Theseus: The Dark Orbit – перфектният хибрид

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

10 години ago

IMAG1294 Дами и господа, страйк номер три за любимата ми компания. Тя е! Нейното име е! П-п-п-ооооортааал! Добре де, като избегнем използваният не на място клиширан бейзболен термин, копиран от американски филми и неофитния ми опит за смешка след това, нека да не бъдем по-сериозни, защото обичам да използвам тъп и неуместен хумор, когато говоря за любими игри.

Дълго време съм търсил да се сдобия с някаква тактическа игра за двама, която да не продължава 2-3 часа (като Earth Reborn), да няма 100 експанжъна (като Summoner Wars) и да не е по-добра в електронен вариант (като Neuroshima Hex). Да има добра тема и голямо разнообразие. И да я харесва съпругата ми, защото ще я играя най-често с нея. Е…5 от 6 пак не е зле. Жена ми никога няма да играе играта, защото е отвратена от нея, но пък аз никога няма да я махна от рафта, защото съм влюбен в нея. Така де, играта. Така де, и в двете. Това говори само по себе си.

Темата

Тезей е древногръцки митологичен герой, който се свързва най-вече се свързва със смъртта на минотавъра. Мога да се опитам да обясня защо са избрали това име на играта тематично, но според мен името няма нищо общо с гръцката митология. Заглавието на играта е Theseus, защото цели аналогия с Prometheus – филмът, прикуъл на Пришълецът. Защото Theseus е игра, центрирана в света на пришълеца…горе-долу.

Играта се върти около 5 раси, които се борят за контрола на космическата база „Тезей“. Расите са военни пехотинци, пришълци (тези от филмите), учени и класическите сиви извънземни, които сме свикнали да гледаме как отвличат хора и им…бъркат по дупките за опити. Никога не съм разбирал защо, но да – и в тази игра го правят. Петата раса са така наречените Пандора раса, но все още не съм ги пробвал, тъй като са малко по-различни от останалите като геймплей, а искам да разуча другите 4 преди това.

Расите. Източник: Boardgamegeek.com

Защо сложих в заглавието хибрид? Ами…Основната механика на играта е абсолютно абстрактна, но въпреки това, Тезей има изключително тематично усещане.

Майкъл Оракз (дизайнерът на тази игра и на Neuroshima Hex) се е справил гениално с вдъхването на живот на всеки детайл от Тезей.

Всички раси са уникални и действията им са свързани тематично и логично.
Историята на играта е кратка, но достатъчно ясна, че да те вкара в космическата станция.
Ако играете отборна игра, има тематично обяснение защо която и да е раса би работила с която и да е друга раса.
Артът и цветовете придават агресивна и враждебна атмосфера без излишно добавяне на ненужни брутални детайли като кръв, черва, карантия и суджуци.

Компонентите

Кутията е със стандартен размер, но това решение е било ненужно. Компонентите всъщност не са толкова много. 110 малки карти, двайсетина маркера, 12 диска, книжка с правила, едно централно табло и 7 допълнителни табла, които представляват секторите в играта.

Компонентите. Източник: Boardgamegeek.com

Картите са добро качество, артът е тематичен, но има едно нещо, което съм виждал рядко в игри. На самата карта има картинка, умение, символ за типа умение (символът „капан“ е същия като символа „капан“ в Робинзон Крузо, пак на Portal Games) и описание на умението. Това, което е различно обаче е, че на гърба на картата има подробно описание на умението. Така че в повечето случаи няма да ти се налага да ровиш из книжката за пояснения. Казах „в повечето случаи“, защото в началото ще ви се налага да се пороввате за някои специфични карти. Слава на Бога, в книжката има дори още по-подробни описания.

Компонентите не са много, но това работи в полза на играта. Тезей разчита на своята елегантност и изчистен дизайн. Това е правило номер едно за бърза и тактическа игра. Ще се изненадате, но въпреки малкото компоненти, Тезей има безкрайна преиграваемост. Това е белег за отличен дизайн. Което ме навежда на…

Геймплеят

Както споменах, основната механика е доста абстрактна. Доколкото разбирам, тя не е нещо иновативно и се използва и в други, предимно по-стари игри, но ще се опитам да я обясня по възможно най-неясния и сложен начин.

Всеки играч разполага с три пулчета (или дискове). Всяко едно от едната страна има изобразена единица от расата, с която играете, а от другата – същата единица, но подобрена и с по-добри статистики.

По време на вашия ход, вие избирате едното пулче и го движите по часовникова стрелка из базата, като минавате през различни станции. Когато спрете (или в някои случаи преминете) на някоя станция се случват няколко неща:

Изпълняват се капаните, които са там.
Изпълняват се действията на сградите и съоръженията, които сте инсталирали там
Изпълнява се функцията на станцията
Можете да премахнете изчакваща карта за инсталиране
Можете да сложите ваша карта, която да изчаква инсталиране
Можете да инстлирате карта, която е на изчакване
Може да се случат битки

Всички тези неща ви изглеждат все още неясни, но ще ги обясня след малко. Преди това нека да ви объркам с абстрактния момент, който никой досега не е успял да обясни тематично – движението.

Всяко пулче се движи по посока на часовникова стрелка толкова пъти, колкото пулчета има в момента на полето, от което стартира. Тоест, ако няма други пулчета в момента, то може да се придвижи само с едно поле. Ако има да кажем още едно пулче на противника и второ на играча, то това пулче може да се придвижи единствено с три полета без да има право да спре преди това (освен ако няма някоя специална карта, която да го спре).

Игра в процес.

Играчите имат по три пулчета, така че изборът винаги е между три действия. По този начин Майкъл Оракз е измислил лек срещу така нареченият „Анализис Парализис“. С главни букви.

Не мога да остана безучастен към опитите за обяснение на тази механика, затова ще се опитам да разреша енигмата с няколко предположения.

Има дупки между станциите и за да си помогат хората, трябва да се побутват? Колкото повече, толкова по-далеч?Но тогава пък защо ще ти помагат опонентите.
Всички на станцията са с неприятен сутрешен дъх и крива физиономия и бягат все по-надалеч един от друг? Но тогава пък пришълците биха били много по-бързи.
В станциите мирише? Но пък сивите извънземни нямат носове.
От стрес хората пръцкат и кислорода свършва? Но пък учените в играта са жени, а както знаем, жените не правят такива работи.
Всички просто тичат безцелно и без логика? Но пък тогава…Чакай, това май звучи най-разумно.

Всяка станция има четири стаи, в които можете да позиционирате своето пулче. Ако вашето пулче запълни последната стая, то тогава всички ваши единици могат да стрелят…ако могат. В зависимост от единиците и уменията, всяка ваша единица стреля по веднъж или няколко пъти. Ако някой иска да си обясни и това тематично, може да да се обърне към втората половина от точка 5 от горния пример.

Преди всичко, искам да напомня, че обичам играта и механиките не ми пречат. Наистина е много странно, но това е една от най-тематичните игри, които съм играл.

Целта в играта е да убиете всички противници…о, забравих ли да го спомена?

Няма да навлизам подробно в процеса на битките, защото вие не четете моите ревюта, за да разберете правилата на игрите. Четете ги, защото…Защо четете моите ревюта??

Няма да чакам отговор, защото не искам да знам, а и съм с лабилна психика. Вместо това ще продължа напред с малко обяснение върху картите в играта.

Картите

Всяка раса има уникални за расата умения. Въпреки това, доста от уменията се дублират с тези на другите раси. Картите могат да бъдат капани, устройства, кратки пътища, оръжия, гранати и други.

Играчите вземат тестето на съответната раса от 25 карти, разбъркват го и теглят 15 от него. Останалите 10 не участват в играта. По време на играта, всеки ще инсталира (поставя върху станциите) своите карти и ще се надява да унищожи противниците си. Освен пердаха, друг начин за победа е да се се съберат достатъчно точки данни. Третият начин е да свърши тестето с карти на някой от играчите.

Станциите

Станцията на пехотинците. Източник: Boardgamegeek.com

В играта има седем станции. Четири от тях са станции на всяка една от расите. Четирите са еднакви, с изключение на илюстрациите. Всички имат еднакви умения. Когато спрете на станцията, можете или да премахнете инсталирана карта върху станцията (това е един от малкото начини да го правите) или да си вземете един маркер за ъпгрейд.

Почти всяка карта може да се подобри като се използват тези маркери за ъпгрейд. Освен за сградите, можете да похарчите един маркер, за да подобрите някое от пулчетата.

За финал, само ще спомена с какво се различават расите и вие сами можете да се убедите в тематичността на играта.

Пехотинците – най-директната раса. Препоръчвам я за начинаещ играч. Всички умения и карти са съвсем ясни и комбинациите са елементарни. При пехотинците всичко се свежда до „леж и гърмеж“. Единствения начин да спечелят е като унищожат враговете.

Пришълците – те са най-силни, когато са много. Разчитат на подвижност и като минават през шахтите могат да приготвят много добри засади. Освен това имат опасни капани, като дори могат да пуснат паразити в телата на противниците. За жалост, преди да подобрите единиците, пришълчетата са още мънички и не могат да нападат. Пришълците също могат да спечелят само ако унищожат враговете.

Сивите – те са малко по-особени за игра, тъй като се разчита много на прецизни движения, комбинации и отслабване на противника. Също така, както вече споменах, те вземат „проби“ от противниците, като ги издебват в гръб. Сивите могат да спечелят и с нанасяне на щети, но е по-вероятно да го направят със събиране на данни.

Учените – може би най-трудните за игра, но въпреки това, ако си опитен в играта, могат да бъдат инструмент за масово унищожение. Уредите при учените обикновено се градят бавно. Трябва да бъдат инсталирани и след това активирани отделно. Веднъж обаче щом си приготвят лабораториите, сложат камери навсякъде и се защитят със здрави ракетни системи, могат не само да съберат данни, но и да смачкат противниците си.

Пандора – те разчитат предимно на крадене и копиране на технологиите на другите играчи. Това е, което мога да споделя за Пандора. Трябва да играя повече с тях. Или изобщо.