решил да мине на друг бряг и да пробва с малка игричка като Tinker Tailor. Въпреки негативното интро ще ви кажа, че играта на теория съвсем не е лоша, просто аз открих няколко неща, които я правят неподходяща за мен, моята компания, а вероятно и за много други компании.

Tinker Tailor е английска броенка с рими, популярна в Англия и се използва от деца, когато броят листчета на цвете, камъни или каквото и да е. Българската аналогия би била – Онче, бонче, счупено пиронче…

Ролите

В играта има 17 роли. Останалите стотина карти са карти със стоки и пари. В средата на масата се нарежда пазар от стоки и пари. Различните роли ви позволяват да вземате карти от масата. Целта ви е след определен брой рундове да сте събрали конкретни стоки. В зависимост от ценността на стоката – комплект от еднакви стоки ви дава повечко точки. Получавате допълнително точки, ако имате поне по една от различните стоки.

В основата си, правилата са прости и изчистени. В началото на хода, първият играч тегли карти в зависимост от броя на играчите. Избира една карта и дава останалите на играчът до него. Така се продължава, докато последният играч има избор от две, избира една и другата изхвърля.

Когато всички имат роли, първият играч започва да казва – Tinker, Tailor, Soldier, Sailor, Rich Man, Poor Man, Beggar Man, Thief, Preacher, Pirate, Outlaw, Jailor, Oldman, Youngman, Merchant, Witch and Actor.

Спокойно, за улеснение всяка карта има число. Можете да правите като нас и да казвате числата. Когато някой си чуе номера си показва картата и се изпълнява действието. Колкото по-ниско е числото, толкова по-слабо е действието, но пък дава възможност да се взема карта от пазара. Ако получите готино умение, но нищо не е останало на пазара, язък ви за умението!

След определен брой ходове играта свършва и се гледа кой какъв сет от какви карти има. Който има най-много точки, печели.

Проста игра и на теория звучи добре. Заради това и бях заинтересован. Ето и трите основни проблема според мен.

Арт дизайна

Може да се каже, че картите имат повече дизайн отколкото арт. Разбирам стила на детски рисунки, защото се връзва с темата, но в тази игра това изглежда повече като извинение, отколкото като оригиналност. Повечето рисунки и особено символи изглеждат като направени на пейнт за един следобед. Картите не са със заоблени ъгълчета, което пък прави износването много бързо. Задължително трябва да си сложите протектори. Не искам да говоря повече за арта, защото не обичам хейта в ревютата. Да не говорим, че има още.

Времето

Драфтването на картите е мъчително и тягостно. Особено ако това ви е първа игра. Докато един избира, другите няма какво да правят. Ако не сте и запознат с ролите ще четете всяка една карта по няколко пъти. Дори и да сте опитен обаче, трябва да прецените какво да изберете и какво да дадете на другите. Изборът е интересен, така е, но точно заради това е и труден. За жалост другите тепърва имат да правят този избор. Вярно е, че вече картите ще са по-малко, но това не прави механиката по-динамична.

Уменията

Повечето умения са стандартни – вземи всички пари с еднаква стойност, вземи всички еднакви стоки от един вид, вземи две съседни стоки и така нататък. Когато ролите се качат в стойност на числото обаче нещата тотално се счупват. Картите стават агресивни и твърде „take that”.  Да, вярно е, че първият играч може да пресметне риска, но дори и така да е, това прави изборът му следния: „Дали да взема тази карта и да прецакам някого или да взема тази по-добра, но да рискувам да ме прецакат“. Вероятно ще те прецакат, приятелю! Тази игра е пълна с действия, които обезсмислят действията на другите играчи. Да, една-две такива карти не е лошо да съществуват, защото така или иначе се теглят само няколко от тестето и шансът да се паднат е малък. Когато са толкова много обаче почти се обезсмислят първите няколко карти.

Особено тази, която казва, че всеки си дърпа по карта на случаен принцип и ти си избираш от тях. Това е… това е… ами досадно. Чакайте, досадно ли казах? Така е защото не сте видели актьорът! Последната карта… тя копира друга карта, която вече е играна. Тоест, може някой да направи два пъти тази досада, а вие да сте случаен и злощастен ощетен свидетел.

Заключение

Tinker Tailor на теория е забавна игра. На практика, много от нещата не са точно както трябва. Ако уменията бяха балансирани, бих загърбил фактът, че картите са с ужасен арт и арт дизайн. Ако артът беше феноменален, бих преглътнал досадното чакане, защото щях да имам какво да гледам. Ако нямаше толкова време между ходовете, не бих обръщал внимание, че играта е небалансирана, все пак е кратка.

Не че в момента е дълга, но липсата на контрол обезсмисля почти целия геймплей.

Ах! Толкова интересно ми звучеше, но има толкова нередни базови неща, които просто не работят добре.

Въпреки това, ако отделите достатъчно време и играете с една и съща компания, бихте наизсустили всички карти и цялата игра би ви вървяла плавно и светкавично. Аз често играя с различни хора и просто няма как това да се случи. Заради това, а и заради всичко останало ще трябва да кажа – Съжалявам Medusa Games, просто не е за мен.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Ако все пак се интересувате от играта, можете да я проверите в сайта на производителите:

Medusa Games

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Exit mobile version